КОМУНИСТИ

На 20-тия конгрес на КПСС е била проведена своеобразна артелерийска подготовка за фронтална атака срещу главното в марксизма. Със старанията на хрущчовската ревизионистка група под клеветническа форма под съмнение беше поставено положителното, което се правеше от сталинското ръководство, и беше направена заявка за преразглеждане на ключовите положения на марксизма за класовата борба и диктатурата на … Има още →

Съветите възникват в Иваново-Вознесенск през 1905 година като органи за стачна борба и за самоуправление на трудещите се, формирани по фабрики и заводи, по трудови колективи. Във фабриките и заводите са избирани Съветите, които се възродиха в цяла Русия през 1917 година. Избирането на депутати от заводи и фабрики, гарантиращо възможността за контрол над дейността … Има още →

Същността на всяка държава е в диктатурата на господстващата класа. В същото време тази диктатура понякога рядко излиза на повърхността на политическия живот. Във всеки вид диктатура при всички отклонения и временни отстъпления има определена устойчива форма за проявление като организационна форма, адекватна за диктатурата именно на дадената класа, която й съответства и по най-добрия … Има още →

В статията „Уплашени от краха на старото и борещи се за ново“ В.И.Ленин отбелязва, че „диктатурата предполага и означава състояние на потисната война, състояние на военни мерки на борба срещу противниците на пролетарската власт“. В същото време, в статията „Поздрав към унгарските работници“ той подчертава: „Същността на пролетарската диктатура не е в едното насилие и … Има още →

В Заключителното слово по доклада на Съвета на народните комисари от 12 (25) януари 1918 година на Третия общоруски конгрес на работническите, войнишките и селските депутати В.И.Ленин казва: „Демокрацията е една от формите на буржоазната държава, зад която застават всички изменници на истинския социализъм, оказали се днес начело на официалния социализъм и твърдящи, че демокрацията … Има още →

Това, че всяка държава има класов характер е в азбуката на марксизма и върху това В. И. Ленин обръщаше внимание, може да се каже, постоянно. В статията „Дребнобуржоазната позиция по въпроса за разрухата“ В. И. Ленин пише: „По въпроса за държавата различаваме, в първа глава, на коя класа „държавата“ служи, на каква класа интересите тя … Има още →

Някои заключителни бележки Част от социалната база на социалдемокрацията и ревизионизма се състои от работнически маси с ниско класово съзнание, които се присъединяват в борбата за защита на своите краткосрочни интереси пред лицето на растящата агресия на капитала. Когато тези слоеве, притежаващи ограничена политическа подготовка и нямащи никакво класово съзнание, се присъединяват към борбата, която … Има още →

„Лявата социалдемокрация“, ревизионистите и комунистическото движение Социалдемокрацията стана също и активен участник в международната класова борба срещу социалистическите страни. Ролята, която социалдемократическите партии играят, имаше за задача отслабването на комунистическите партии, организирането и укрепването на некомунистическо работническо движение. Целта на мисията, написана от империализма за социалдемократите наред с другите яростно антикомунистически партии – троцкистките – … Има още →

Дребната буржоазия и работническата аристокрация Социалдемокрацията, като водеща организация на дребнобуржоазния реформизъм, за да може да съхрани подкрепата от страна на социалната си база, състояща се от дребна буржоазия  и от онези средни слоеве, които с дребната буржоазия поделят самостоятелност в трудовата дейност, включва определени групи наемни работници, а също и работници на умствения труд, … Има още →

Окончателната мутация на социалдемокрацията след Втората световна война След победата на Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 година разделението [на партията в Русия] на три крила се закрепи: дясно, което стана буржоазна партия и било представено от ревизионистите, ляво, което се представяло от комунистите, начело с болшевиките, и центристко, формално марксистко, а на практика привързано … Има още →

Банкрутът на Втория Интернационал, социалдемокрацията и империалистическата война Повечето партии от Втория Интернационал завършиха своя банкрут с предателското решение на Базелския конгрес (1912 г.), на който социалдемократическите партии заеха позиция по отношение на наближаващата империалистическа война и призоваха световният пролетариат активно да се бори срещу нейното започване. Но на 4 август 1914 година содиалдемократите от … Има още →

Ревизионизмът, исторически феномен, враждебен на марксизма От възникването на работническото движение до ден-днешен вътре в него се води напрегната борба между две течения, революционното и опортюнистическото. В хода на историята опортюнизмът приемаше различни и многобройни лица, маскираше се под „ляво крило“ и под дясно крило. Тази статия се занимава с дясното крило на опортюнизма или … Има още →