История · Новини

Човекът, когото Живков слушаше за всичко („БСП стана партия на измамата…“)

Той беше личен съветник на Тато и знаеше много от тайните на комунистическата ни върхушка. Легендарният пловдивчанин, автор на бестселъра „Вторият етаж“, умря в цветущо здраве броени дни след 70-годишния си юбилей в края на 2017-а.

„Пращя от здраве, не се плаша от студ и сняг. В отлична кондиция съм, спя добре, имам апетит и що видя хубава жена, реагирам правилно“, хвалеше се в навечерието на 70-годишнината си комунист №1 на България Костадин Чакъров. Но, уви, оказа се лош пророк – дни след юбилея си на 22 декември 2017-а бившият съветник на Тодор и Людмила Живкови издъхна внезапно, най-вероятно покосен от инфаркт или инсулт. Заклетият противник на капитализма се пренесе в отвъдното в нощта след Рождество Христово.“

С типичното си чувство за хумор Чакъров твърдеше, че дължи крепкото си здраве на демокрацията. По времето на соца кръвното му все било високо, но след 10 ноември 1989-а започнало постепенно да се нормализира. В последните години пък било като на космонавт – 120 на 80. „Имало и нещо хубаво, значи, в капитализма”, шегуваше се по този повод Костадин. Внезапната смърт му попречи да научи турски. Да изучава комшийската лексика и граматика личният съветник на Тато започна през есента.

„На Балканите има две велики сили – Русия и южната ни съседка. Руския език го знам, но турския не, затова реших да усвоя и него”, обясняваше ни той. И допълваше, че като се изключат уроците по османски, дните му минават в пазаруване и домакинстване. Всекидневно ходел до кварталната бакалия и купувал продоволствия по списък, изготвен от съпругата му.

„От много време съм ДС – тоест домашно снабдяване. Моята жена ми дава точно пари, за да не вземе някоя агресивна бабичка от квартала да си поиска да я черпя тулумбичка”, споделяше чешитът комунист.

Той не криеше, че основната заслуга за финансовото му благополучие е на нежната му половинка. Госпожата давала уроци по пиано, за да няма дефицити в семейния бюджет. Помагали му със средства и трите му деца.
Христо – синът му, е собственик на успешна компания. Дъщерите му пък са се устроили в Лондон. Едната му щерка се омъжи миналото лято за французин на Албиона. Церемонията бе в британския парламент.

Чакъров, който до 2013 г. беше председател на Съюза на комунистите отричаше БСП – считаше лидерите й за национални предатели. Той дори нaричаше партията на Корнелия Нинова гробокопач на България.

„В началото на прехода Андрей Луканов лансира програмата „Ран-Ът“ I тържествено се заяви, че нашият народ е избрал капитализма, че страната ще върви по пътя на частната собственост и пазарната икономика. В БСП замълчаха за това кощунство. Предпочетоха да приспиват избирателите със събори като този на Бузлуджа.

БСП стана партия на измамата.

Като казвам БСП, имам предвид „Позитано“ 20, децата на червената аристокрация. Те осребриха контактите си и информацията, която имаха. Говорят на конгреси за социализъм, а приеха конституция, възхваляваща частната собственост на 100%. Обидно е…

Какво значи да направиш закон и да приковеш чрез него към стената на позора офицерите, които са се клели да служат на държавата? Това е исторически подлост. Един ден ще съдим някои хора за разгрома Ha държавата. Аз познавам почти всички структури на Държавна сигурност. Прогониха ги и така започна разграбването. Душманите на България са БСП и СДС.

Кой разпродаде всичко, което ни хранеше – индустрия, земеделие, инфраструктурни обекти?! По данни на ООН по соца бяхме на 29 място в света по качество на живота, а сега сме на 75-о”, гневеше се заклетият комунист.

През 90-те той написа 2 хитови книги – „Вторият етаж ” и „Нашествието на демократите”. Да хване перото го мотивира това, че БСП повдигна 4 о6винения срещу Тодор Живков. В двата тома громеше перестройчнците в партията и лъскаше до блясък имиджа на бай Тошо.

„Бившият Първи изобщо не беше толкова богат, колкото се опитаха да го изкарат. Търсиха парите му, но нямаше как да ги намерят, защото такива просто липсваха. Когато го привлякоха като подсъдим, държавата отдели ресурс – около 300 души: полицаи, разузнавачи, нумизмати, филателиcти, счетоводители, ревизори и т.н . Те тръгнаха по четирите посоки на света и на България да издирват „милиардите” на Живков и нищо не откриха. После се плати на други разузнавателни служби да продължат търсенето, дa видят наистина ли той има скрити активи във „Фолксваген”, „Кинтекс”, .Химимпорт”. За три години и лев не намериха.

Екшънът мина под кодовото наименование „Операция „Директор“. Търсиха и имения на Живков край брега на Женевското езеро, на Канарските острови. Нищо! Пет лева ако бяха открили, щяха да го съсипят.

Защо „Позитано” 20 се страхува да даде обективна оценка и да поеме историческа отговорност за това беззаконие? Е, взеха му килимите и телевизора. С малки шишове пребъркваха солниците, червения пипер и захарта, защото смятаха, че там крие компромати под формата ни микрофилми…”, ядосваше се личният съветник на Тато.

Според него генералният секретар на ЦК на БКП не е забогатял дори от книгите си – така наречената Тодориада. Върху сумата, която му била отпусната за томовете, първенецът на НРБ платил половин милион данък. Останалата част от парите пък внесъл в касата на ЦК, за да се използва за партийни нужди.

Пачките предал ритуално в присъствието на колеги от комунистическата върхушка и профсъюзни деятели.
„Живков връчи хонорара си с думите: „Тези събрани съчинения не са мое дело, а дело на колективния ум и воля на цялата партия! ”, свидетелствал е героят на траурния ни очерк.

В началото на 90-те Костадин лично обикалял редакциите да настоява за опровержение на излезли статии за космическите възнаграждения на Тато, но все удрял на камък. Навсякъде му отговаряли уклончиво: „Ще видим”, а в „Дума” дори се отнесли подигравателно към мисията му.

„За тези политически мошеници нямаше никакво значение, че това бе гавра с една епоха, с нейните идеали и ценностна система. По-важно беше да се обслужи тезата на другаря Андрей Луканов”, коментираше роденият в Пловдив юрист.

Преди да стане личен съветник на Живков Чакъров е работил като шеф на комсомола в Пловдив и в Държавния съвет. Заемал е престижна длъжност в апарата на ЦК на БКП – бил е зам.-шеф на икономическия отдел.

 

Текст: Цветана Малинова, сп. „Биограф“