Вие четете...
История, Новини, International

Национализмът е оръдие на олигархията

nationalismРазрушителните контрареволюционни процеси в Източна Европа се увенчаха с открита реставрация на капитализма и доведоха до временно поражение на световната социалистическа система.
Един от методите, използвани от олигархичната контрареволюция, е дребнобуржоазния национализъм.
Тъй като призивите за откровена реставрация на капитализма не можеха да станат движещи идеи за хората, тъй като никой няма да бъде съгласен да загуби безплатната медицина и образование, практически безплатните жилища, правото на труд и гарантиран отдих, капиталистическите кръгове (в голямата си част изградени от бившата партийно-бюрократична върхушка) решиха да заложат на националните чувства.
Целта на това „национализиране“ на съзнанието на българите беше една-единствена – да се използва това чувство за допълнителен разкол в работническото движение, според римската сентенция „Разделяй и владей“.
За да гарантират успеха на плановете си, взелата властта капиталистическа олигархия и контрареволюционните кръгове в БСП забраниха работническите политически структури в предприятията и заводите, беше забранена комунистическата агитация и пропаганда на територията на икономическите структури.
С унищожаването на големите трудови колективи капиталистите нанесоха огромен удар върху политическите и икономическите права на промишлените работници.
Започна масирана атака върху съзнанието на хората чрез средствата за масова информация, които активно пропагандираха национализъм и антикомунизъм. Героизираха се откровени нацистки престъпници като ген. Христо Луков и въоръжените бандитски групи – т.нар. „горяни“. Историята се фалшифицира с твърденията за някаква руска „окупация“. Управлението на БКП в периода 1944-1989 беше обявено за престъпно, въпреки историческия факт, че между 1944-1948 година страната се управлява от широка антифашистка коалиция, в която БКП е само една от многото партии. Съзнателно беше премълчавана героичната революционна борба на българския народ със своите ис чуждите капиталисти в периода 1891-1948 година.
Олигархичната агитационна машина доведе нещата дотам, че в част от българското население, и особено в младежта, се изгради лъжовна представа за предсоциалистическия и социалистическия период в историята на България, идеята за работническия, за пролетарския интернационализъм беше наклеветена, дълбоко в съзнанието беше загнезден дребнособственическият национализъм. За потвърждение на тази официална политика служи провеждането с мълчаливото съгласие на официалната власт (и на БСП, и на ГЕРБ, и на НДСВ, и на СДС, и на ДПС…) на различни националистически маршове – „Луков марш“, „Марш срещу Ньойския договор“ и др., събиращи под черните си факли остатъците от престъпната военно-нацистка върхушка и част от излъганите младежи.
Както винаги в условията на криза, при заплаха от възникване на революционна ситуация, капиталът не се гнуси да използва най-подли методи за съхраняване на властта си: използва откровено насилие срещу народа си, започва военни конфликти и световни войни. Но с появата на оръжия за масово поразяване през втората половина на XX век, войната стана опасна и за самия международен капитал. Освен това, с появата на социалистическите страни и с борбата за работнически права в капиталистическите държави, западната олигархия беше принудена да предприеме известни отстъпки към хуманизиране на социално-икономическите отношения. С разрушаване на Народната власт в Източна Европа необходимостта от такава хуманизация изчезна, но да се лишат хората от социалните им завоевания изведнъж е трудно. Затова през последните години, бавно и постепенно, се провеждат политика за „мерки за преодоляване на кризата“, за „стабилизиране на финансовите системи“, за „подобряване на кредитния рейтинг“…, което в същността си е откровен демонтаж на работническите права.
Такива действия предизвикват реакция от страна на трудещите се, водени от комунистически леви партии и профсъюзи, както се случи и през февруари 2013-та година в България. За да неутрализират това възмущение без употребата на директно насилие, олигархичните правителства са длъжни да насочат недоволството на хората към някакви други обекти и сфери. Много удобни за тази цел са междунационалните и междуетническите отношения, национализмът и расизмът, като идеологическа база.
На това се дължи засилването на крайно десните и неонацистките партии в редица европейски страни и особено в Източна Европа, която чрез национализмите си трябва да играе ролята на човешки буфер, разделящ ЕС от Евразийския проект.
Кои са причините, поради които олигархията използва национализмите за манипулация на хората?
1. Простота на използването. Съвсем не са нужни сериозни аргументи, нито дълга подготовка. Всичко е сведено до простото разбиране: „Ние не сме като тях, затова те са чужди. А чуждите са врагове“. И вчерашни колеги, приятели по партия, съседи, съграждани, съселяни, се превръщат в непримирими противници, готови ако не за етнически погром, то за лишаване на „чуждите“ от граждански права.
2. Универсалност на използването. Не съществува страна, която да не може да бъде разклатена с помощта на тази идеология. Повечето страни в света са многонационални и многоетнически – били са такива или са станали такива в резултат на миграция на работна сила или след някакви исторически събития. Дори повечето многонационални страни имат свои диаспори в чужбина лесно се поддават на лозунги от рода „Да защитим нашите съотечественици в чужбина“.
3. Кумулативен ефект. При недостатъчност или при слабост на етническите фактори е възможно лесно да се съживят историческите териториални претенции, факти или митове за окупация, преселение на народите, миграция и др.

Национализмът е безотказно оръжие, ползвано от олигархията. Особено активно това оръжие се ползва в Източна Европа. А страните на Запада мълчат ехидно. Тази откровена ненамеса показва, че бившите социалистически страни се използват от международния капитал като своеобразен „полигон“ за отработване на бъдещи методи за обуздаване на революционната енергия на масите и за пренасочването й от сферата на социално-класовата борба в сферата вътрешни или външни етнически/национални конфликти. Това е тревожна тенденция и тя не бива да остане без внимание. Национализмът практически винаги и навсякъде тясно си сътрудничи с антикомунизма и притежава способността да се превръща в неонацистки и неофашистки форми, а също и в расизъм.
Опитът показва, че да се противопоставим на национализма посредством либерално-космополитични идеи или тясно правозащитна дейност, а също и чрез „насрещен национализъм“ е невъзможно. Политическите сили, опитващи се да правят това, или губят, или се отказват от идеите си в полза на някаква открито олигархична буржоазна идеология.
Реално да се противопостави както на национализма, така и на космополитизма, на различните отрицателни последици от капиталистическата глобализация може единствено политиката и идеологията на съзнателния интернационализъм на работническата класа, насочен към коренни революционни преобразувания на обществото.
Работещият в съвременните услови Съюз на комунистите в България, като наследник на традициите и историята на Българската комунистическа партия, твърдо защитава и прокламира в живота идеите на пролетарския интернационализъм, братството и дружбата между народите. СКБ анализира ставащите процеси не от гледна точка на интересите на някаква националност, а от гледна точна на класовите интереси, обяснявайки на трудещите се, че историческият опит за отстъпление от принципите на пролетарски интернационализъм води до власт на олигархията и до експлоатация на трудещите се, разкъсва единния фронт на работническа борба за освобождаване от оковите на капитала.

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 388,218 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

декември 2013
П В С Ч П С Н
« Ноем   Ян »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: