МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКАТА ПАРТИЯ И НЕЙНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ПОВРАТИ

Целта на настоящето изследване , което поставяме на вниманието на читателя е марксистко-ленинската партия у нас. Не случайно акцентуваме и използваме понятието марксистко-ленинска партия . Защото посредством това понятие всеки читател , посветен на средно равнище , ще разбере , че в съдържанието на това понятие се отразяват идейните принципи, върху които се изграждат и функционират партийните формирования за ръководство на работническата класа и целият трудов народ, експлоатиран от капиталистическата класа.
Марксизмът – ленинизмът неопровержимо доказва, че класовата борба между труда и капитала е непрекъсната, безкомпромисна и безпощадна. Цялата история на развитието на човешкото класово общество е съпътствана от класова борба, но в условията на капитализма и неговия последен стадии – империализма, тази борба става все по-ожесточена .
Партийните формирования стоят в основата на класовата борба. Те са ръководният субективен фактор на разделеното на класи общество. Класовият интерес залага основата на ръководния субект – партията и той е обективна закономерност на създаването и функционирането на политическите партии като ръководен, субективен фактор.

Многопартийната буржоазно-капиталистическа политическа система по своята същност и предназначение е единно – функциониране в интерес на укрепване и заздравяване устоите на капитализма, които неговата идеология се стреми да „доказва” като най-съвършен и вечен обществен строй. Но! – обратното доказва науката – марксизъм- ленинизъм, обоснована върху обективните закони на обществено-историческия процес. Вече сто години съществува обществено-икономическа система – социализъм , която доказва предимствата и превъзходството над капитализма.
Ръководният субективен фактор функциониращ за изграждане на прогресивния обществен строй – социализъм е и следва да бъде марксистко- ленинската партия., стояща непоколебимо върху ръководните принципи, обусловена от обществените закони и закономерности на обществено-историческия процес.
Възходът на обществено-историческия процес и повратите спъващи и задържащи неговото развитие са процеси и явления, които съществуват и взаимно се обуславят в развитието на цялостния обществено-исторически процес. Марксистко-ленинските партии, които не добре познават или не отчитат в своята практическа дейност тази закономерност , нанасят поражения на своята собствена дейност, на цялостната кауза на социализма и на историческия процес.
Тази закономерност е процес на проявление на класовата борба, както между партийно-политическите формирования , така и вътре в самите тях, в процеса на самото им развитие и функциониране като вътрешно-партийни борби; в борбата за власт, защото последната носи слава и пари.
Определяща е идеологията, произтичаща от класовата взаимозависимост и последната е движеща сила на борбата вътре в работническото и комунистическото движение. Още с възникването на марксизма като класова идеология опортюнизмът възниква и започва да пуска дълбоки корени в това движение .
Главната причина за разпускането на първия комунистически Интернационал са ясно формулираните идеологически и политически принципи на борбата в „Манифест на комунистическата партия „, а също и в произведението на Енгелс „Принципите на комунизма „ срещу капитала …….. и ясно формулирания принцип за „диктатурата на пролетариата „ за неизбежната победа на работническата класа над капитализма.
Опортюнизмът в работническото и комунистическо движение е също причина за разцеплението на Втория интернационал / 1914 г. в Цимервалд – Швейцария / и организирането на Третия интернационалот руските марксисти , начело с Владимир Илич Ленин.
Зловещата роля на опортюнизма ще вилнее повече от двадесет години под ръководството на троцкизма и след победата на ВОСР, като процес на разрушаване на идеологическите и политическите принципи в изграждането на социализма в СССР. Временно туширан от твърдата ръка на Йосиф В. Сталин , опортюнизмът ще се появи отново с груба и разрушителна сила, под ръководството на Н. Хрушчов, който през 1960 г. ще забави развитието на победния възход на социализма и ще разцепи комунистическото и работническото движение, за да доведе до едно зловещо поражение, до историческия поврат – разпадането на СССР и страните от източна Европа, като се осъществи контрареволюция и реставрация на капитализма в тези страни.
Моля , да ме извини читателя, ако прецени , че направеният кратък обзор до тук на историческите поврати в международното работническо и комунистическодвижение са отклонение от заявената главна цел – повратите в историческото развитие на марксистко-ленинската партия у нас. Но бързам да внеса успокоение с аргумента , че нашата марксистко-ленинска партия е не само част от общото международно работническо и комунистическо движение, но в значителна степен участва в неговото функциониранеи развитие – не само в идейно-политическата и революцшонна борба за извоюване на социализма и неговото изграждане, но и в гибелния исторически поврат на контрареволюцията и на реставрацията на капитализма.
Като ръководно начало на работническото и комунистическо движение у нас е основаването и организационното изграждане на БРСДП в края на 19 век / 1891 г. / на връх Бузлуджа, посредством Бузлуджанския конгрес. Главната роля в това начинание играе известния с марксистките си идеи Димитър Благоев, който участва в залагане началото и на социалдемократическата партия и в Русия, поради което е изгонен от там заради прогресивните си марксистки идеи от царското самодержавие. През този период от историческото развитие е още жив Фр. Енгелс, който заедно с Карл Маркс създава теоретическите и идеологическите научни предпоставки за развитието и победата на социализма и комунизма.
Дълбоко изучил , анализирал и възприел марксистките идеи Д. Благоев ги развива и защитава при нашите български условия. Фундаменталният му научен труд “Що е социализъм и има ли той почва унас ?”разкрива и научно доказва , че условия за развитието на социализъм съществува, тъй като макар и в начална форма, капитализъм и капиталистически отношения са налице, а естествено при тези условия се заражда и развива и работническата класа като бъдещ “гробокопач на капитализма”.
Върху основата на диалектикоматериалистическото си мировъзрение Д. Благоев научно защитава идеите на марксизма срещу опортюнизма във всички негови проявления и преди всичко срещу неосектанството , широко разпространено у нас и защитавано от буржоазните идеолози около сп. “Мисъл “, ръководено от Кр. Кръстев поставило си за цел опровергаването на материалистическата и диалектическа марксистка философия. Най – виден представител между тях е Димитър Михалчев. Идеологическата борба срещу диалектическия и историческия материализъм е и политическа . Тук идеолозите се подвизават и в редиците на общоделците, които се опитват да доказват , че в България няма почва за развитието на капитализъм , а следователно и за социализъм.
Повратен идеологически и политически в момент в историческото развитие на марксистката партия , създадена от Д. Благоев и неговите последователи е разцеплението на БРСДП в 1903 г. под имената БРСДП /тесни/ и съответно широки социалисти. Д. Благоев и последователите му сплотени около неговата школа безкомпромисно защитават марксизма срещу всякакви опити да бъде опроверган, опорочен и т.н. . Тази идеологическа битка обхваща и борбата срещу ничшеанстовото , широко разпостранено у нас и в литературата и като идеологическо порицание на социализма; социалистите били “деца извън опека “, “ гангрена “ на обществото и др.
Политико-идеологическият потенциал на марксистката “Благоевска школа “непрекъснато се увеличава. Георги Кирков с ораторския си талант и марксистка закалка атакува буржоазния парламент ; марксистката мисъл нанася решителни удари върху идеологическите опити да бъде отречен диалектическия материализъм и материалистическото познание на историята. Засилват се връзките на българската марксистка школа с руските марксисти. Преведена е книгата на Ленин “Материализъм и емпириокритицизъм”. Активна е ролята на Г. Бакалов в преводи на руски марксически произведения. Крупно произведение на марксистката теория на отражението създава Тодор Павлов. В своята книга “Теория на отражението “ той доразвива гносеологическите материалистични възгледи на В.И. Ленин в труда му “Материализъм и емпириокритицизъм” . Виден марксист от Благоевската школа е и Сава Гановски.
Политико-идеологическите и философските връзки между руската и българската марксически школи са в постоянна взаимовръзка. Влиянието на руската политико-идеологическа мисъл в България , особено силно нараства след победата на Великата октомврийска социалистическа революция. Българските марксисти следва да осъществяват поврат в стратегията и тактиката на политико-идеологическата борба. Влиянието на Г. Плеханов е много силно сред българските философи –марксисти и политически деятели. Известно е и противоречието съществуващо между Плеханов и Ленин относно стратегията на световната революция. Плеханов предрича поражение на Октомврийската революция и стратегията на болшевиките , чийто политически и идеологически вожд е В. И. Ленин , поради убеждението си , че революцията не може да победи в една отделно взета страна . Поражение социализмът претърпя в СССР , но причинатае от друго естество – опортюнизмът , чието главно измерение се определя от вътрешно предателство в различните негови аспекти.
Но стратегията на БРСДП / т.с./ , породи факта че ВОСР победи; породи промените в стратегията на болшевиките за изграждане социализъм в СССР и други външни и вътрешни причини, налагаше обективно промени , поврат в стратегията и тактиката на БРСДП / т.с./. Болшевизацията беше необходимост за политико-идеологическата стратегия на класовата борба . Периодът на теснячеството трябваше да отстъпи място на болшевизацията . И партията на тесните социалисти утвърждава такъв курс на своя конгрес през 1919 г. Партията сменя и своето име от БСДП / т.с. / в Българската работническа партия комунисти .
Реализирането на новия курс към болшевизация , поемане фактически на Ленинския курс в българската действителност е истински повратен исторически момент , който продължава дълъг период и е придружаван от победи и поражения ; с грешки и утвърждения. В отговор на фашисткия терор унас следва терор – 1925 г. Софийската катедрала – който принципно не съответства на стратегията на БРП / к / за класова борба . Официално е отчетена грешката , свързана с отказ за подкрепа въстанието на селяните , водени от БЗНС – Ал. Стамболийски, от страна на БРП / К /, а организираната от Партията Септемврийско въстание през 1923 г. е фактическо поражение , поради недостатъчната му организираност , но е ползотворно за истинското осмисляне на новия курс на Партията – болшевизацията . Реализацията на този курс на Партията е фактическо утвърждаване на народодемократическото единство , което преминава през въоръжената съпротива срещу фашистката диктатура / партизанско движение / , до създаването на народнодемократичното управление – 1944 г. , с победата над фашизма и поемане пътя на социалистическото общество, в което активната ръководна роля играе БКП, като ръководен , субективен фактор за изграждането на новото общество.
Решаваща роля за тази победа имаше и външния фактор при конкретните български условия на класовата борба и на същата в световен мащаб – победата на СССР над фашистката коалиция / Германия , Япония , Италия /. Но фашистите бяха на власт и в България; на практика буржоазните класови противници на работническо-селското и като цяло на народодемократическото правителство получаваха цялостна подкрепа от англоамериканските империалисти.
Известно е , че България беше съюзник на фашистка Германия във Втората световна война . На основата на съвкупността от тези негативни фактори за победата и утвърждаването на народодемократичната власт под ръководството на Комунистическата партия у нас – извоюването на тази власт е повратен исторически момент в Ленинския курс на тази партия.
Не маловажно за правилното разбиране значението на този исторически поврат е да се открои разликата – народодемократична диктатура за изграждане на социализъм пад ръководството на субективния фактор – партията на българските комунисти и диктатура на пролетариата под тяхно ръководство . Разликата е от качествено естество , което включва в своето съдържание управление на работническата класа , бедните и експлоатирани селяни и други експлоатирани от капитала трудови маси.
Качествената значимост на тези форми на ръководство и управление се изразява във факта на липсата на капиталистическа експлоатация на човек от човека . Средствата за производство стават обществена собственост. Премахва се основното противоречие като предпоставка и условие за икономическите кризи – противоречието между обществения характер на производството и частно-капиталистическия начин на разпределение на продуктите от труда.
Но такъв вид управление може да се реализира само под ръководен субективен фактор – марксистко – ленинска партия. Именно в това е същността на историческия поврат с победата на социалистическата революция през 1944 г. и за историческата роля на самата партия.
Спекулациите относно този вид ръководство и управление водят началото си от неговото създаване ( у нас и в другите страни от Източна Европа ) и до днес . Това явление е напълно разбираемо, ако се разбира смисъла и значението на историческия поврат , както е в конкретния случай вид класова борба. Последната не стихва с факта на своето утвърждаване , защото притежава свой постоянен спътник – опорюнизма , който е силно адаптивен и се приспособява при всякакви условия.
Въпреки спекулациите и негативните проявление , относно този исторически поврат на марксистко – ленинската партия у нас и функционирането на ръководството и народодемократичното управление , той съществува и се развива успешно.
Когато оглавява БКП – получила това име на Петия конгрес през 1949 г. и посредством Ръководния субективен фактор – партията , Георги Димитров с обявяването и утвърждаването на народодемократичната диктатура , добре разбира смисъла и значението на историческия поврат – смяната на обществено – икономическия строй от капитализъм към социализъм.
Тук спекулациите за противоречията между Г.Димитров и Й. Сталин , относно формата на управление : народодемократична диктатура или диктатура на пролетариата, нека си остане за класовите противници на социализма. Противоречие относно целта – изграждане на нов обществен строй – социализъм по същество няма. Налице е положителен момент на исторически поврат.
Народодемократичната държава под ръководството на БКП , като ръководен субективен фактор осъществява условията и предпоставките за изграждане на социализъм:
– Извършва се национализация на капиталистическата индустрия ; на земята с всички подземни и надземни богатства;
– Средствата за производство стават обществена собственост;
– Осъществява се национализация на банките и банковия капитал;
– Осъществява се коопериране на селското стопанство , което се насища с механизационна техника , висока агрокултура и значително повишаване на добивите в животновъдството и растениевъдството;
– Премахната е експлоатацията на човек от човека;
– Обезпечена е социалната сигурност на всички граждани нанарододемократичната държава;
– Въведени са безплатно образование и медицинска помощ;
– Основните производствени мощности / по цени от 1988 г. – около 6 пъти по – високи по стойност и еквивалент от сегашните / , възлизат на 180 млрд. Лв. Един лев по валутна стойност купуваше 1 долар и 20 цента .
Нека сега се върнем малко в историята , за да отбележим един фактор на историческите поврати на марксистко – ленинските партии. Този фактор е зловещо проявление , равностойно на “тежко заболяване “ на “органическата”природа на марксистко – ленинските партии. И този фактор се нарича опортюнизъм, което означава противоположност. Когато “социалният организъм “ на Марксистко – ленинската партия функционира здравословно,в унисон с обективните закони и закономерности на историческия процес, тази противоположност се преодолява лесно от “имунната система “ на “социалния организъм “- марксистко – ленинската партия. Ако е слаба неговата имунна система, шумът в системата , което е равностойно на заболяването, се засилва и може да унищожи “организма “. Съществуват и успешни лечения, успешни оперативни функции,но има смърт. Продължителната агония е много мъчителна и разрушителна . Партията на КПСС, ръководена от В. И. Ленин и после от Й. В. Сталин убиваше коварния бацил-заразител – опортюнизма в партията, но след смъртта на Сталин той пропълзя и се настани трайно, мъчително и унищожително, не само за КПСС , но и за най-близките до нея Марксистко-ленински партии.
Нека да не се забравя, че този бацил, наречен опортюнизъм има двойнствена природа – може да бъде роден и отгледан и в самата марксистко – ленинска партия, но също и произвеждан в идеологическите и политически лаборатории на класовия противник; но материализираното му битие е от класово естество , противоположно на матириализираната идея от типа на историческия прогрес.
Този причинител , опортюнизмът предизвиква най-крупния негативен исторически поврат сред марксистко-ленинските партии откакто съществува марксизмът на планетата . Той причини разцепление в марксистко-ленинското комунистическо движение с мощната “епидемия “, която произведе на Московското съвещание на комунистическите и работническите партии през 1960 г.. Негова последица след 29 години – 1989 г. – е разпадът на системата на Социалистическата общност и на СССР , също.
Нашият негативен исторически поврат – на БКП , като марксистко – ленинска партия също е резултат от този опортюнизъм. Но 1960 г. е началото на предстоящата голяма трагедия, посочена по-горе , а фактическата зараза се появява непосредствено след смъртта на Й. В. Сталин. И причинителят на заразата е Н.С. Хрушчов, издигнат за генерален секретар на КПСС.
Нека сега преминем към конкретния израз на опортюнизма у нас.
Убедено поддържам тезата , че без този крупен исторически поврат в страните от Социалистическата общност и определящото от КПСС , нашият български негативен исторически поврат най-меко казано нямаше да бъде пълноценно характеризиран , а можеше и въобще да не се осъществи .
Взаимните връзки и отношения между СССР и България бяха много силни – до състояние на зависимост в подходите и решенията на БКП . “Консултативният съвет “ на страните от общността , чието ръководство се осъществяваше от генералния секретар на КПСС вземаше решения с прерогативите на задължителни указания. Политико-идеологическата зависимост от ръководния субективен фактор – КПСС на БКП поставяше в определена зависимост и ръководните кадри на високите равнища в йерархията . КГБ и Министерството на вътрешните работи у нас работеха напълно еднопосочно. Именно последното взаимодействие подготви контрареволюцита у нас , както и в останалите европейски строни от Социалистическата общност. В някои от тях с личното участие на опортюниста-ренегат М. Горбачов. Но имаше и съпротива и открито отрицание ( Куба , азиатските соц. страни ) ,а от КНР ген. секретар на КПСС беше просто изгонен. У нас това не можеше да случи , защото опортюнизма и ренегатството бяха завладели ръководния елит на високи нива в ръководството и управлението.
Самият генерален секретар подражаваше безропотно на отклоненията от марксистко-ленинските принципи в областта на управлението на икономиката.; подражаваше на фалшивата критика на идеологическите институции на КПСС спрямо т.наречения “китайски ревизионизъм “
Генералният секретар на БКП , с мълчаливото съгласие на Горбачов активно търсеше партньорството на западни страни с цената на идеологически и политически отстъпления и засилваше негативните исторически поврати в БКП . Жертва на партньорството със Запада и политическите отстъпления фактически съдействаха за подготовката на много от ръководните кадри, които на практика контрареволюцията и доведоха до реставрация на капитализма от изграден социализъм у нас.
С “наивното “ идейнополитическо настъпление на горбачовската перестройка се залагаше взривното устройство на разрухата на Марксистко – ленинската партия . Залагаше се началото на края на действителният негативен исторически поврат в края на осемдесетте години на миналия век.
И така контрареволюцията у нас се осъществи като факт със снемането на генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ с помощта на неговите най-приближени съратници и “неудовлетворени” комунисти – ренегати.
Историческият негативен поврат последва изявено разрухата на БКП с 39-ия конгрес , чиито решения сложиха край на нейното съществуване . Той утвърди програмни документи , които нямат нищо общо с утвърждаването на партията като ръководен субективен фактор за осъществяване целите на развитото социалистическо общество. Ръководителите на бившата БКП се постраха да променят ( и го направиха) името на Партията и заявиха , че тя ще бъде БСП – Българска социалистическа партия. В духа на решенията на 39-тия конгрес БСП обяви , че ще се развива и утвърждава като “модерна лява демократическа “ партия. А в последно време няколкократно в партийни документи обявяват и други програмни цели и наименования.
Ето това вече се нарича пълен исторически негативен поврат от позициите завоювани в условията на социалистическото строителство и от принципите на ръководство и управление като марксистко-ленинска партия.
Тук е мястото да поясним смисъла и значението на историческите поврати не от гледна точка на самото наименование – комунистическа , социалистическа партия , а като изразител на марксистко-ленински партиив съответствие с нейните принципи.
В конкретното измерение в нашите условия повратът като разруха на марксистко-ленинската партия – БКП – БСП е целенасочена разруха на приниципите на партията като ръководен субективен фактор , като ръководство и управление в пълния смисъл на тези понятия.
Но историческите поврати не са претворяване на детска игра – “ Ние ще играем ролята на добрата фея “ , важното е да става играта. БСП се опитва , напълно безуспешно , да изпълнява ролята на бившата си предшественица – БКП , но напомняше за тази си роля само словесно : че е наследница на БКП, отиваше на връх Бузлуджа да демонстрира уважение ; подкрепя българския антифашистки съюз като организация и движение ,но му отне правото да се бори срещу капитализма , и то след като е изтръгнал от фашизма победата и е участвал в изграждането на народодемократичната власт и социлизма.
След като се потопи във водовъртежа на многопартийната буржоазна система БСП фактически изтръгна корените си от марксистко-ленинската почва , която подхранваше жизеното съществуване на партията . Тя не е партия на работническата класа и експлоатирания трудов народ, не може и не желае да защитава тази част от народа , която е най-бедната и ограбваната от обществото. Нещо повече , БСП със своите програмни цели и задачи противостои на работническата класаи експлоатирания трудов народ.
Принципите на нейното изграждане и съществуване са други, различни от тези върху които се изгражда , съществува и функционира марксистко-ленинската партия. След като изоставиха и се лишиха от малксистко-ленинските принципи,те се лишиха и от подкрепата на работническата класа и експлоатирания трудов народ; лесно отпаднаха и бяха лишени и от властовите функции в управлението. Последните избори ги съпътстваха с пълно поражение.
Късно е вече да търсят организираната , бойка и революционна БКП , като претенденти за нейното наследство , което те презряха и умишлено пропиляха. Гласовете за силна, дисциплинирана и дееспособна марксистко-ленинска партия останаха в миналото . Движещите механизми на тази партия : действен принцип на демократически централизъм, градивни критика и самокритика, вътрешно-партийна демокрация, дееспособен кадрови потенциал и др. са заменени от лидерство , съответстващо на стандартите на буржоазните лидери ; липса на организиран вътрешно-партиен живот, който е заменен с хаосана предизборните борби за власт и изборни представители ; вилнее преднамерена зластна критика ,продиктувана от личните властони интереси и т.н. И в тази сфера е извършен негативен исторически поврат . ЗДравите отношения между работническата класа и останалия експлоатиран трудов народ от една страна и марксистко – ленинската партия от друга не могат да бъдат изграждани само върху лишените от съдържание обещания , лъжливите уверения , които не се изпълняват след евентуалното поемане на управленската власт.
Доверие между партия и народ се изгражда върху принципа на общите класови интереси, останалото “доверие “ е политико-идеологическа буржоазно-класова шарлатания.
Доверие между БСП и работническата класа и останалия експлоатиран трудов народ не съществува – извършен е негативен исторически поврат ; БСП вече е буржоазна партия.
Общият извод , който убедително може да се направи на основата на анализа относно историческите поврати на марксистко- ленинската партия у нас е : Българската социалистическа партия не притежава реални качества да бъде наследница на Българската комунистическа партия. Тя е напуснала всички основни принципи върху които се изгражда и функционира марксистко –ленинската партия .
Налага се необходимостта да се направят съответните общи изводи за другите претенденти за наследници на БКП . За разлика от БСП в своите наименования те съхраняват и думата свързваща ги с комунизма. БКП , доскоро оглавявана от покойния Вл. Спасов , копира изцяло Българската комунистическа партия ; докато останалите отбелязват промени в цялостните си наименования. Причините са две : 1. Да се различават една от друга , защото съществуват като различни партийни структури и 2. Забележете , налага им се изискване за различни наименования при тяхната регистрация в съда , без която попадат извън буржоазния основен закон и естествено за упражняване правото на закона да контролира тяхната дейност; в това число партийните програмни цели. Но каква е класовата основа на този закон ? – Формулирано право на буржоазната държава в интерес на едрата капиталистическа буржоазия ( финансовата олигархия ) – исторически поврат !
Същността на тези комунистически партийни формирования е идейно-политическа заявка да продължават идеите на БКП , като марксистко-ленинска партия . И това е което ги отличава от БСП , която на практика и на теория се отказа от тази политическа идеология.
Доколко и как комунистическите партийни формирования осъществяват своите цели и задачи ? Наблюденията и изследванията показват , че единствено БРП / к / осъществява и отстоява своите програмни цели и задачи по марксистко ленински тип и измерения.
Комунистическата партия на България изгражда своята дейност фактически върху опортюнистически позиции , но се старае да ги замъглява. Тя е неотклонен коалиционен партньор на Коалиция за България, но не спазва ленинския принцип като марксистко – ленински партньор – “преди да се обединим , следва да се разграничим “ , следователно от позицията на идейно-политическите възгледи. На всички свой конгреси КПБ преутвърждава една и съща програма , която стои твърде далеко от изискванията на марксистко – ленинските принципи.
“ Съюзът на комунистите в България “ се формира и разширява своята дейност върху утвърдена от конгрес марксистка програма . Обявява съдебен иск към БСП не само в претенциите си на идейно-политически наследник на БКП, но и като управляваща партия, която се обявява за лява, но провежда дясна политика, като партия, която най-безочливо лъже своя електорат и избирателите, в чието ръководство вече са се натрупали голям брой милионери, забогатели от приватизацията и незаконни сделки.
БКП – едноименният наследник на марксистко – ленинската БКП води фиктивно съществуване , с незначителни организационни структури и малък кадрови потенциал, но е с претенции.
БКП –“ Г. Димитров” и “Зора “ развиват предимно идеологическа дейност , не зачитат законосъобразния контрол на буржоазното правосъдие.
Постоянно стои на дневен ред пред всички лидери на комунистическите формирования въпросът за обединение на всички тях в единна комунистическа партия , но се оказва, че само добрата воля не достига , за да се осъществи единството на комунистическа партия върху основата на марксистко-ленинските принципи.
Противодействащите причини са :
Вождизмът , който и гласно и негласно е налице.
Съществуват и идейно-политически различия
Съществуващите партийни комунистически формирования са реално издънка на фалиралата БСП по отношение на наследството от идейно-политически марксистко – ленински потенциал. Наред с това ценно наследство съществува и наследство от съвременен опортюнизъм , чието главно съдържание е съглашателство с буржоазията и загубено ( ако го е имало ) доверие у някои лидери спрямо дълбоко научния характер на марксистко – ленинските идеи.

Михаил Кръстанов, доктор на философските науки 

Advertisements

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Blog Stats

  • 399,426 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Септ    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: