Вие четете...
История, International

135 години от кончината на великия Карл Маркс

На днешния ден – 14 март 1883 г., умира Карл Маркс, мислителят на хилядолетието, геният на нашата епоха.

Поклон!

„Маркс, Карл е роден на 5 май нов стил 1818 г. в град Трир (крайрейнска Прусия). Баща му е бил адвокат, евреин, приел протестантството в 1824 г. Семейството е било заможно, културно, но не революционно.

След като завършва гимназия в Трир, Маркс постъпва в университета, отначало в Бон, след това в Берлин, изучава юридическите науки, но най-много история и философия. Завършва университета в 1841 г., като представя университетска дисертация по философията на Епикур. По своите възгледи Маркс тогава е още хегелианец-идеалист. В Берлин се присъединява към кръжока на „левите хегелианци” (Бруно Бауер и др.), които се стремели да правят от философията на Хегел атеистични и революционни изводи.

След завършването на университета Маркс се преселва в Бон, разчитайки да стане професор. Но реакционната политика на правителството, което в 1832 г. отнема катедрата на Лудвиг Фойербах и в 1836 г. пак отказва да го допусне в университета, а в 1841 г. отнема правото на младия професор Бруно Бауер да чете лекции в Бон, заставя Маркс да се откаже от научната кариера. Развитието на възгледите на лявото хегелианство в Германия по това време върви твърде бързо напред. Лудвиг Фойербах особено след 1836 г. започва да критикува теологията и прави завой към материализма, който взема напълно върху него в 1841 г. („Същност на християнството”); в 1843 г. излизат неговите „Основни положения на философията на бъдещето”. „Трябваше да се преживее освободителното действие” на тези книги — пише по-късно Енгелс за тия съчинения на Фойербах. „Ние” (т. е. левите хегелианци, в това число и Маркс) „станахме изведнъж фойербахианци”.

В това време рейнските радикални буржоа, които имали допирни точки с левите хегелианци, основават в Кьолн опозиционния вестник: „Рейнски вестник” (започнал да излиза от 1 януари 1842 г.). Маркс и Бруно Бауер били поканени за главни сътрудници, а през октомври 1842 г. Маркс става главен редактор и се преселва от Бон в Кьолн. Революционно-демократичното направление на вестника при редакторството на Маркс става все по-определено и правителството отначало подлага вестника на двойна и тройна цензура, а след това решава съвсем да го спре от 1 януари 1843 г. Наложило се Маркс към тази дата да се откаже от редакторството, но неговото излизане все пак не спасява вестника и той бива спрян през март 1843 г. Измежду най-значителните статии на Маркс в „Рейнски вестник” Енгелс отбелязва освен посочените по-долу още и статията за положението на селяните-лозари в долината на Мозел. Вестникарската работа показва на Маркс, че е недостатъчно запознат с политическата икономия, и той усърдно се заема с нейното изучаване.

През 1843 г. Маркс се оженва в Кройцнах за Жени фон Вестфален, другарка от детинство, за която той бил сгоден още като студент. Жена му била от пруско реакционно дворянско семейство. Нейният по-голям брат бил министър на вътрешните работи в Прусия в една от най-реакционните епохи, 1850—1858 г. През есента на 1843 г. Маркс пристига в Париж, за да издава в чужбина заедно с Арнолд Руге (1802—1880; ляв хегелианец, 1825—1830 в затвора, след 1848 г. емигрант, след 1866—1870 г. бисмаркианец) радикално списание. От това списание — „Немско-френски годишник” — излиза само първата книжка. То престава да из* лиза поради трудностите на тайното му разпространяване в Германия и поради разногласия с Руге, В статиите си в това списание Маркс се проявява вече като революционер, който провъзгласява „безпощадна критика на всичко съществуващо” и по-специално „критика на оръжието”, който апелира към масите и към пролетариата.

През септември 1844 г. в Париж идва за няколко дни Фридрих Енгелс, който оттогава става най-близкият приятел на Маркс. Те и двамата вземат най горещо участие в тогавашния кипящ живот на революционните групи в Париж (особено значение имало учението на Прудон, с когото Маркс решително си разчиства сметките в своята „Нищета на философията”, 1847 г.) и в остра борба с различните учения на дребнобуржоазния социализъм изработват теорията и тактиката на революционния пролетарски социализъм или комунизма (марксизма). Виж съч. на Маркс от тази епоха, 1844—1848 г. В 1845 г. Маркс по настояване на пруското правителство като опасен революционер бива заставен да напусне Париж. Той се преселва в Брюксел. През пролетта на 1847 г. Маркс и Енгелс влизат в тайното пропагандно дружество: „Съюз на комунистите”, вземат най-живо участие във II конгрес на този съюз (ноември 1847 г. в Лондон) и по негово поръчение написват излезлия през февруари 1848 г. знаменит „Манифест на комунистическата партия”. В това произведение с гениална яснота и яркост е обрисуван новият мироглед, последователният материализъм, който обхваща и областта на социалния живот, диалектиката, като най-всестранно и дълбоко учение за развитието, теорията за класовата борба и за световноисторическата революционна роля на пролетариата, твореца на новото, комунистическото общество.

Когато избухва февруарската революция през 1848 г., Маркс бива административно заставен да напусне Белгия, Той отива пак в Париж, а оттук след мартенската революция отива в Германия, в Кьолн. От 1 юни 1848 г. до 19 май 1849 г. там излиза „Нов Рейнски вестник “; главният му редактор е Маркс. Новата теория се потвърждава бляскаво от хода на революционните събития през 1848 — 1849 г., както по-късно я потвърждават всички пролетарски и демократични движения във всички страни на света. Победилата контрареволюция най-напред дава Маркс под съд (оправдан на 9 февруари 1849 г.), а след това го заставя административно да напусне Германия (16 май 1849 г.). Маркс отива най-напред в Париж, но и оттук бива прогонен след демонстрацията на 13 юни 1849 г. и заминава за Лондон, където и живее до самата си смърт.
Условията на емигрантския живот, особено нагледно разкрити в кореспонденцията на Маркс с Енгелс (изд. в 1913 г.), са крайно тежки. Нуждата просто души Маркс и неговото семейство; ако не е била постоянната самоотвержена финансова подкрепа на Енгелс, Маркс не само не е щял да може да завърши „Капиталът”, но и неминуемо е щял да загине под гнета на мизерията. Освен това преобладаващите учения и течения на дребнобуржоазния, изобщо на непролетарския социализъм принуждават Маркс постоянно да води безпощадна борба, понякога да отбива най-бесни и диви лични нападки (Негг Vogt ). Странейки от емигрантските кръгове, Маркс в редица исторически трудове разработва своята материалистическа теория, като посвещава силите си главно на изучаването на политическата икономия. Маркс революционизира тази наука (виж по-долу учението на Маркс) в своите съчинения „Към критиката на политическата икономия” (1859) и „Капиталът” (т. I. 1867).

Епохата на съживяване на демократическите движения в края на 50-те и 60-те г. отново призовава Маркс към практическа дейност. В 1864 г. (28 септември) в Лондон бе основан знаменитият І Интернационал, „Международно дружество на работниците”. Маркс е душата на това дружество, автор на неговото първо „Обръщение” и на маса резолюции, декларации, манифести. Обединявайки работническото движение в различните страни, стараейки се да насочи в руслото на съвместната дейност различните форми на непролетарския, домарксов социализъм (Мацини, Прудон, Бакунин, английския либерален трейдюнионизъм, ласалианските колебания надясно в Германия и пр.), борейки се против теориите на всичките тия секти и школички, Маркс изковава единната тактика на пролетарската борба на работническата класа в различните страни. След падането на Парижката комуна (1871), която така дълбоко, вярно, бляскаво и действено, революционно е оценена от Маркс („Гражданската война във Франция” 1871), и след разцепването на Интернационала от бакунистите съществуването на последния в Европа става невъзможно. След конгреса на Интернационала в Хага (1872) Маркс прокарва прехвърлянето на Генералния съвет на Интернационала в Ню Йорк. І ят Интернационал завършва своята историческа роля, като отстъпва място на епоха на неизмеримо по-голямо разрастване на работническото движение във всички страни на света, именно на епоха на негов растеж в ширина, на създаване масови социалистически работнически партии на базата на отделните национални държави.

Усилената работа в Интернационала и още по-усилените теоретични занимания подкопават съвсем здравето на Маркс. Той продължава своята работа по преработването на политическата икономия и завършването на „Капиталът”, като събира маса нови материали и изучава редица езици (напр. руски), но болестта му не му позволява да завърши „Капиталът”.

На 2 декември 1881 г. умира жена му. На 14 март 1883 г. Маркс тихо заспива навеки в своето кресло. Той е погребан заедно със своята жена в гробищата Хайгейт в Лондон.

Из “Карл Маркс (въведение в марксизма)”, В.И.Ленин

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 440 739 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

март 2018
П В С Ч П С Н
« Февр   Апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

Advertisements
%d bloggers like this: