Вие четете...
История, Новини

Комунистическите идеи и капиталистическата реалност

hammerssКомунистическите идеи в по-голямата си част съвпадат с идеите на демокрацията, разбирана като ‘власт на народа’. Комунистическите идеи са идеите за преодоляване на капиталистическата действителност и се базират на теорията на Маркс и Енгелс.
Но комунизмът за българските комунисти е преди всичко представата за изграждане на обществото на справедливостта – на такова общество, в което има смисъл да се живее.
Няма общество, което би продължило да живее дълго, ако в него няма справедливост. Без справедливост хората се озлобяват един към друг и обществото се разпада.
Хората не могат да живеят без общество – то ги защитава. Най-висшата степен на справедливостта – е получаването на човека от страна на обществото необходимите материални блага и признание на базата на привнесената в обществото полза от страна на този човек.
В областта на разпределение на материалните блага комунизмът предполага издигане на равнището на справедливост и над тази степен – а именно – на всеки човек се дава според потребностите му. Всеки човек е различен и неговия принос за обществото може да бъде по-голям или по-малък, но доколкото всеки индивидуален труд е нужен на хората, то комунистическото общество няма намерение да изчислява каква точно е ползата от индивидуалната работна сила. И тъй като резултатите от трудовата дейност на човека се изчисляват днес в пари, то по време на комунизма обществото изобщо няма да се нуждае от пари.
Но, едновременно с това, комунизмът предполага, че всеки член на обществото съзнателно ще дава най-доброто, на което е способен като Човек – своя труд, своята отговорност, своята порядъчност.
Комунизмът не е рай, в който праведните се наливат с амброзия под звуците на ангелски хор. Комунизмът е общество на труда, в което членовете на обществото намират висше удовлетворение и себеизразяване в своя труд, а трудът е радост.
Не бива да се опитваме да създаваме такова общество изкуствено. Но можем да създадем хора, които се радват на своя труд – и с тези хора да построим такова общество. За изграждането на комунизма най-главното са хората, всичко останало е несъществено.
Но човекът е носител на животински инстинкти – инстинктът за запазване на енергията прави човека мързелив, инстинктът за удовлетворяване на естествените потребности го води до алчност, инстинктът за продължаване на рода – към разврат, инстинктът за самосъхранение – към страхливост.
Някой по своята външност и интелект може да прилича на човек, но по своето поведение да бъде животно. Това е често срещано явление.
Колкото в едно общество хората-животни са повече, толкова това общество е по-далече от комунизма. Хората-животни ограничават в човешки рамки насилието над себе си или насилието над обществото, а комунизмът не признава насилието на обществото над хората. В комунизма ще живеят хора, способни да потискат животинските си инстинкти и обществото няма да се налага да упражнява насилие над индивидите, за да ги държи в рамката на човечността и приетите ценностите.
Комунизмът не е в икономиката или техниката. Комунизмът е във възпитанието. За да живеем в комунизъм, не се изисква партиен билет в джоба, а способността да бъдем Човеци. Способността без усилие над себе си и без вътрешни терзания да преодоляваме в самите нас инстинктите, водещи до мързел, и да откриваме в радостта в работата си. Способността да потиснем в себе си алчността в условия, когато ще бъде възможно всичко или почти всичко. Да потиснем в себе си инстинкта за продължение на рода, ако това означава да ограничим и поробим други хора. Да потиснем страха, ако това е необходимо за хората и обществото.
Хората, които не могат да бъдат Човеци, не могат да живеят при комунизма. И не могат, поради недостатъчност на своето човешко развитие да разберат, че такова общество ще бъде изградено. Техният жизнен опит, основан на собствения им мързел, алчност, страхливост и подлост, не им дава факти и примери, потвърждаващи възможността на комунизма.
Хората, разбиращи, че комунизмът е трудна, но осъществима работа – това са комунистите.
Социализмът трябва да подготви почвата за комунизма. В социализма в областта на разпределение на материалните блага трябва да действа справедливостта: от всекиго според способностите, на всекиму – според труда. Резултатите от труда трябва да бъдат оценявани и парите при социализма все още са необходимост.
Справедливостта при социализма изисква резултатите от труда, в които човек е вложил ум и физическа сила, да бъдат обменени с подобни, с равностойни на неговите ум и сили, които са резултат от труда на други хора.
Разделението на труда в обществото днес е достигнало такива мащаби, че във всеки килогтрам хляб е вложена частица от труда на всеки член на обществото – така, както е вложена и във всяка машина и сграда, и всеки има безусловно право над тези вещи. Затова обменът трябва да бъде справедлив.
Справедливостта на социализма изисква в този обмен да не се намесват такива обстоятелства, които не зависят от работника и които той не е в състояние да промени – националността, произхода, определени природни или изкуствено създадени условия.
Защото случайни обстоятелства може да направят един човек хлебар, а друг шивач. Ако настъпи суша или зърното не достига, онзи, който притежава зърното, може да натрупа баснословни богатства, а шивачът – да умира гладен. Това е несправедливо. Това е нечовешко. И тази несправедливост и липса на човечност е резултат от частната собственост върху средствата за производство.
В името на справедливостта социализмът не признава такива права. Собственикът на средствата за производство не трябва да има възможността да ограбва от работниците техния печалбите на техния вложен в производството на стоките труд. Социализмът не може да признае правото на частна собственост върху средствата за производство за нещо справедливо и нормално.
Комунистите и социалистите са интернационалисти. Те са такива, защото тяхната представа за справедливост не разделя хората според националната им принадлежност.
Правото на частна собственост дава на собственика възможността да не работи и да не дава на обществото нищо в замяна на получаваните от обществото блага.
Собственикът и безплановата му икономика предполагат резерви от суровини, включително и резерви от работна сила – така се култивира безработицата. Комунистите и социалистите не могат да приемат такава реалност.
Комунистите и социалистите не са съгласни с основния Закон на капитализма: всеки получава толкова, колкото може да отнеме от обществото.

Трудно ли е да се приемат идеите на комунизма и социализма?
Не е трудно!
Трудно ли е хората в едно общество да си помагат безплатно един на друг?
Не е трудно!
Трудно ли е да се разбере, че всички средства за производство могат да бъдат общи?
Не е трудно!
Трудно ли е да хората да се приемат като Човеци по целия свят?
Не е трудно!

Така че, идването на комунистите на власт е абсолютно естествен процес!
Въпрос на отговорност и справедливост!

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 392,207 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

август 2014
П В С Ч П С Н
« Юли   Септ »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: