Вие четете...
Новини, International

Какво се крие зад понятието гражданско общество?

indexНека в началото определим термина. За гражданското общество се говори много, при това зад понятието се представя като нещо ново в политическата литература, което притежава важно значение в демократизацията на съвременния политически процес. На практика няма нищо научно, т.е. истинско, в концепцията за гражданското общество. Самото понятие за гражданското общество възниква в епохата на Новото време и е свързано с атомистическото учение, според което светът се състои от атоми и празно пространство.
Това атомистично учение от физиката е пренесено в политическите учения от ново време, според които волята на отделните хора образува принципа на държавата, силата на притегляне между отделните хора е в зависимост от техните лични потребности и интереси, а държавата като някакво всеобщо е само резултат от външно договорно отношение между тях. По този начин, в концепцията за гражданското общество хората са независими един от друг атоми, а държавата – празно пространство, т.е. нощна стража, която охранява съня и имуществото на своите атоми-индивиди, отдъхващи след дневното хаотично движение.
Не е трудно да се разбере, че така нареченото гражданско общество в действителност не е никакво общество, а представлява само по себе си атомистична конструкция, използвана в политическата сфера. Разбира се, по време на възникването си концепцията за гражданското общество, опираща се на тогавашната методология на познанието (атомистиката) и отхвърляща религиозното обяснение за произход на човека и държавата, носеше прогресивен характер, въпреки своята ненаучност. Впоследствие тази атомистична конструкция в политиката получава името политическа робинзонада, като абстрактно, лъжливо разбиране за произхода на обществото и държавата. Използването на тази политическа робинзонада за анализ на съвременното общество, за оценка на нивото на развитие на свободата и демокрацията, когато атомистичното учение и философията на Просвещението са вече отдавна отминали стъпки както в познанието на природата, така и на обществото, свидетелства само за ниската култура на политическото мислене.
Марксизмът ясно определя мястото на философията на Просвещението, а следователно, и концепцията за гражданското общество в социалното познание. В афористична форма този завършващ етап в установяването на научната социална теория е формулиран от Маркс в неговия десети тезис за Фойербах. „Гледна точка на стария материализъм е „гражданското“ общество; гледна точка на новия материализъм е човешкото общество, или обобщественото човечество“.
По своя характер, в съвременната западна политическа мисъл гражданското общество представлява не толкова реалност, колкото теоретичен модел за анализ на достиженията в социалната сфера и тяхната концептуализация на ниво емпирични обобщения. Към неотменните черти на гражданското общество се отнасят: правата и свободите на човека, способността на човека да бъде отговорен в свободата, наличие на минимум социални и природни блага, а също и социален ред.
По този начин, зад понятието гражданско общество се крие обикновен феномен на обществеността, на общественото мнение. Мненията изграждат света – казват философите-просветители. И това е правилното разбиране за природата на обществената сила. Феноменът на обществеността или, с други думи, така нареченото гражданско общество може да се уточни, да се конкретизира, ако се прибегне към съоставянето на понятията „етнос“ и „нация“. За разлика от етноса, нацията, гражданскотто общество се опира и развива, изхождайки от установеното правово съзнание. В етносите преобладава властта на обичаите, нациите се движат или от стихийно, или от осъзнати национални интереси.
Разбира се, „установеното правово съзнание“ е само една от определящите черти на феномена на обществеността, доколкото друга негова важна черта е именно „системността“. Системността означава не само, че общественото мнение се формира от инициативни хора, но и разбиране за това, че тя, тази системност, може да е целенасочена дейност на самата държава. Смисълът на последното е в това, че в много държави общественото мнение „израства“ не само от гражданската инициативност, но и вследствие на една или друга (правова, политическа, социална, културна, научна) дейност на държавата.
Затова всяко противопоставяне на държавата и общественото мнение е некоректно. Подобно противопоставяне е само маскиране на онази ситуация, когато под вида на „гражданско общество“ между държавата и гражданите се появява друга държава, стремяща се да реализира своите интереси в чужда страна. Прикривайки се зад видимостта на „гражданствеността“, чуждата държава по този начин отстранява националната държава от системите за управление, което води обективно до деградация на всички сфери на жизнена дейност в тази страна, в която действат подобни институти на „гражданското общество“. Печален опит от деструктивната дейност на такива институти е характерен за онези постсъветски републики, в които вместо реализация на собствени национални интереси се занимаваха с реформиране на икономическата и политическата система по заповед на западни центрове, както правителствени, така и неправителствени, т.е. на „гражданското общество“. И това, че Беларус не тръгна по пътя на такава „гражданственост“, спаси народа от големи беди. В Беларус отначало се усъвършенства и укрепва национална система за обществено мнение или, ако на някой повече му харесва, на гражданско общество.
Същността на гражданското общество в този аспект е приемане на стратегически за обществото и гражданите решения на основата на широко обсъждане на актуални проблеми, използване на ресурсите на „съвета“ в най-широкия смисъл на тази дума. Достатъчно е да се каже, че републикански референдуми в страната са проведени през 1995, 1996, 2004 година. За обсъждане пред гражданите са поставени най-актуалните и съдбоносните за обществото въпроси.
Сферата на компетенция на обществеността присъства във всяка сфера на жизнената дейност на държавата. В частност, профсъюзите осъществяват обществен контрол за спазването на трудовото законодателство, охраната на труда, подобряване на условията за производство. Започна да се изпълва с реално съдържание концепцията за социално партньорство – принципно нова система за съгласуване на позициите на страните, участващи в колективните трудови договори и представляващи интересите на работниците, наемателите на работна сила и държавата. При това в качеството на базови бяха приети конвенции и препоръки от Международната организация на труда, ратифицирани от Република Беларус. Реализират се важни социални програми (помощи за възрастни хора, инвалиди и др.).
Беларуският републикански съюз на младежта съсредоточи своите усилия за формиране на гражданско общество, основано на патриотичните и духовно-нравствените ценности на беларуския народ. БРСМ активно участва в реализирането на държавна младежка политика, оказва съдействие в създаването на работни места за младежта, за нейното трудово реализиране. Организира свободното време на своите членове, провежда лекции, концерти, републикански акции с различна насоченост и т.н.
Това, впрочем, изобщо не изключва възможността за поява на най-различни обществени организации от рода на любители на духови оркестри, защита на флората и фауната, различни детски организации и т.н. Въобще, колкото по-разнообразен е спектъра на обществените движения, толкова по-наситена е палитрата на общественото мнение и толкова повече са възможностите за реализация на всеки човек в своите стремежи.
Разбира се, мнението на членовете на различните обществени структури могат да се различават, но има нещо общо, което сближава мнозинството от тях: интересите на беларуското общество, реализацията на онези задачи, които са близки до нашите съотечественици.
Самият принцип на обществеността е основан на безкористно служение на хуманните идеали, норми, ценности. Трудно е да си представим структури, които се наричат „граждански“, но преследват тясно политически, „властови“ цели. Общественото мнение затова е и гражданско, защото се опира на инициативата на самите граждани, на ентусиазма и добросъвестния труд на редовите членове на обществените организации, стреми се към баланс на интересите, а не се опитва да решава задачи, свързани с реализацията на някакви користни интереси.
Л. Криштапович, Беларус

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 383,717 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

декември 2013
M T W T F S S
« Ноем   Ян »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: