„Социализмът се провали!” – злорадства буржоазията.
„Вие сами видяхте, че социализмът е невъзможен!” – тържествува буржоазията.
Такива мисли изпълват буржоазията с овчедушен възторг.
Но времето доказа, е буржоазията е лош диалектик и лош историк.
Диалектиката ни учи, че никой и никога не е успял да отмени развитието, да спре прехода от старо към ново. Колкото и силно да се съпротивляват силите на старото, в края на краищата новото винаги побеждава.
Историята доказва това твърдение. Човечеството се движи по пътя на развитието, по пътя на прогреса. Човечеството действително преминава от низша обществено-икономическа формация към висша, от стар строй към нов.
Но преходът от стария обществено-икономически строй към нов винаги е сложен, неравномерен, мъчителен процес.
Във всяко развитие се редуват периоди на бавно, постепенно, еволюционно развитие с периоди на бързо, скокообразно, революционно развитие.
Когато в старото се натрупва достатъчно от новото, те влизат в остро противоречие. Когато противоречията между старото и новото достатъчно се изострят и новото вече не може да съществува наред със старото, тогава идва Революцията – преходът към ново качествено по-развито обществено състояние. Затова в старото можем да видим наличие на новото, а в новото – остатъци от старото.
Този феномен се отнася и до историята. Новият строй не идва изведнъж, не премахва стария строй за един ден и веднъж завинаги. Смяната на един строй с друг напомня за смяната на годишните времена. По календар пролетта идва на 22 март. Но в действителност никога не се получава така, че зимата изведнъж, рязко и категорично, в рамките на един ден да си отиде и да бъде сменена от пролетта. Ние виждаме по едно и също време и зима, и пролет, и дни на топлина, и дни на студ. Двата сезона съседстват, живеят заедно, в едно и също време можем да забележим стръкове зелена трева и кокичета, които разкъсват снежната покривка.
Така се случва и в общественото развитие при прехода от стария обществен капиталистически строй към новия социалистически. Човечеството дълго, векове, а понякога и хилядолетия преминава от един строй към друг. Дълго, векове, а понякога и хилядолетия старото остава в дълбините на новото, съпротивлявайки се, без да иска да си отиде.
Буржуазията не бива да се радва – остава й малко време. Нека се огледа наоколо. Светът отново започва да се променя. Само слепецът не може да разбере, че класовоата борба в света се увеличава. И само глупакът не може да разбере, че това означава само едно – приближава нов революционен взрив и подем.
Нека буржоазията бърза да се радва на катастрофата на съветския социализъм. Нека бърза по-бързо да сдъвче и погълне деликатесите и колкото се може повече проститутки да окъпе в шампанско. Нека бърза, защото времето й свършва.
С всяка нова революция хода на историята и развитието на произодителните сили рязко се ускоряват. Първобитно-общинния строй продължи десетки хиляди години. Робовладелския строй просъществува само няколко хиляди години. Феодалният строй – около хиляда години. Капитализмът – след първите си 300-400 години – днес изпадна в разпад.
Първата вълна на социализма беше неуспешна – в историята много пъти се е случвало старото временно да победи, да удържи някаква малка победа, а новото временно да претърпи поражение, да отстъпи. Но след известно време общественото развитие намира своето нормално русло и реката на прогреса и промените отново потича в правилна посока.
Това ние много добре видяхме по време на смяната на феодализма с капитализъм, човечеството преживя редица буржоазни революции и феодални контрареволюции. Във Франция имаше цели три буржоазни революции. Първите две претърпяха поражение. Феодалите на два пъти връщаха властта си и реставрираха феодалната монархия. Победителите и палачите на революцията – феодалната аристокрация – тържествуваха и тръбяха по света, че те завинаги са се разправили с републиката, че завинаги са възстановили „свещената власт на краля”, монархията и привилегиите на аристокрацията (така както и днешните временни капиталистически елити тържествуват и празнуват победата над социализма). Но третата революция окончателно измете монархията. Абсолютизмът се срина, беше установена републиката. И човечеството в резултат премина от феодализъм към капитализъм.
Победата на старото, отстъплението, тържеството на реакцията – всичко това е само временно. В крайна сметка побеждава новото. По-прогресивният строй сменя отживелиците и старите обществено-икономически отношения.
Пролетариатът не е разгромен, той временно отстъпи и се подготвя за нова атака. Ние знаем, че нашата победа, победата на работническата класа, победата на социализма и комунизма е исторически неизбежна. И е неизбежно поражението на всички онези, които сега танцуват върху костите и злорадстват за краха на социализма.
Но музиката вече спира. Наближава дванадесеттият час. Скоро ще забият камбаните!
И ще бъде Ден!
Ден Първи!
КОМУНИСТИ 