Вие четете...
История, International

Марксизмът и безсмислиците на либералите

Marx1Когато говорим за марксизма, ние разбираме концепцията за общественото развитие, която е създадена от Карл Маркс.

Маркс разбира историята като естествен процес. Той разкрива връзката между икономическата организация на обществото и неговата социална структура.

Маркс вижда, че икономическия ред и съответстващите му политически и социални структури са променливи.

Сама по себе си икономиката не е нещо застинало и постоянно. Правилата на икономическата игра се променят в зависимост от съществуващите обществени отношения.

Следователно, законите, по които съществува системата, се променят в зависимост от нейното собствено устройство.

Тази ясна и елементарна мисъл, изведена от Маркс, предизвиква сред либералните съзнания истинска уртикария. С думите си Маркс заявява, че Капитализмът е исторически процес – той има своето историческо, политическо, икономическо и обществено начало. А всяко нещо, което има начало, има и своя край.

Либералите разглеждат капиталистическата система от съвсем различна гледна точка.

Те си въобразяват, че съществуват някакви всеобщи икономически закони, които са толкова незаобиколими и вечни, колкото и законите в природата. Те предполагат, че пазарът, частната собственост, паричните отношения са също толкова естествени, колкото и инстинктът за самосъхранение и законът за гравитацията. И, продължават с твърденията си, че проблемите на обществото се крият в това, че хората не разбират тези основни икономически закони.

Изводът на либералната мисъл е, че Капитализмът е естествено състояние на човечеството, което, кой знае защо, непрекъснато е заплашвано от някакви външни сили – от бюрокрацията, социалистите, популистите и др.

Но, според Маркс, не можем да говорим за нищо вечно, ако капитализмът е само една от формите за развитие на човешкото общество и е породен от някакви определени сили, от определена динамика във формирането, то бъдещото развитие на икономическите процеси на определен етап ще доведе до разрушаването на съществуващата обществено-икономическа форма.

Тази мисъл е проста, ясна, дори банална. Твърдението, че всяко нещо, което има начало, притежава и край дотолкова вбесява привържениците на капитализма, че те стигат до онази безумна своя мисъл: „Капитализмът има начало, но няма как да има край”.

Всъщност, казват либералите, проблемът не е в това как се развива обществото, а в това, доколко хората правилно разбират икономическите закони и доколко действат в съответствие с тях. Тогава обществото би се доближило до едно идеално състояние, което, естествено, трудно би се променило, доколкото тези закони са приети от човечеството в максимално пълна степен, а свободата е една осъзната необходимост.

За тези хора – либералите, Държавата и обществото постоянно се намесват в икономическия процес, но, обикновено, тази намеса е вредна или изкривява естествения ход на нещата. Задачата на политиците е в това да спазват и пазят естествените закони, формулирани от либералната теория.

Марксизмът е обвиняван в прекален детерминизъм, в недооценяване ролята на личността, в стремеж да се сведе многообразието на историческия живот към строго предопределен процес. Но, на практика, имено либерализмът е концепция за супердетерминизъм.

Марксисткият детерминизъм се базира на променяща се, динамична система, на базата на закономерности, които се развиват. Едно поражда друго, хората постоянно са ограничени в своите действия, във възможностите си, но тези ограничения също се променят и на определен исторически етап те могат да бъдат преодолени. Затова хората сами създават своята история. Друга работа е, че не винаги я създават както трябва, а на основата на съществуващи закономерности и условия. Тези закономерности също могат да бъдат създавани – и то не от някой отделен човек, а от обществото като цяло. Разбира се, естествения ред поставя ограничения, най-малкото защото Земята обикаля около Слънцето и около оста си. Но тези естествени ограничения стоят извън обществените желания.

Либералният детерминизъм е много по-жесток. Той отрича възможността обществото да изгражда само правилата на играта, да създава и да живее във форми на организация, с изключение на онези, които са му „предоставени” някъде отвън или са „обективни”. Съществуващото не е променливо, то притежава своя мистична „природна” същност”, която нито може да се оспорва, нито да се обсъжда.

Маркс се превръща в революционер, защото категорично отхвърля това либерално безумие.

 

П. Иванов

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 366,141 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

август 2016
M T W T F S S
« Юли   Септ »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: