ДО
ЛИДЕРА НА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ГЕРБ
ГОСПОДИН БОЙКО БОРИСОВ
ГОСПОДИН БОРИСОВ,
Повод да се обърнем с това открито писмо към Вас е участието Ви в пресконференцията по повод завършването на втория тур на изборите в Република България.
На тази пресконференция, за кой ли път, Вие анатемосахте комунистите и ни върнахте в началото на промените, когато криминалната революция – наречена „демокрация”, започна с истеричен, бесен и платен антикомунизъм. След 20 години даже най-отявлените антикомунисти у нас разбраха, че в антикомунизма няма нито политически, нито интелектуален, нито морален капитал, поради което мълчаливо се отказаха да говорят за него. Не Ви ли направи впечатление, господин Борисов, че хората, които най-много пострадаха след Девети септември 1944 г. и преминаха през няколко вълни на насилие, проявиха чувство за историческа мярка, отговорност и достойнство в изявите си след 10 ноември 1989 г.? Вместо тях, с голямо закъснение, нахлуха група нагли и алчни за власт и пари хора, които, самите те или техните родители, са били слуги на „тоталитарната” държава. Техен основен патент, за да си направят „биография”, е употребата на антикомунистическата риторика, която, както показаха последните избори, ги доведе до политическа смърт. С този евтин антикомунизъм, какъвто не за първи път изразявате, при това неуместно, Вие влизате в тона на политически банкрутиралите антикомунисти.
Ако Съюзът на комунистите в България трябва да Ви отговори в същия тон, той би следвало да Ви постави следните въпроси:
– бил ли е Вашият баща полковник, началник на структурно поделение в Столично градско управление на МВР;
– бил ли е той отговорен член на Партиен комитет на поделение на Столично управление на МВР;
– как сте завършили Висшата специална школа на МВР и как сте приет като млад и перспективен член на БКП?
Брутално излъгахте като обявихте, че съвсем невръстен сте имал „досие”, в което с червен молив е било подчертано обстоятелството, че произхождате от монархо-фашистко семейство. Преди да излъжете трябваше да попитате, за да Ви обяснят, че в документите на Държавна сигурност с ЧЕРВЕН МОЛИВ се подчертаваха положителните качества и факти за лицето. Отрицателните факти и обстоятелства се подчертаваха със СИН МОЛИВ.
Що се отнася до Вашия дядо, „убит” от комунистите след Девети септември 1944 г. – не се опитвайте да правите личен политически капитал от това, защото историческата и житейската истина може да се окаже съвсем различна.
Господин Борисов,
Като правите „исторически обзори” и наричате комунистите “терористи” и “убийци”, в името на историческата истина не забравяйте да споменете някои „дребни” факти:
– 200 000 души убити и ранени в Първата световна война /1914-1918 г./;
– стотици убити и ранени от разбунтувалите се войници във Владайското дефиле /1918 г./;
– стотици убити и ранени в Девотоюнския преврат /1923 г./;
– хиляди убити, ранени и осъдени през Септемврийското въстание 1923 г.;
– хиляди убити, безследно изчезнали и осъдени след Априлския атентат /1925 г./;
– приемане на Закон за защита на държавата, забраняващ Комунистическата партия и предвиждащ парично възнаграждение за убити партизани и нелегални. При парична премия от 50 000 лв. за глава са „усвоени” 62 500 000 лв., предвидени официално в държавния бюджет на Царство България;
– приемане на антиеврейския Закон за защита на нацията, предвиждащ еврейски гета и изселване в германските концентрационни лагери;
– сключване на съюз с хитлеристка Германия и военна окупация на Гърция и Югославия по време на Втората световна война, свързана с убийства и насилие на Балканите;
– обявяване война на Англия и Америка, след което са сринати безмилостно българските градове от англо-американската авиация. Убити и ранени са хиляди хора и са разрушени голям брой жилища и сгради.
Така идва Девети септември – с кръв, омраза и насилие. Въпреки че не може да се посочи вестник след 1944 г., в който са публикувани брутални кадри на човешки трупове и отрязани глави, разкарвани с каруци по улиците на българските градове и села така, както това е правено до Девети септември 1944 г. за сплашване на населението, ние като политическа партия на комунисти не крием и няма да оспорваме фактите на насилие и брутално отмъщение. Към политическия терор се прибавят и действията на криминалните престъпици, излезли от затворите.
Ето така загубихме 20-ти век във взаимно преследване. Ние, комунистите, търсим нова отправна точка за национално съгласие, за да градим бъдещето си. България е една и ние всички сме българи!
Вие насъсквате хората едни срещу други и раждате омраза помежду им. На какво разчитате? На една шепа богати парвенюта, изправени срещу един уродливо беден народ.
Централният комитет на Съюза на комунистите в България заявява, че антикомунизмът отдавна фалира и не е кауза за просперитета на един народ. Трябва да се върви към други ценности. Посъветвайте Вашият управляващ екип: „Долу ръцете от комунистите!”.
Спомнете си библейската мъдрост: „Който сее вятър, ще жъне буря!”.
Вашето поведение е историческа гримаса и карикатурен опит да скриете краха на българската държава. Спасява Ви това, че за „противник” Вие имате в лицето на БСП една уплашена и гузна партия, чийто кадри оглавиха банковия, аграрния и индустриалния грабеж на България. Тази партия не извърши промяна, а подмяна на политика, управление, морал и ценности в името на собственото си оцеляване и обогатяване. Това вече разбраха всички българи. Ето защо с „Позитано”20 Вие се държите като „гладиатор” с „евнуси”.
Не намесвайте обаче нас, комунистите, защото ние не сме „бесепари”. Нас ни предадоха, но ние не сме се предали. Няма да оставим съдбата на България да се решава от мошеници, окопали се във властта. Не може да ни респектирате с „международната общност”, с „атлантическите ценности”, с „демокрацията” и „глобализацията”, със Сикрет сървиз, с ЦРУ, със Скотланд ярд, с НАТО и Брюксел, зад които спекулативно криете егоистичните интереси на фамилиите от т.нар. „политически елит”.
Днес битката в българското общество не е между „комунисти” и „фашисти”, а на народа срещу политикокриминалните банди, нарекли себе си „политически партии”, които овладяха и поставиха държавата на колене с организирана престъпност, необуздана алчност и хитрост на хищния и примитивен капитализъм.
Ето защо девизът на комунистите днес е:
„Когато държавата е на колене, народът трябва да се изправи!”.
ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ НА
СЪЮЗА НА КОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/К.Чакъров/
07.11.2011 г.
гр.София
КОМУНИСТИ 