Вие четете...
Новини

Социалистическото производство – в полза за цялото общество

04a-communist-party-posterАктуалността на дадения въпрос се определя от това, че, в края на краищата, е въпрос за това, защо комунистите се борят за власт на своята класа. Това е въпрос за това, какво те ще правят в случай на идването на работническата класа на власт. Доколко са направени изводи от грешките на КПСС и от практиката на строителство на социализма в СССР? Какво и как да се изгражда в икономиката?
Днес този въпрос продължава не само да вълнува, но и да разделя комунистическото движение, в това число и в Русия. Ние няма да разглеждаме откровените апологети на „шведския социализъм“ и останалите подобрители на капитализма. Ние ще говорим замо за тези, които продължават да се наричат марксисти и комунисти. Сред тях, от една страна, плътно са представени привърженици на така наречения пазарен социализъм, в последно време все повече подкрепян от приставката „по китайски образец“; от друга страна, посточнно се чува гласа на хората, наричащи себе си прагматици и реалисти. Те въртят пръст до слепоочието, слушайки разсъжденията на ортодоксалните комунисти за нестоковия характер на социалистическото производство. Те казват – огледайте се наоколо, пазарът е на двора, затова няма къде да се скрием и се налага да се съобразяваме с пазарната икономика.
Днес, действително, пазарът е на двора. Затова ние смятаме, че самото време ще определи това, какво е това стоковост при капитализма и социализма и какво да се прави с нея и трябва да се прави в процеса на социалистическо строителство и развитието на социализма в пълен комунизъм.
Още в Първата и Втората Програма на болшевиките (а също и в програмата на РКРП) природата на капитализма и буржоазното общество бяха характеризирани по следния начин: „Главна особеност на това общество е стоковото производство на основата на капиталистическите производствени отношения, при които най-важната и значителна част от средтсвата за производство и движение на стоки принадлежи на малка по своята численост класа от лица, докато огромното мнозинство от населението се състои от пролетарии и полупролетарии, принудени от своето икономическо положение постоянно или периодично да продават своята работна сила, т.е. да постъпват като наемници при капиталистите, и със своя труд да създават доход за висшите класи на обществото“.
Т.е. капитализма е преди всичко стоково производство. При това В.И.Ленин в Забележките към Втория проект на Програмата на Плеханов пише така за това програмно положение: „Някак си неловко излиза. Разбира се, напълно развито стоково производство е възможно само в капиталистическото общество (когато стока става и самата работна сила – авт.), но „стоковото производство“ въобще е и логически, и исторически prius (първично, предшестващо – Ред.) по отношение на капитализма“.
Т.е. Владимир Илич Ленин уточнява, че сам капитализмът е резултат от развитието на стоковото производство и не се изморява да посочва в много свои работи, че стоковото производство в своето развитие неизбежно постоянно ражда капитализъм.
Стоката е вещ, произвеждана за размяна. Стоковото производство е производство на стоки, на стойности. Капиталистическото стоково производство е ориентирано към продажба на стоки с цел получаването на принадена стойност, на печалби в полза на капиталиста (собствениците на средствата за производство, търговските мрежи, финансовият капитал и другите форми на неговото съществуване). Регулираща роля в стоковото производство, в това число и в капиталистическото стоково производство, играе неговият основен закон – законът за стойността, който ориентира капитала и, съответно, стоковото производство към онези области, които подсигуряват по-голяма печалба.
Целата на социалистическото производство се заключава не в получаване на печалба за капитала, а в удовлетворяването на обществените интереси. Във вече споменатите Програми на РКП(б) и РКРП е записано: „Заменяйки частната собственост върху средствата за производство и общественото образщение и въвеждайки планомерна организация на обществено-производителния процес за гарантиране благосъстоянието и всестранното развитие на всички членове на обществото, социалната революция на пролетариата ще унищожи разделянето на обществото на класи и така ще освободи цялото угнетено човечество, тъй като ще сложи край на всички видове експлоатация на една част от обществото над друга“.
В основата на социалистическото производство лежи не законът за стойността, а законът за потребителната стойност, който се заключава в обезпечаването на пълното благосъстояние и всестранното развитие на всички членове на обществото. Разбираемо е, че това може да се обезпечи не чрез саморегулиране на пазара на разпръснатите частни стокопроизводители, а само чрез обобществяване на средствата за производство и централизация на планирането и управлението, което политически се гарнтира от установяването на диктатура на пролетариата.
Но при социализма по форма остават и пари, и цяла редица от така наречените стоково-парични отношения, макар че такова понятие няма да намерим нито у Маркс, нито у Енгелс, нито у Ленин. Означава ли това използване на външни стокови форми и названия, че социалистическото производство е стоково по своя характер? Разбира се, не. И съкровищните купони, използвани в социалистическото общество, не са пари в политико-икономически смисъл. Те са допълнителен косвен измерител на обемите в производството и количеството необходим и реализиран труд, учетна единица за калкулация и планиране, обезпечават функцията за контрол и учет за непосредственото обществено производство и разпределение, без които социализмът е невъзможен. Неслучайно в Програмата на Коминтерна, приета през 1928 година, се казва: „Свързаните с пазарните отношения по външността си капиталистически форми и методи на стопанска дейност (счетоводни сметки, парично заплащане на труда, покупко-продажба, кредит и банки и т.н.) играят ролята на лостове за социалистически преобразувания, доколкото тези лостове обслужват във все по-голяма степен предприятия от последователно-социалистически тип, т.е. социалистическия сектор на стопанството“.
Привържениците на пазарния социализъм обикновено припомнят за НЕП-а, защото самият Ленин бил казал, че това е коренно преразглеждане на цялата наша гледна точка към социализма. За това – сериозно и задълбочено. Новата икономическа политика (НЕП) в началото на преходния период от капитализъм към комунизъм предполагаше, в порядък на временно отстъпление, известно увеличаване на свободите за стоково производство и обращение, преди всичко между селяните и социалистическия държавен сектор. Но при това Ленин прекрасно разбираше, че става дума за борба на социалистическата тенденция с капиталистическата. В книгата на Буарин „Икономиката на преходния период“ се съдържа тезисът: „диктатурата на пролетариата неизбежно се съпровожда от скрита или по-малко открита борба между организиращата тенденция на пролетариата и стоково-анархистическата тенденция на селячеството“. На което Ленин добавя: „Би трябвало да кажем: между социалистическата тенденция на пролетариата и стоково-капиталистическата тенденция на селячеството. Тук Ленин поддържа следващият анализ на Бухарин: „В градовете главната борба за вида власт [след овладяването на властта – Ред.] завършва с победа на пролетариата. В селото тя завършва, доколкото става дума за победа над едрия капиталист. Но в този момент тя – в други форми – се възражда като борба между държавния план на пролетариата, въплъщаващ обобществения труд, и стоковата анархия, спекулативната разюзданост на селячеството, въплъщаващо раздробената собственост и пазарната стихия“. Тази мисъл Илич съпровожда с кратка оценка „Ето това е точно!“. А по-нататък, след бухаринското твърдение „Но тъй като простото стоково стопанство не е нищо друго, освен ембрион на капиталистическо стопанство, то борбата между гореописаните тенденции е, по същество, продължение на борбата между комунизма и капитализма“, Ленин подкрепя, изписвайки „Вярно. И е по-добро от „анархията““.
Нека отбележим, че Ленин никога не е поставял въпроса за незабавната отмяна на стоковото производство. Той винаги е подчертавал, че става дума за преодоляване на стоковостта, за излизане от стоковостта, за отрицание на стоковостта в социалистическото обществено производство. Изхождайки от марксовото разбиране „Само продуктите на самостоятелни един от друг независими частни дейности противостоят един на друг като стоки“, Ленин изразява разбирането за целта на социалистическата революция със следните думи: „Унищожаване на частната собственост върху средствата за производство и преминаването им в обществена собственост и замяна на капиталистическото производство на стоки със социалистическа организация на производство на продукти за сметка на цялото общество, за обезпечаване на пълно благосъстояние и свободно всестранно развитие на всички негови членове“.
А в Наредбата на Съвета по Труда и Отбраната до местните съветски учреждения, съставена в 1921 г., за преходния период, Ленин отбелязва, че „държавният продукт на социалистическата фабрика, обменян за селско продоволствие, не е стока в политико-икономически смисъл, във всеки случай – не е само стока, вече не е стока, престава да бъде стока“.
Тази мисъл за преодоляване на стоковото производство още в периода на строителство на социалистическата икономика Ленин още веднъж потвърждава в своите бележки върху книгата на Бухарин, записвайки си като конспект неговата мисъл: „Стоката може да бъде всеобща категория дотолкова, доколкото съществува постоянна, а не случайна обществена връзка на анархистичната база на производството, т.е. доколкото на мястото на стихията застава съзнателен обществен регулатор, дотолкова стоката се превръща в продукт и губи своя стоков характер“. Ленин отбелязва: „Вярно!“, а за заключението пише: „неточно: превръща се не в „продукт“, а в нещо различно. ETWA (примерно – Ред.): в продукт, който влиза в общественото потребление не чрез пазара“.
Пазрниците обикновено привеждат за пример НЕП-а като някакво преобръщане на Ленин за разбирането на социализма като стоково стопанство, като връщане към пазара не като временна необходимост, а като към цел и перспектива. Най-отдалечилите се са измислили дори някаква ленинска методология на НЕП-а и социалистическия пазар. Но, първо, трябва да отбележим, че НЕП не е методология, а политика и че Ленин и болшевиките при воденето на НЕП-а признаваха своето отстъпление в допускането на елементи от капитализма, а не наричаха това развитие качество, присъщо на социалистическото производство. И, второ, в същото време се развиваха мощни лостове за преодоляването на елементите на стоковостта на преходната към социализма икономика. Създаваше се Държавният план, Държавното снабдяване, крупната промишлена индустрия, разработваше се планът ГОЭЛРО и така нататък. Т.е. при увеличаване на физическия обем на наричаната стокова (но не и по същността си) продукция, непосредствено общественият характер на социалистическото производство се усилваше и се подготвяха условията за следващото преодоляване на стоковостта.
Сталин на практика последователно провеждаше линията на Ленин за преодоляване на стоковостта в преходното към социализма производство и придаване на социалистическото производство на качество за непосредствено обществено производство. Основните мисли по този въпрос той изложи в своята работа „Икономически проблеми на социализма в СССР“. В частност, Сталин така формулира целта на социалистическата икономика: „Съществува ли основен икономически закон на социализма? Да, съществува. В какво се състоят съществените черти и изисквания на този закон? Съществените черти и изисквания на основния икономичеси закон на социализма могат да бъдат формулирани примерно по този начин: обезпечаване на максималното удовлетворяване на постоянно растящите материални и културни потребности на цялото общество по пътя на непрекъснат ръст и усъвършенстване на социалистическото производство на базата на висша техника“. Т.е. Сталин чсно подчертава, че интересите на цялото общество еднозначно превишават всичко в системата на социализма.
При това Сталин изхожда в своя анализ не просто от своите „марксистки“ възгледи, а от обективния анализ на съществуващата действителност. Сталин разбира гаранциите, обезпечаващи пролетарската държава за недопускане на реставрация на капиталистическите елементи в икономиката. Но, предполага се, че той изглежда е недооценил, че стоковото производство с гаранция ражда тенденции и желания за придвижване към пълноценно капиталистическо стоково производство и пазар, което и, при съответните условия, се реализира в СССР в последствие.
Сталин казва, че законът за стойността при социализма, нямайки регулиращо значение, все така действа частично, преди всичко в областта на производството на предмети за потребление. За последното може да се поспори. Нали законът за стойността е основен закон на капитализма  и затрова няма как да бъде закон на социализма. Ф. Енгелс подчертава в „Анти-Дюринг“, че „законът за стойността е основен закон както за стоковото производство, и, следователно, също и за неговата висша форма – капиталистическото производство“. В социалистическата икономика стоковостта е само отрицание на нейния непосредствено обществен характер и принадлежи към онези следи на капитализма, които се преодоляват в процеса на развитие на социализма като непълен комунизъм в пълен комунизъм. Затова можем да твърдим, че развитието на социалистическата икономика е усилване на нейната непосредствено обществена същност и преодоляване на стоковостта. В каквито и да било условия да поставя комунистите революцията, каквито и да било отстъпления или компромиси да се е налагало да се осъществяват, трябва да има ясна ориентация към целта – преодоляване на стоковото производство и преход към социалистическо непосредствено обществено [производство]. Постъпателното движение на социалистическата икономика се обезпечаваше до момента, докато властта се отнасяше към нейната организация като кум непосредствено обществено производство.
Решението на хрущчовското ръководство през 1961 год. за отказ от политическата основа на социализма – от диктатурата на пролетариата, и икономическата реформа от 1965 година породиха процес за постепенно натрупване на негативни тенденции в социалистическата икономика, в обществените отношения. Образно казано, от тогава започна подготовката за горбачовската переСТРОЙка като промяна на обществения строй.
Каквото и да говорят апологетите на капитализма, икономиката в Съветския Съюз носеше характер на непосредствено обществено производство. Особено ясно това се чувства днес, защото, в сравнение с днешното битие, съветският човек получаваше повече от половината от потребяваните жизнени блага (в разчет по днешните цени) чрез фондовете за обществено потребление. А цял ред важни жизнени потребности се удовлетворяваха именно почит „според потребностите“. Така се обезпечаваше: безплатно жилище, макар и след дълго чакане, студена и топла вода, електроенергия, хляб, здравеопазване и образование, обществен градски транспорт и мн. др.
Отказът от социалистическия курс и в политически план, и в икономиката, за съжаление, беше осъществен от ръководството на самата партия, продължаваща да се нарича комунистическа. На XXII конгрес на КПСС беше приета нова програма на партията, която изключи от своите основни положения необходимостта от диктатура на пролетариата, А на XXIII конгрес на КПСС беше утвърдена преходът към пазара. На този конгрес партията и народът бяха предупредени, че преходът към пазара ще завърши с капитализъм, с крах на КПСС и с бедствия за народа. В доклада на представителя на Движението за комунистическа инициатива проф. А.А. Сергеев беше казано: „Освен пазар на стоки, има още два пазара. Та ето, тези два пазара, взети заедно, неизбежно ще доведат до класически капиталистически пазар, дори и ако го нарекат регулируем. И от това няма как да избягаме… И такава перестройка няма да понесе нашият народ, от нея ще се развали и партията, като партия комунистическа тя ще  отлети в небитието“.
Както виждаме, прогнозите на науката се оправдаха и на нас ни се налага да започнем наново, образно казано, с въпроса „Какво да се прави?“, който Владимир Илич изложи в своята едноименна книга.
Концепцията за изграждане на социализма чрез развитие на пазара, стоковостта, на стоково-паричните отношения, т.е. на капиталистическите отношения, а и плановете за изграждане в различни варианти на социално-ориентирана пазарна икономика, с най-благи намерения под ръководството дори на най-патриотичното правителство на народното доверие – винаги ще си остане път на горбачовщината. Ще се получи капитализъм. Опортюнизмът и ревизионизмът са се научили да измислят най-различни варианти и също толкова много оправдания за тези модели на капитализма. Практиката показа, че в цялостната теория на социализма да откъснеш икономиката от политическата база, да разглеждаш някаква чиста, неполитизирана, с извънкласово съдържание икономика е грешка, глупост, даже престъпление от страна на комунистите пред работническата класа. В СССР през последните години от управлението на КПСС се строеше пазарен социализъм – построиха капитализъм.
Перифразирайки Владимир Илич, можем да кажем, че без борба с тази заразна пазарна болест да говорим за своята привързаност към социализма или за комунистически избор е само произнасяне на звънки, но лъжливи фрази.
Хайде да сверяваме своя курс с Ленин, с науката на комунизма!

В. А. Тюлкин, първи секретар на РКРП-РПК, и проф. М. В. Попов, д.ф.н., президент на Фонда на работническата академия

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 397,632 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

декември 2013
П В С Ч П С Н
« Ноем   Ян »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: