Вие четете...
История

КОМУНИЗЪМ

communism-revolution_00298413„Понеже виждам, че се дискутира за комунизма ще си позволя да публикувам нещо написано в популярен стил, така, че всички да го разберат: КОМУНИЗЪМ

Защото комунизъм не е имало никъде – най-малко в България. Според комунистическата доктрина “социализъм” е предварителният етап на още непостроеното демократическо общество. Затова Съветският съюз, източноевропейските страни и подобията им по целия свят наричаха себе си социалистически страни. Комунистическа държава просто не може да съществува, дори на лингвистично ниво (понятията “комунизъм” и “държава” взаимно се изключват). Комунизъм има когато се унищожи държавният апарат, когато няма държава. Марксовото добро общество е бездържавна, спонтанно хармонична общност, основана на икономическо изобилие. От политическа гледна точка пълната свобода се достига (при комунизма) чрез изчезване на политиката. От икономическа гледна точка пълната свобода се достига (при комунизма) чрез освобождение от всякаква икономическа принуда, а това е все едно да се каже, че решението е в изчезването на икономиката. И наистина, ако не съществува никаква “необходимост”, никакъв недостиг, никаква нужда, никакъв труд (като умора, усилие, болка), царството на икономиката изчезва точно както и царството на политиката. Това няма нищо общо с тоталитарната държава, така че да се слага знак на равенство между комунизъм и тоталитаризъм е най-малкото неточно. Да обвиняват комунизма в ограничаване на свободата пък е още по-голяма глупост. Защото целта на Маркс е преодоляване на Entfremdung (отчуждението) – смисълът на комунизма е възстановяването на истинската и пълна свобода, произтичаща от всякакво отчуждение. В “Комунистически манифест” от 1848 г. на пролетариата се приписва задачата да достигне “победоносно до демокрацията”, а онова обединение, в което “свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички”, Маркс нарича демокрация. Пасажът, който пояснява формулировката от “Манифеста”, е следната: “В комунистическото общество, където никой не е ограничен изключително в една сфера на дейност, а всеки може да достигне съвършенство, в която и да е избрана от него област, обществото регулира всеобщото производство и така ми дава възможност да се занимавам днес с едно нещо, а утре с друго, да отида на лов сутринта, след обед на риболов, да отглеждам добитък вечерта, а след вечеря да се занимавам с критика, така както аз реша, без да трябва да ставам за това ловец, рибар, овчар или критик”. Същността на този пасаж е свързан с разделението на труда и утвърждава, че свободата (пълната и истинска свобода) изисква неговото отричане. Когато сме предопределени и принудени да се занимаваме с “една изключителна сфера на дейност”, ние сме несвободни.Колко хора са наясно, че неприязънта на Маркс към разделението на труда предхожда тази към частната собственост и е най-трудно изпълнимото условие. Частната собственост може да бъде отменена с декрет, но никой още не се е опитал и дори не е посочил как може да се отстрани разделението на труда. Все пак тази идея остава централна в “Капитала” и е потвърдена в “Към критиката на Готската програма” от 1875 г.: “Във висшата фаза на комунистическото общество…поробващата подчиненост на индивида спрямо разделението на труда…изчезва” . Ако крайният идеал е и най-труден за осъществяване, може да се каже, че комунизмът освен премахването на частната собственост е и премахване на разделението на труда. Ако комунизмът се представи като “комунистическа демокрация” (Маркс позволява това поне като формулировка), тогава може да се каже, че Маркс се стреми към бездържавна, самоуправляваща се демокрация, освободена от принуда, без вертикални структури, без проблемите на властта, без разцепления и конфликти от какъвто и да е вид – накратко, към най-примитивното, опростено, идилично съвместно управление на обществения живот. Първо, Маркс се противопоставя на демокрацията като държава и буржоазна демокрация, но е готов да допусне, че комунизмът е “пълна демокрация”. Второ, Маркс се бори против свободата на либерализма, но в името на една безкрайна по-голяма свобода. Трето, Маркс отхвърля икономическите свободи на либерализма – свободата на собствеността, свободата на размяна – тъкмо защото ги вижда като форма на робство.Така наречените “демократи” обвиняват комунизма, че се стреми към равенство на всички. Нищо подобно. Маркс може спокойно да си позволи да разглежда комунизма като общество на различаващи се индивиди. Неговото добро общество не изисква “идентичност в равенството”. Това е на практика общество, в което всички потенциални способности на човешките същества са докрай “освободени”, общество, в което за пръв път в историята не се поставят никакви ограничения пред свободното човешко творчество. Както гласи изводът на Колаковски, “първостепенна задача на социализма е да освободи всички сили, скрити у всеки един човек, и да развие до край неговите лични способности в контекста на обществото”. Очевидно е, че доброто общество на Маркс е резултат от процеса на освобождение, а не на уравняване. Според него равенството никога не е движеща сила в този процес, то е следствие, резултат. Днес авторите, които превъзнасят концепцията за добър живот без свобода, които са готови да пожертват свободата заради равенството, са безброй. Но те не могат да се позовават на Маркс, който несъмнено отхвърля либералната демокрация, но в името на пълното освобождение, на един демос, освободен от всичко и абсолютно свободен във всичко.“

От Нео Диалектиков (facebook)

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 392,207 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

февруари 2014
П В С Ч П С Н
« Ян   Март »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: