Вие четете...
История, Новини, International

На 14 юни се раждат двама велики революционери – Димитър Благоев и Ернесто Че Гевара

Димитър Благоев е роден на 14 юни 1856 г. в село Загоричане, Костурско, където получава началното си образование.

Заминава да учи в гимназията в Одеса (1879 – 1880), където е студент в Духовната академия неговият брат-близнак, а от 1881 г. – в университета в Санкт Петербург. Там той започва да изучава марксистка литература и основава първата (по руски източници – една от първите) социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Тя издава вестник „Рабочий“ като свой орган и трибуна за социалистически идеи, в него Благоев публикува първите си статии. Групата установява контакт с привържениците на руския социалдемократ Георгий Плеханов в Женева. През 1885 г. Благоев е арестуван за революционната си дейност и е изгонен от Русия.

През лятото на 1891 г. Благоев поема ининцативата и има решаващ принос за организирането на Бузлуджанския конгрес на радикалната марксистка Българската социалдемократическа партия.

Активен деец е на Пловдивското македоно-одринско дружество – от 1897 г. е председател, а по-късно е подпредседател на настоятелството.

В 1898 година Гоце Делчев прави опит да го убеди да застане начело на изпадналия в криза Върховен македонски комитет. Благоев заявява, че е готов да участва в дейността на пловдивското македонско дружество, но отказва да се занимава главно с Македония.

През 1904 г. с прякото участие на БРСДП (т.с.) и лично на Благоев се учредява Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) – първият неказионен профсъюз в България. ОРСС организира големи стачки срещу лошите условия на труд – на миньорите в Перник от 1906 г. (първата Пернишка стачка), както и на работниците в кибритената фабрика в Костенец от 1909 г.

Благоев настоява партията да води постоянна масова пропаганда сред работниците в България, отхвърля идеите за ново обединение с „общоделците“-реформисти (днешното БСП).

По време на Първата световна война заклеймява изповядвания от някои от европейските соцалдемократически партии социалшовинизъм, призоваващ за „защита на отечеството“ (т.е. продължаване на войната). Благоев посреща с голямо въодушевление Октомврийската революция в Русия и идването на болшевиките на власт. Пише редица статии в тяхна подкрепа.

Под ръководството на Благоев, през 1919 г. БРСДП (т.с.) напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съоснователка на Третия (Комунистическия) Интернационал, преименувайки се в Българска комунистическа партия (т.с.). Партията приема Програмна декларация в духа на ленинизма, с което се демонстрира преминаване на ленинистки, болшевишки позиции.

След Деветоюнския преврат от 1923 г., вече почти оттеглил се от активна дейност поради напредналата си възраст, Благоев подкрепя позицията на ЦК на БКП (т.с.) на неутралитет. Скоро след това обаче променя позицията си и подкрепя съюза с БЗНС.

Димитър Благоев умира на 7 май 1924 г. в София. Погребението му се превръща в една от първите грандиозни манифестации на комунистите срещу сговористкия режим.

 

На 14 юни преди 89 години се ражда и латиноамериканският революционер и кубинският държавен деец Ернесто Че Гевара.

По време на гражданската война в Испания и Втората световна война дома на Гевара е посещаван от много военни лидери и политически активисти, които постоянно говорят и обсъждат това, което се случва по света. Най-вероятно именно тогава у Ернесто се оформя разбирането му за сложното многообразие на света, възникват първите му идеи и бележки за бъдещата концепция на неговата идеология.

От две годишна възраст до края на живота си Ернесто страда от астма, затова по-голямата част от учебната програма, той усвоява у дома. След средното си образование през 1945 г. Ернесто е приет в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес. Като студент се увлича по творбите на Сартр, Гарсия Лорка, Пабло Неруда, произведения на аржентински автори социалисти. Води си дневник и пише поезия, които след смъртта му ще бъде публикувани в многотиражни издания.

През 1953 г. Гевара получава диплома за хирург и специалист по дерматология. И вместо да се отправи на служба в армията, отпътува за Боливия, където по това време на власт идва Националистическата партия на революционното движение. В страната стават наистина глобални неща: национализация на мините, аграрна реформа, привличане на работници и селяните в управлението на страната… Ернесто Гевара работи упорито, среща се с различни хора, пътува, включително до свещените места на индианците, внимателно изучавайки тяхната култура.

Той посещава Гватемала, Панама, Коста Рика, среща се, общува и влиза в дискусии с революционни лидери от различни страни. През същата година Ернесто се запознава с революционерката Илда Гадеа Акоста (Hilda Gadea Acosta). Младежът впечатлява Илда със знанията си върху марксизма, с дълбочината си на мислене и избора си на цели — да помага на обикновените хора и да се борби за справедливост.

По време на въоръжения конфликт в Гватемала през 1954 г. Ернесто Гевара получава първия си боен опит: той участва в група за противовъздушна отбрана, помогна в превозването на оръжия, взима участие в агитационната работа, в резултат на което попада в списъка с „опасните комунисти”, които трябва да бъдат унищожени. Налага му се да избяга в Мексико.

В Мексико Ернесто се запознава с Фидел и Раул Кастро, среща, която ще го отведе на острова на свободата, Куба. Интересно е, че след срещата, Фидел Кастро отбелязва голямата революционна зрялост и смелост на идеите на Че Гевара. При подготовка за експедиция в Куба всички членове на отряда преминават през активна физическа подготовка: стрелба по време на бяг в насечена местност, занятия по джудо, физически тренировки в зала, военно учение. От своя страна, Че Гевара обучавал членовете на отряда в умения по указване на първа медицинска помощ.

Едва ли има нужда да говорим за това каква смелост са притежавали 82-мата човека, влезли в морето при буря и дъжд с малка лодка, чийто капацитет е 10 души. Техният ориентир бил остров Куба, тяхната цел — свободата. Само след седмица корабът стигнал до бреговете на Куба и отрядът веднага бил подложен на обстрел от военните на Батиста. Повече от половината от членовете на екипажа загиват в битката.

Хората от обкръжението на Че Гевара отбелязват неговата голяма любов към четенето, желязната воля и вярност към идеалите, саможертвата и грижата за приятелите. Победата все пак е спечелена в трудната битка със силите на Батиста и Че става министър в революционното правителство на Куба.

В това си качество той се среща с видни политици от много други страни: Мао Цзедун, египетския президент Гамал Абдел Насър и др.; посещава и Москва. Гевара се превръща в световен символ на съвременния революционер, открито пропагандирайки своето разбиране на марксизма и бичувайки недостатъците на съществуващите социалистически страни.

Той участва в революционните движения в Африка и в Боливия. През 1967 г. в Боливия неговия отряд попада под обстрел на специално обучени сили на ЦРУ, където Че е пленен. На следващия ден е разстрелян. Мястото, където е погребан Ернесто е неизвестен до 1997 г., когато останките му са ексхумирани и пренесени с военни почести в Куба.

За много хора в Латинска Америка и Куба Че Гевара става светец, те се обръщат към него като „San Ernesto de La Higuera”, търсейки от него закрила и милост.

В днешно време образът на Че Гевара е нещо повече от революционен герой. В памет на делото му е формирано движението Чегеваризъм. Като защитава принципите на нон-конформизма, търсенето и смелостта, то върви по пътя на романтическата вяра в способността на човека да промени света към по-добро.

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 393,378 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

юни 2017
П В С Ч П С Н
« Май   Юли »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: