Вие четете...
Новини

Сблъсъкът в социалдемокрацията на родна почва: БСП е прогнила либералдемократична партия, заразена с популизъм

realityСоциалдемокрацията, като едно тясно направление в социалистическата идеология, възниква в края на 19-ти век.
В началото на своето съществуване партиите с този етикет застават на марксистките принципи и споделят комунистическата идея за революционен път към социализъм и радикални преобразувания на обществените отношения и политическата система. Този етап е през 80-те и 90-те години на 19-тото столетие. В края на века, повлияни от идеите на Ласал, Бернщайн и Кауцки, тези партии започват преосмисляне на принципите си и се отказват от марксизма. Отричат се от възгледите за социалната революция, класите и класовата борба, диктатурата на пролетариата, която унищожава диктатурата на капитала.
Малко след този етап социалдемократическите партии се диференцират в три течения: десни социалдемократи, центристи-социалдемократи и леви социалдемократи. През 1919 г. левите социалдемократи създават Комунистическия интернационал и възстановяват названието „комунисти“, което се отнася до революционните възгледи за обществени промени. Десните социалдемократи „възраждат“ Втория интернационал.
След Втората световна война социалдемокрацията навлиза в своя трети етап и започва оформянето на днешната си политическа доктрина. Възстановяват Социалистическия интернационал и се отказват категорично от марксизма с Франкфуртската декларация.
Тогава десните и центристките социалдемократи издигат концепцията за „Демократичния социализъм“ като основа за реформиране на капиталистическото общество. За тях социализмът е обществен строй, който се постига не чрез класова борба и унищожаване на капитализма, а чрез реформиране на капитализма. Те застават зад съхраняването на частната собственост и поддържат икономика от смесен тип. Разчитат на държавно регулиране на икономиката, национализация на едрите фирми, самоуправление на работническите колективи и фермери, участие на профсъюзите в разработването на националната икономическа политика, участие на трудещите се при взимане на решения на ниво фирми и предприятия, разработване и използване на социални програми, насочени към развитие на средната класа, постигане на политическа, социална и икономическа свобода, социално равенство и справедливост, особено в сферата на образованието, здравеопазването и информацията. За тях социализмът, на базата на парламентарната демокрация и правната държава, постепенно, крачка след крачка, се отстраняват недостатъците и класовата разпокъсаност, осъществява се демокрацията в държавата, икономиката и обществото.
Сoциалдемократите имат своя група в Европейския парламент – Прогресивен алианс на социалистите и демократите, и своя европейска партия – ПЕС, начело на която стои г-н Сергей Станишев.
Социалдемократически идеи споделят и партиите на „Зелените“, християнските партии, проповядващи идеята за освобождаване на трудещите се от експлоатацията и бедността по пътя на морално-религиозното самоусъвършенстване, запазването на частната собственост и осъждането на класовата борба и социалните революции.
Какъв е проблемът в класификацията на българските партии?
В основата лежат идеологията и начините на действие. Основният идеологически принцип е отношението към свободата на предприемачеството и отношението към човешкото равенство. Онези, които отстояват равенството, са левите. Онези, които защитават свободата на предприемачеството са десни. Типичните леви партии са комунистическите партии, които поставят за своя цел равен достъп на бедните до социалните блага, защита на хората на труда. Типични десни партии са либералните, либерално-демократичните, консервативните, „пазарните“ …
Центърът, както винаги, се опитва да вземе най-доброто от двата фланга, да ги обедини, да ги примири. Вярно, за всичко това той получава доста „несимпатична“ характеристика – „блато“.
Социалдемократическите партии могат да бъдат отнесени към левия център, либералните демократи – към десния център.
В България, през годините след 1989 година, Българската социалистическа партия се позиционира като социалдемократическа партия, която в практиката си провежда либерално-демократични реформи. Тази партия, която се обявява за наследник на БКП, реално не е наследила нищо от идеите на революционния социализъм, от идеите на комунизма. За сметка на това, тя успя да наследи структурите на БКП и да ги деморализира до състояние на организационна нищета – от 1 милион членска маса БСП се сви до 65 000 човека. Една от причините за това разцепление и разпад е идеологическата позиция на БСП, която я позиционира като консервативна център-дясно партия, въпреки популистките изявления на ръководството й и „дрънкането“ по струната на носталгията.
Комунистите отдавна напуснаха тази партия и водят устойчив организационен живот, макар и последният да не попада под светлините на медийните прожектори.
Интересен е въпросът за съвременните социалдемократи, които трудно вече се идентифицират с либерално-демократичния уклон на ръководството на БСП. Привърженици на тази идеология има както във БСП, така и извън нея.
В случая с Президента Първанов и хората около него, ние виждаме, че социалдемократите вече не могат да се примирят с явното одесняване на БСП. Опитът за АБВ е последният вик на хората, приемащи се за автентични представители на левицата, да спасят идейната чистота на съвременната социалдемокрация. Борбата тепърва ще се изостря.
Фактът на последния напън в БСП е на път да постави истинските проблеми на масата. Тук вече виждаме не толкова борба за властови позиции и интереси (макар че и такава има), колкото борба за политическа автентичност и катарзис, борба на последните леви остатъци в БСП срещу фалша и политическата мимикрия на сегашното ръководство на тази партия.
Комунистите наблюдаваме тези процеси с интерес и заставаме на ясната позиция, изведена от Маркс и Енгелс още преди 166 години – подкрепяме всяко революционно движение, което може да разклати статуквото и да засили класовото осъзнаване на хората на труда. Винаги сме смятали, че автентичните десни партии са наш естествен противник, но най-вредни са популистките партии, които използват „ляв“ или „десен“ речник, за да се харесат на избирателите, а след изборите – защитават интересите единствено на едрия и средния капитал. Част от тези фалшиви „леви“ партии е и БСП, чието ръководство вече 24 години провежда ясна антинародна политика, прокарва пазарни закони и отстоява милитаризма на определени капиталистически кръгове от САЩ и ЕС. БСП е част от миналото, част от статуквото, част от монополите, част от „блатото“, част от политическата и икономическата олигархия, която, за да оцелее в общественото пространство, не се спира пред най-подлите лъжи, заблуди и измами, които изсипва върху главите на своите безмълвни партийни членове и избиратели.
Тази партия изживя своето време и овехтя. Така както овехтя и системата на капитализма, която създава такива политически субекти.
Ние, комунистите, винаги сме се водили от една категорична позиция – в политиката и икономиката подкрепяме всичко прогресивно, което е в полза на хората на наемния труд, на мнозинството на труда. А това означава, че не можем да подкрепяме партиите на миналото, каквато е изчезващата БСП.
За една нова левица!
За един нов път!
За една друга България!
За Социализъм!

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 402,021 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

януари 2014
П В С Ч П С Н
« Дек   Февр »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: