ПРОГРАМА НА СКБ

ПРОГРАМА НА СЪЮЗА НА КОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
/приета на VI-я редовен конгрес на СКБ, проведен на 25.07.2015 г./

 

Съвременният капитализъм преживява перманентни кризи. Той не е в състояние да разреши присъщите му проблеми, предизвикани от неудержимия стремеж към частно забогатяване: нарушаване на екологичното равновесие, безогледната експлоатация на природни ресурси на фона на все по-нарастващо население на Земята,  задълбочаване на социалните противоречия и конфликти, предизвикани от неустойчивостта на икономическото развитие. Единствено пътят към социализма-комунизма, основан на социална справедливост, защита на интересите на хората на труда, спазването на неотменните човешки права и свободи, които ни превръщат в прогресиращо общество, е способен да ни изведе от съвременните кризи, да ни спаси от войните, междунационалните и междуетническите конфликти, нищетата, духовната деградация, да ликвидира социално-икономическата и политическата база на тероризма, останалите обществени пороци, породени от властта на капитала.

Много векове човечеството мечтае за общество, изградено върху принципите на равенството и справедливостта. Тези мечти през годините са намерили своето място в различни утопични проекти. И единствено марксизмът-ленинизмът успя научно да обоснове необходимостта и възможността от създаването на справедлив и хуманен обществен ред, в който свободното развитие на всеки човек е условие за свободното развитие на всички хора. Комунистическото учение намери своето въплъщение в практиката на социалистическото строителство в СССР и в другите социалистически страни от началото на 20-ти век до днес. Идеите на социализма-комунизма запазиха своята привлекателност за милиарди хора на планетата. Едни от тях изграждат обществото на социалната справедливост, други се стремят към спиране на временното отстъпление пред силите на контрареволюцията и възстановяване на загубените граждански права. Историята доказа, че комунистите са единствените изразители на народната воля на работническата класа, селскостопанските работници и трудовата интелигенция.

Съюзът на комунистите в България, изразявайки интересите на трудещите се, се стреми да обедини в единно масово социално-класово движение тяхната борба за защита на законните им права и свободи, като му придава осъзнат и целенасочен характер. СКБ и занапред ще отстоява единството, целостта и независимостта на Република България, националното достойнство, благополучието и сигурността на гражданите, физическото и моралното здраве на българския народ, свободата и социалното равенство, справедливостта и хуманизма, патриотизма и интернационализма, пътят към социалистическо-комунистическо развитие на страната.

 

Светът и България

Анализирайки съвременното световно развитие, българските комунисти приемат, че сблъсъкът между капитализма и социализма, който диктуваше историята на целия 20-ти век, все още продължава.

Капитализмът – една откровена социално-икономическа диктатура, която днес доминира в по-голямата част от Земята, не е променила своята същност. Той е обществена система, в която материалното производство и духовното развитие на човека са подчинени на законите печалбата и алчността. Това определя и специфичния характер на капитализма, който разглежда производството като възможност за извличане на максимална печалба и натрупване на капитал чрез експлоатация на хората и държавите, на природните и на материалните ресурси без оглед на социални нужди, без оглед на пагубните последствия за бъдещите поколения и околната среда.

През 20-ти век глобализацията стана определящ фактор за развитието на човечеството. Концентрацията на промишлен и финансов капитал доведе до появата на транснационални корпорации и транснационални банки, които засилиха процесите на икономическа и политическа глобализация. Световната олигархия, контролираща повечето материални ресурси на Земята, започна да определя политиката на капиталистическите държави. Изключения не съществуват. В търсене на спекулативна печалба финансовият капитал намали възможностите за ръст на промишления капитал, което води до нови световни кризи, до жестоки форми на експлоатация и безработица, до обричането на милиони трудови хора на мизерия и социално-икономически колапс и изключване. Стремежите на транснационалния капитал към световно господство правят достиженията на човешката цивилизация недостъпни за повечето държави и народи, които трябва да се примирят с ролята на доставчици на евтини материални и интелектуални ресурси. Световната олигархия контролира и политическите процеси, което дава възможност на съвременния капитализъм да създава пропагандна мъгла и илюзия за стабилност, да разлага работническото движение и работническите борби, да изолира неговия авангард от народните маси, да изглажда частично социалните конфликти в отделните държави, превръщайки ги в международни противопоставяния и противоборства.

Всякакви твърдения на буржоазната пропаганда, че съвременният капитализъм е хуманен, цивилизован, безкласов и създава високо равнище на живот, са абсолютно неоснователни. Доказателство за това са кризите, които, вместо да останат назад в миналото, се превърнаха в неотменна част от живота. Съвременният капитализъм засили екологичните, демографските, националните проблеми; задълбочи диспропорциите и пропастта между „златния милиард“ и останалото население на планетата. Не изчезна, а се увеличи експлоатацията над работническата класа, над всички трудещи се. Противоречието между труда и капитала прие напълно открит характер. Диктатурата и монополизма на олигархията срещат ожесточена съпротива от страна на дребния и средния бизнес, на голяма част от интелигенцията. Държавата, като институция на капитала, все по-безпардонно застава на позициите на едрия капитал, противопоставяйки се на борбата на обикновените хора за защита на техните права. През последните години се изостриха, както съществуващите преди противоречия, така и противоречията, свързани с империалистическата глобализация – между труда и капитала, между империалистическите групи и елити, между различните транснационални компании, банки и техните обединения за постигане на световно господство, между богатите и бедните страни, между Севера и Юга, което води до антагонизъм в планетарен мащаб, между различните нации и етноси, населяващи капиталистическите страни, между местните и имигрантите за място на живот и право на труд.

Капитализмът достигна предела на своите възможности. Научно-техниеският прогрес открито и масово се използва от капиталистите за създаване на оръжия, предназначени да унищожават самия живот, да убиват хора. Възникна необявеният официално факт на диктатура от страна на САЩ и НАТО.

Капиталистическият модел разрушава живота на човечеството с нови военни конфликти, с предначертаване на границите, с техногенни катастрофи, с културен упадък и духовна деградация, което води до световни финансово-икономически кризи.

Изводът е очевиден: необходим е жизненоутвърждаващ път, който предполага повишаване на благосъстоянието на населението на Земята при задължително опазване на глобалното екологично равновесие на основата на качество революционно изменение на производителните сили, на средствата и начините за производство и потребление, за хуманна преориентация на научния и технологичния процес.

Нерaзрешимите империалистически противоречия на съвременната епоха изискват от национално-патриотичните и социалистическо-комунистическо ориентираните слоеве и класи на обществото да се обединят в борбата срещу империалистическата глобализация. Съюзът на комунистите в България е убеден, че, за нашата страна, най-обоснован и отговарящ на интересите на трудовия народ е изборът на социалистическият път на развитие.

Комунистите подпомагат за осъзнаването и реализацията на тези интереси в национален и международен мащаб. В ръцете на тази авангардна сила е съдбата не само на България, но и на човешката цивилизация.

Съюзът на комунистите в България си поставя задача за цялостна подкрепа и активно отстояване на социалистическо-комунистическия път на световното развитие. Заставайки на тази позиция, СКБ изгражда своята стратегия на борба за социално справедлив и политически равноправен свят.

 

 

Историята и Ние

Приемайки общите закономерности на развитието на човечеството, Съюзът на комунистите в България смята, че всеки народ и всяка държава ще се реализира съобразно своите особености и собствения исторически опит.

Генезисът на българските духовни ценности е вплетен в контекста на развитието на Балканите и славянския свят; в сблъсъка и съвместния живот между православието и исляма. Това е предопределило привързаност към обществено-изградени принципи на труд и живот. Богатата българска история, чувството за национална и православна обособеност, географското разположение обясняват нашите стремежи към независимост и интернационализъм.

Октомврийската революция в Русия и Деветосептемврийската революция в България се превърнаха в пътепоказател към социализма и националния суверенитет, разкриха съзидателните сили на работническата класа, на селскостопанските работници и на трудовата интелигенция.

Българските комунисти и българската работническа класа дадоха своя кървав данък за победата над най-уродливите капиталистически режими – фашистките и нацистките.

След Втората световна война международната социалистическа общност в най-кратки срокове успя да реализира огромни проекти за модернизация, да извършат колосален цивилизационен скок, който изведе България в предните редици в областта на образованието, науката, културата, спорта, промишлеността, селското стопанство, овладяването на космоса.

За пръв път социализмът направи българските жени равноправни, гарантира правото на труд за всеки човек, осигури масово отдиха, безплатното образование и здравеопазване, получаването на жилища, ранна пенсионна възраст и увеличи средната продължителност на живота. Даде щастливо детство за милиони деца, сигурност и увереност в бъдещето. Основополагащи ценности за българското социалистическо общество станаха колективизма, патриотизма, хармоничното взаимодействие на личността, обществото и държавата, стремежите за въплътяване на висшите идеали за истина, добро и справедливост, за равноправие на всички граждани, независимо от тяхната етническа, религиозна или каквато и да било друга принадлежност и различия. Тези качества бяха важна предпоставка за приемането на идеите на социализма от всички хора.

Ние преодоляхме капиталистическата изостаналост и се издигнахме на неподозирани висоти в социално-икономическото и културното развитие. Установи се народна власт, реална демокрация; беше осъществен преход от хаотично пазарно стопанство към планово ръководство на икономиката на основата на обществената собственост. Достижение е и формирането на национална трудова интелигенция.

По време на строителството на следвоенния социализъм бяха постигнати висока социална защитеност от безработица и експлоатацията, достъп до безплатно всеобщо образование и здравеопазване, социални гаранции за всички обществени слоеве. В резултат на небивалия икономически подем и модернизация беше осъществена повсеместна електрификация на страната, механизация на селското стопанство, изгради се съвременна индустрия, създадоха се съвършено нови отрасли на промишлеността.

Високите темпове на растеж на производителността на труда, всеобхватните социални права на хората, мирната социалистическа политика, която позволи България по време на социализма да не участва в никакви военни действия, изграждането на народно стопанство с качествено нови характеристики и отрасли е свидетелство за историческата перспективност на социалистическо-комунистическия път на развитие.

Заедно с това отбелязваме, че строителството на социализма в България се осъществяваше в условията на жестока класова борба, под постоянната заплаха за империалистическа интервенция от страна на двете граничещи с нас членки на НАТО – Турция и Гърция, което доведе до пренасочването на значителни средства за нуждите на отбраната – а това задържаше чувствително ръста на благосъстоянието на обществото. Този факт не позволи да се видят по-чувствително предимствата на социализма от българските граждани. В условията на Студената война не успяхме да развием, както искахме, политическите институции на социалистическото общество и самоуправлението.

Социалистическото строителство беше подринато и поради забравянето на уроците на активната класова борба, станахме жертва на забавяне в усъвършенстването на управлението на политическите и социално-икономическите процеси. Фактът, че това беше характеристика и за останалите социалистически държави в Европа, не е причина да не признаем и отрицателната роля на българския политически елит от онова време. В партийните редици на комунистите се вмъкнаха членове на антикомунистически пред деветосептемврийски партии, безидейни кариеристи, привърженици на буржоазна идеология и морал, което доведе до откъсването на част от ръководните кадри от работническите маси, до превръщането им в радетели за извършването на контрареволюционен преврат. Не успявахме да пресечем и подривната дейност, насочена срещу нас, на империалистическите държави и техните агентури в България.

Всичко това доведе до завладяването на ръководството на БКП и на българската държава от хора – псевдореформатори, перестройчици и капитуланти.

Членовете на БКП – идеолози на политиката за „преустройство“, под прикритието на „демократични“ лозунги за „усъвършенстване на социализма“, за „ново мислене“ разрушиха основите и политическата система на НРБ, преди всичко на нейния основен защитник – Комунистическата партия. Разговорите за възможностите за „подобряване“ на социализма, за неговото „демократизиране“, „хуманизиране“ и т.н. – имаха подлата цел за извършване на контрареволюционен преврат и реставриране на остарелия капитализъм. Средствата за масова информация и другите идеологически структури бяха съзнателно предадени в ръцете на носители на буржоазна и националистическа идеология. Утвърждавайки „необходимостта“ за „възстановяване на историческата истина“, те започнаха мощно очерняне на социалистическия период от историята, активно пропагандираха капиталистическата либерална доктрина, „свободните“ пазарни отношения и буржоазния начин на живот. Дейността на „демократичната“ част от партийно-държавната върхушка, предала идеалите на социализма-комунизма, логически доведе до осъществяването на десетоноемврийския контрареволюционен държавен преврат, който доведе до опита за разбиване и унищожаване на комунистическото движение, чрез преименуване на Българската комунистическа партия и заменянето на марксистката й социалистическо-комунистическата идеология със социал-демократическа прозападна и капиталистическа, както и до унищожаването на Народна република България.

Разгърна се грозна антикомунистическа истерия. Членовете на Българската комунистическа партия, привърженици на марксизма, започнаха нов етап в борбата си за социализъм и комунизъм. Този етап доведе до създаването на ярки комунистически обществени проекти, като легендарното движение „Че Гевара“, като възстановяването на Общия работнически синдикален съюз, като вестниците „Декорация“ и „Червена звезда“, като радио „Венсеремос“, като ярката комунистическа борба в рамките на сблъсъците срещу шистовия газ, цените на горивата, споразумението „Акта“, движението на „Анонимните“,  битката срещу енергоразпределителните дружества и др.

Разрушаването на източно-европейската социалистическа система доведе до срив в промишлената, транспортната, научната, образователната, квалификационната и социалната инфраструктура на България.  С контрареволюционния преврат Републиката се лиши от предните икономически позиции, които заемаше до 10-ти ноември 1989-та година, загуби икономическия си потенциал, обществото се отказа доброволно от собствеността си, не я защити и я предаде в ръцете на формиращата се капиталистическа класа. Голяма част от трудещите се искрено се заблуждаваха, че отстраняването на комунистите от властта и провеждането на пазарни реформи ще подобри техния живот. Действителността се оказа различна и грозна.

България се превърна в придатък на волята на чужди империалистически сили.

Днес само българските комунисти не спират да бият камбаната на обществената съвест.

Съюзът на комунистите в България, като идеен приемник на марксистките БСДП, БРСДП, БРСДП (т.с.), БКП (т.с.), РП, БРП, БРП (к) и БКП (до 1989-та год.), използвайки създалата се политическа реалност и модел на развитие на България, изразява и отстоява интересите на трудещите се с оглед на съвременните социално-икономически тенденции и крайната цел на световното комунистическо движение. Въоръжена с марксистко-ленинската научна методология, СКБ е носител на социалистически и комунистически  ценности и идеали, на националните интереси и културно-историческите традиции на българския народ, на интернационализма.

Основни цели на партията са:

– Власт на народа, чрез конституционна власт на трудещото се мнозинство, обединено чрез Съветите на своите представители на всички нива и от други форми на народно самоуправление;

– Социална справедливост, предполагаща равенство на хората по отношение на средствата за производство, гарантирано право на труд и неговото достойно възнаграждение според крайния резултат, общодостъпни безплатни качествени образование и квалифицирана медицинска помощ, функционално жилище, отдих и социално осигуряване;

– Социално равенство, като задължително условие за свобода, основано на ликвидирането на експлоатацията на човек от човека и на всякакви видове социални неравенства, паразитизъм, мързел; свобода, основана на гарантираните равни за всички хора възможности за развитие и реализация според техните способности, а също и участие в управлението на обществената дейност, организации, предприятия и учреждения;

– Социализъм, изграден съобразно съвременното равнище на производителните сили, характера на поставените пред обществото задачи. Социализъм с високо качество на живота на населението и с необходимите условия за развитието на всяка личност.

Съюзът на комунистите в България приема, че историческият процес тече в различни форми, и поддържа онези форми, които съответстват на интересите на хората на труда. Преследвайки социалистически преобразования на обществото, СКБ застава на позициите за използване на разнообразни, ефективни пътища и методи за реализирането на тези преобразования в рамките на законността, против социалното насилие, буржоазния и дребнобуржоазния екстремизъм, които разрушават гражданския мир. СКБ вярва в революционните преобразования на обществото по мирен път и ще защитава интересите и правата на бедното мнозинство, които се нарушават от богатото малцинство, в рамките на всички пътища, посочени във Всеобщата декларация за Правата на човека.

 

Стратегия и тактика на СКБ

В определянето на програмните цели, стратегията и тактиката на борбата за тяхното постигане, Съюзът на комунистите в България се ръководи от непрекъснато развиващото се марксистко-ленинско учение, на материалистическата диалектика, опира се на опита и постиженията на българската и световната наука.

Стратегическа цел на българските комунисти е изграждането на социализма-комунизма. Това е програма-максимум на Съюза на комунистите в България. За нас социализмът, като първи и начален етап по пътя към комунизма, е свободно от експлоатацията на човек от човека общество, разпределящо жизнените блага по количество, качество и резултат на труда. Социализмът е общество с висока производителност на труда и ефективност на производството, постигнати на базата на научното планиране и управление, на базата на използването на иновационни, ресурсно опазващи, индустриални технологии. Това е общество на истинската реална власт на Народа и на развитата духовна култура, стимулираща креативността на личността. Общество на самоуправлението на трудещите се.

Съюзът на комунистите в България отстоява интересите на съвременния пролетариат – работниците на наемния физически и умствен труд, разчитащи на справедливо възнаграждение според резултатите на своя трудов принос, работещи срещу заплащане както в държавния, така и в частния сектор на икономиката, а също и на индивидуалните предприемачи, които не експлоатират чужд труд, на всички необезпечени или ниско обезпечени слоеве от населението, в т. ч. пенсионерите и хората с увреждания.

При реализацията на така поставените цели СКБ има реални и потенциални съюзници. Това са политическите партии от социалистическия и прогресивно-патриотичния спектър. Това са работническите, селско-стопанските, женските, пенсионерските, младежките, творческите, просветителските организации, както и организациите на ветераните от Съпротивата срещу фашизма и капитализма.

Взаимодействието с политическите партии и обществени организации СКБ изгражда на основата на съвпадение на стратегическите и тактическите цели със задачите, които, на конкретен исторически етап, се опитват да решат другите български политически сили за защита на националните и държавните интереси на България, срещу опитите за продължаване на контрареволюционната реставрация на капитализма.

Изхождайки от реалностите и от тенденциите в световното развитие, от разпределението на политическите сили, както в страната, така и извън нея, от интересите и нагласите на различните народни слоеве в България, българските комунисти приемат, че изграждането на социализма в България е закономерен процес. За постигането на поставените цели и за реализиране на своите идеи партията ще се стреми към отвоюването на държавната власт, използвайки всички конституционни средства, както легалните форми на политическа борба, предвидени в Хартата за защита на правата на човека.

 

Съюзът на комунистите в България си поставя за реализиране програма-минимум:

– Да укрепва с оглед интересите на народовластието българската държавност и нейните основни политически институции като гаранти за икономическа и политическа стабилност на държавата, гарантирането на сигурността, на основните права и свободи на гражданите;

– Да се стреми към повишаване на ефективността на дейността на системите на държавно управление чрез тяхната оптимизация, преодоляване на бюрократизма, административната тежест, корупцията, чиновническия произвол и протекционизма;

– Да се стреми към максимално възможното представителство на трудещите се в органите на властта и органите на самоуправлението на различни нива, към защита правата на трудовите колективи, към създаване на условия за развитието на местното и работническото самоуправление, само-организацията и самостоятелността на гражданите;

– Да се стреми към ограничаване на обезкървяването и приватизацията на държавата и продължаващата реставрация и задълбочаване на капиталистическия модел на пазарни отношения, да разяснява предимствата на социалистическия път за развитие и пагубността на капиталистическата диктатура, да се бори срещу изкривяването на историческата истина, срещу пренаписването на историята;

– Да съдейства за укрепването и развитието на позитивните интеграционни процеси в интернационален план. Да се стреми към реалистично и взаимоизгодно международно сътрудничество;

– Да се стреми към реализиране на реална социално-ориентирана държавна икономика, гарантираща високото равнище на благосъстоянието на гражданите и социалните права на бедните обществени слоеве;

– Да съдейства за опазване на регулиращата роля на държавата в икономиката – в промишлеността, селското стопанство, финансово-кредитния сектор. Ключовите икономически отрасли, от които зависи гарантирането на националната сигурност, трябва да се намират под държавно управление;

– Да се противопостави на разграбването на обществената собственост, която продължава да се присвоява от частни бизнесмени и техните бизнес-групи с цел лично обогатяване.

– Да се стреми към законодателно уреждане на държавната собственост върху всички национално-определящи ресурси – земя, природни богатства, енергийна система, транспортни комуникации, обекти на културата и историческата памет и наследство;

– Да се стреми към възстановяване на прогресивната скала за данъчно облагане като най-близка до принципа на социалната справедливост;

– Да подкрепя идеите за излизане на държавата от всякакви политически, икономически и военни съюзи, които превръщат Родината ни в придатък на чужди капиталистически интереси.

– Да се преразгледа участието ни в ЕС и НАТО чрез провеждане на национален референдум. По същия начин да се даде на всеки български гражданин правото да избере в каква обществена система иска да живее – в капитализъм или в социализъм;

– Да подкрепя кооперативния и социално-отговорния частен неексплоатиращ сектор от икономиката, в това число и индивидуално-работещите предприемачи, като пример за въплъщение на трудовата собственост и гарантиране на самонаетостта на гражданите;

– Да се стреми към безплатно общодостъпно начално, средно и висше образование, към гарантиране на високи стандарти и качество на образованието с използване на положителния опит, натрупан през социалистическия период в тази сфера;

– Да се стреми към общодостъпност и висококачествено безплатно за пациентите здравеопазване;

– Да способства за съхраняване и развитие на научния потениал на България, към разширяване на броя и качеството на подготовката на научните кадри, към необходимото финансово и материално обезпечение на науката. За развиване на наукоемки производства, иновационни, енергоспестяващи технологии;

– Да обезпечи достъпността до културни блага на всички граждани, развитието на българската култура като духовната основа на нацията, да ограничи влиянието на масовата култура върху обществото, както и комерсиализацията й. Да създаде условия за съхраняване на духовното богатство и нравственото здраве на гражданите;

– Да опазва светския характер на българската държава, правото на свобода на съвестта и на атеизма, като проявява уважение към традиционните религии, осъществяващи влияние върху формирането на достойни ценности в духовно-нравствените отношения;

 

– Да се стреми към разрешаване на възникващите в обществото разногласия, конфликти и противоречия в рамките на законността;

– Да съдейства за решителна борба с престъпността във всичките й форми и проявления, към гарантиране на личната и обществената безопасност на гражданите, към съблюдаването на международно утвърдените права и свободи на обществото и гражданите;

– Да създава условия за гарантиране на независимостта и цялостността на  Република България, да укрепва международния статус, отбранителната способност на страната, да съдейства за нарастването на нейния престиж по света.

 

Идейно и организационно укрепване на партията

Съюзът на комунистите в България е наследник на създадената през 1891-ва година от Димитър Благоев марксистка Българска социалдемократическа партия. СКБ обединява грждани, приемащи марксизма-ленинизма като свой мироглед и работещи за постигането на идеалите на социализма-комунизма. СКБ е партия на наемните работници, която дава отговор на най-актуалните въпроси от съвременното обществено развитие.

Заедно с партиите от европейския социалистически избор, членовете на Съюза на комунистите в България изпитаха горчивината от временното отстъпление в изграждането на социализма. СКБ гарантира жизнеността и активността на своите организации в борбата срещу буржоазната реакция и антикомунистическата истерия.

ПП „СКБ“ се опира на марксистко-ленинската теория и практика, пази и разширява партийния опит, натрупан в годините на социалистическото строителство от нейните партии-предходници. Главна мотивация на българските комунисти е служенето на българския народ и на интересите на неговата трудовата класа. Наши основополагащи принципи и цел на дейността ни по пътя към социализма са: Власт на народа, Социална справедливост и Социално равенство.

Съюзът на комунистите в България е самостоятелна политическа организация. Тя признава самостоятелността на всички останали комунистически партии. Отношенията си с тях СКБ изгражда върху основите на общност от споделени класови интереси, политически и социални цели, другарство и взаимопомощ, колективизъм и нравственост. СКБ отстоява единството на международното комунистическо и работническо движение на идейно-нравствена и политическа основа, изградена от много поколения предани комунисти. СКБ е пълноправен член на Инициативата на европейските комунистически и работнически партии и приема нейното укрепване като най-важно условие за изграждане на бъдещия европейски социалистически съюз.

СКБ развива сътрудничество с комунистически и работнически партии, с антиимпериалистически обществени движения и професионални организации от цял свят.

За повишаване на своето политическо влияние в обществените процеси в България СКБ приема за необходимо да:

– гарантира представителство на СКБ във всички жизнено важни за българския народ сфери на обществено-политическа дейност и организации;

– участва в изборни кампании и да увеличава своето присъствие в органите на властта на всички нива, в местното самоуправление, а също и в дейността на изпълнителната власт;

– защитава на всички равнища интересите на хората на труда;

– разобличава антинародната същност на буржоазните партии и движения, а също и на буржоазната и капиталистическо-националистическата (фашистка) идеологии като основни идеологически противници;

– усъвършенства формите на работа сред трудовите колективи, с профсъюзите, с работническите, селските, патриотичните, творческите, женските, младежките, екологичните, благотворителните, пенсионерските движения и организациите на ветераните от Съпротивата срещу фашизма и капитализма, както и сред други обществени движения;

– взаимодейства с профсъюзите в икономическата и политическата сфера, за активизацията на борбата на трудещите се за техните права и законни интереси;

– провежда политически акции в подкрепа на справедливите искания на трудовите колективи, наемните работници и безработните;

– отстоява гражданските права и свободи на хората в България, защитата правата и достойнството на сънародниците ни в чужбина;

– води научнообоснована защита на родната история и култура, морална подкрепа на честта на гражданина, патриота и интернационалиста.

 

Във вътрешнопартийните отношения на първо място са следните задачи:

– идейно и организационно укрепване на партията и преди всичко на нейните основни организации;

– обезпечаване на идейното единство в партийните редове и съблюдаване на принципа на демократическия централизъм в съответствие с Устава на СКБ;

– обновяване и последователно подмладяване на ръководния състав на партията, привличане в партийните редици на активни представители на младежта, жените;

– демократизация на вътрешнопартийния живот, изключваща бюрократизма и вождизма, провеждане на систематично обновяване на всички изборни органи и ръководни кадри;

– СКБ в борбата с явните и прикритите врагове на социализма застава срещу проявите на недопустима търпимост, неоправдани компромиси и съглашателство, изкривяване на  партийна дисциплина спрямо лица, които не изпълняват Устава и Програмата на партията;

– систематична политическа просвета сред комунистите, пропагандиране на прогресивното социалистическо съзнание сред българското общество, научно осмисляне на българската и световната действителност, развитие на фундаменталните и приложните обществени науки.

 

Знамето на СКБ е червено.

Химнът на СКБ е „Интернационалът“.

Знакът на СКБ е символът на съюза между работниците от града и селото – сърпа, чука и петолъчната звезда.

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Blog Stats

  • 393,310 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

август 2017
П В С Ч П С Н
« Юли    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: