Вие четете...
История, Новини, International

Думи за „Манифеста на Комунистическата партия“

communist-manifest-bigВ средата на 19 век в Европа започва създаването на мрежа от комунистически кореспондентски комитети. В основата им стои дейността на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Целта на комитетите е пропаганда на идеите на научния комунизъм сред работниците и изграждане на комуникация между социалистите от всички страни.

През 1846 година Маркс и Енгелс създават такъв комитет и в Брюксел. Той установява връзки с комунистически настроените немски работници от Германия и от Англия, Франция и Швейцария. Брюкселският комитет осъществява и връзка с ръководителите на лявото крило на английските чартисти и с много социалисти от други страни.

Маркс и Енгелс споделят убеждението, че за привличане на прогресивните работници на страната на научния комунизъм е необходимо систематично да им се разяснява несъстоятелността на дребнобуржоазните и утопичните учения.

Маркс и Енгелс започват непримирима борба с т. нар. „истински социалисти“, които със своите призиви за „всеобща любов“ и „класово примирение“ задържат развитието на класовото съзнание на работниците. Маркс и Енгелс не спират да разобличават реакционната същност на това дребнобуржоазно течение (бел. ред. – съвременните социалистически възгледи също продължават да страдат от своята дребнобуржоазна и капиталистическа същност).

Непримиримата борба на Маркс и Енгелс срещу дребнобуржоазните зарази и течения и разгърнатата пропаганда на новия революционен светоглед скоро дават своите плодове. Под влиянието на тази пропаганда много работници започват да усвояват създадената от Маркс и Енгелс теория на научния комунизъм.

В началото на 1847 година един от ръководителите на работническия Съюз на справедливите – Йосиф Мол, се обръща към Маркс и Енгелс с молба да участват в реорганизацията на съюза и в разработване на програмата му.

През месец юни 1847 в Лондон се провежда конгрес на Съюза на справедливите. Този конгрес провежда реорганизация на структурите си и приема ново име за организацията – тя вече ще се нарича „Съюз на комунистите“. На конгреса Енгелс е делегат на парижките общини, а Маркс не успява да пристигне.
Конгресът приема и Устав на Съюза на комунистите. Утопичният лозунг „Всички хора – братя“ е заменен с новия, класов и пролетарски призив: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“

В Устава са провъзгласени основните принципи на Съюза. Цел на комунистите е „свалянето на буржоазията, господство на пролетариата, унищожаване на старото, основано на класов антагонизъм, буржоазно общество и създаване на ново общество, без класи и без частна собственост“.

В края на 1847 година, в Лондон, по време на Втория конгрес на Съюза на комунистите, на Маркс и Енгелс е възложено да изработят програма на Съюза във вид на манифест. В рамките на няколко седмици това поръчение е изпълнено и в края на януари 1848 година Манифестът е изпратен в Лондон, където през февруари е отпечатан.

„Манифестът на комунистическата партия“ е първият програмен документ на научния комунизъм и първа програма на международната комунистическа организация.

В стегната форма „Манифестът“ формулира основните положения на материалистическото разбиране за историята, обективните закони за развитието на обществото, закономерностите при прехода от един начин на производство към друг. „Манифестът“ характеризира историята на всички съществуващи до днес класови общества като история на борба между класите.

„Манифестът“ съдържа блестящ анализ на спецификите на капитализма, условията за бързото развитие на производителните сили и възникването на едрото механизирано производство. „Манифестът“ анализира антагонистичните противоречия, присъщи на капитализма, и обосновава неизбежността на неговата гибел.
Капитализмът не унищожава класовите противоречия на феодализма, той само сменя старите класи с нови, старите условия на потисничество с нови, старите форми на борба с нови. Икономическите кризи, разтърсващи периодично капиталистическото общество, са само една от проявите на сблъсъка между производителните сили и капиталистическите производствени отношения.

Преодолявайки тези кризи чрез унищожаване на огромно количество материални ценности, чрез ожесточена конкурентна борба за завладяване на нови пазари, буржоазията отглежда още по-силни, по-разрушителни икономическо-обществени кризи.

„Манифест“-ът разобличава лицемерието и пороците на капиталистическото общество, критикува основите на буржоазния строй – капиталистическата собственост, капиталистическото семейство, капиталистическия морал, капиталистическата държава, в която държавната власт все повече се превръща в „комитет“, който управлява общите дела на цялата буржоазна класа.

„Манифест“-ът осъжда завоевателната политика на буржоазията, агресивните войни, присъщи на капитализма, и доказва, че свалянето на капиталистическата система ще доведе до радикална промяна на международната сцена. Заедно с класовите антагонизми в национален план ще изчезнат и враждебните отношения между нациите. Ще изчезнат поводите за международни конфликти и войни.

„Манифест“-ът разкрива угнетеното положение на наемните работници като класа в буржоазното общество и мисията на работническата класа като гробокопач на капитализма и строител на комунистическото общество.

„Манифест“-ът дава класов анализ на различните течения на феодалната, буржоазната и дребнобуржоазната мисъл, които се обявяват за „социалистически“ течения и партии. Маркс и Енгелс разкриват различията между научния комунизъм и всички системи на утопичен социализъм и утопичен комунизъм, като признават заедно с това и острата критика, написана от перото на Сен-Симон, Фурие и Оуен.

„Манифест“-ът формулира и основната стратегия и тактика в борбата на класата на наемните работници. Комунистите са длъжни да подкрепят всяко опозиционно и революционно движение, насочено срещу експлоататорския обществен и политически строй, стремят се към обединяване на съвместните усилия на всички демократични партии по света. Тази подкрепа не ограничава самостоятелността на комунистите и тяхното право да критикуват непоследователността и слабостите на своите съюзници и коалиционни партньори.

Борейки се заедно с буржоазията, когато тя е на революционни позиции, комунистите са длъжни да формират у работниците възможно по-ясно разбиране за противоположностите в класовите интереси на буржоазията и пролетариата, за да може работниците да използват условията, които ще бъдат създадени след идването на буржоазията на власт, за борба срещу самата буржоазия.

Излизането на бял свят на „Манифест на Комунистическата партия“, в който марксизмът за пръв път е изложен като единен и строен светоглед, се превръща в събитие с огромно историческо значение. Възникването на марксизма – на новия революционен светоглед – става истинска революция в развитието на науката, в историята на обществената мисъл.

Създаденият от Карл Маркс и Фридрих Енгелс в навечерието на революцията от 1948-1849 година „Манифест на Комунистическата партия“ е изключителен програмен документ на научния комунизъм. Той дава в ръцете на работническата класа от цял свят закалено идейно оръжие, насочено срещу всяко потисничество и експлоатация, мощна програма за борба за революционно премахване на капитализма и за победа на комунизма.

Павел Иванов

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 366,141 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

юни 2016
M T W T F S S
« Май   Юли »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: