Вие четете...
История, Новини, International

Целта на социалистическото производство

socialismСъщността на историята, прогресът на обществото се състои в движение към пълното благосъстояние и свободното всестранно развитие на всички членове на обществото.
В първобитнообщинния комунизъм тази същност поради недоразвитостта на производителните сили се е проявявала най-вече по ограничен начин – като удовлетворяване на неотложните нужди на членовете на обществото, на техните потребности, базирана на добитите ресурси и племенната йерархия.
При робовладелството робите не са били приемани за хора и производството се е развивало с цел обезпечаването на благосъстоянието и всестранното развитие на членовете на господстващата класа – на робовладелците.
При феодализма е имало повишаване на благосъстоянието и всестранно развитие на личността предимно за класата на феодалите; селяните и търговците са се ограничавали с доста оскъдно удовлетворяване на потребностите си.
При капитализма цел на производството е произвеждането на принадена стойност, на печалба, което води до ръст на благосъстоянието и всестранното развитие на капиталистите и ограничава потреблението на работниците с удовлетворяване на техните потребности само в такава степен, каквато да гарантира възпроизводството на работна сила, необходимо за продължаване на процеса на нарастване на капитала. При капитализма, както пише Ленин в работата „Материали за изработване на Програма на РСДРП“, „гигантското развитие на производителните сили на обществения и все повече обобществяван труд се съпровожда с това, че главните изгоди от това развитие се монополизират от нищожно малцинство от населението. Наред с ръста на общественото богатство расте и общественото неравенство, задълбочава се и се разширява пропастта между класата на собствениците (буржоазията) и класата на пролетариите“.
Но при капитализма започва борба на работническата класа за това, че да има развитие не само на членовете на обществото, принадлежащи към господстващата класа, да бъде създадено комунистическо общество, в което същността на историята да бъде проявена и действителната цел на производството да стане гарантирането на пълното благосъстояние и свободното всестранно развитие на всички членове на обществото.
В подготвения към II конгрес на РСДРП проект за Програма на партията, целта на социалистическото производство е била формулирана като планомерна организация на общественото-производителния процес „за удовлетворяване на нуждите както на цялото общество, така и на отделните негови членове“. В.И.Ленин по този повод възразява: „Не е точно. Такова „удовлетворяване“ „дава“ и капитализма, но не на всички членове на обществото и не еднакво“. В „Забележки към втория проект на Програмата на Плеханов“ той пише: „Неудачен е и краят на параграфа: „планомерна организация на обществено-производителния процес за удовлетворяване на нуждите както на цялото общество, така и на отделните негови членове“. Това е малко, – подчертава Ленин, – Такава организация, извинете, предлагат и тръстовете. Определено би трябвало да се каже „за сметка на цялото общество“ (защото това включва и планомерността и посочва ръководителя на планомерността), и не само за удовлетворяване на нуждите на членовете, а за обезпечаване на пълното благосъстояние и свободното всестранно развитие на ВСИЧКИ членове на обществото“. В резултат В.И.Ленин постига това, че в утвърдената от Втория конгрес на РСДРП Програма на партията е записано: „Заменяйки частната собственост върху средствата за производство и обществено обращение и водейки планомерна организация на обществено-производителния процес за обезпечаване на благосъстоянието и всестранното развитие на всички членове на обществото, социалната революция на пролетариата ще унищожи разделянето на обществото на класи и така ще освободи цялото угнетено човечество“.
Имайки предвид тази програмна цел, партията на болшевиките вдига работническата класа на Русия за победоносна социалистическа революция. Естествено, при съставянето на втората Програма на партията В.И.Ленин смята за съвършено необходимо в новата Програма да се запази тази цел, която е записана още в първата Програма и която при своето осъществяване води до пълно унищожение на класите, т.е. до пълен комунизъм. В приетата от VIII конгрес на РКП(б) Програма в точност е възпроизведена същата формулировка за целта на социалистическото производство, която се е съдържала в първата Програма на партията, а именно: „Заменяйки частната собственост върху средствата за производство и обществено обращение и водейки планомерна организация на обществения производителен процес за обезпечаване на благосъстоянието и всестранното развитие на всички членове на обществото, социалната революция на пролетариата ще унищожи разделянето на обществото на класи“.
Тази научно издържана, т.е. действителна цел на комунистическото производство, е поставена пред работническата класа като създател на комунистическото общество, е стояла в партийната Програма до момента, докато партията си е оставала партия на работническата класа, ръководеща осъществяваната от нея диктатура. В третата, ревизионистка програма на партията, приета от XXII конгрес на КПСС, нея вече я няма. Тя е била заменена само с удовлетворяването на всички растящи потребности, към които, както е известно, нито развитието на хората, нито тяхното благосъстояние, още повече всестранното, имат някакво отношение. Удовлетворяването на потребностите само по себе си не води нито до ликвидиране на социалното неравенство, нито до унищожение на класите. Ако говорим конкретно, в третата програма на партията е било записано, че при комунизма „се достига висша степен на планомерна организация на цялото обществено стопанство, обезпечава се най-ефективно и разумно използването на материалните богатства и трудовите ресурси за удовлетворяване на растящите потребности на членовете на обществото“. Трудещите се членове на обществото, развитието на които се явява самоцел, са се превърнали в „трудови ресурси“, ефективно използвани за удовлетворяването на потребностите не на всички, а на някои избрани членове на обществото, които впоследствие станаха олигарси. Изхвърлянето от целта на производството именно на ВСИЧКИ членове на обществото превърна програмната формулировка за целта на производството в прикритие за отстъплението от действителната цел на социализма. В ревизионистичната трета програма е записано: „Целта на социализма е все по-пълното удовлетворяване на растящите материални и културни потребности на народа“. Това, на пръв поглед, изглежда красиво, но е дълбоко погрешно, защото целта на социализма, определена от създателите на научния комунизъм, е унищожаване на класите, което, без да се свежда до удовлетворяване на потребностите, разбира се, предполага и удовлетворяване на потребностите, но не всички и не всякакво, а преди всичко онова, което води до гарантиране на пълно благосъстояние и свободно всестранно развитие на всички членове на обществото, към унищожаване на всякакво социално неравенство.
Отказът от диктатура на пролетариата и целта на социализма промени класовата същност на държавата. Тя стана неспособна да осъществява интересите на работническата класа, които, в епохата на диктатура на пролетариата, са обществени интереси. Държавната собственост затова все повече преставаше да бъде форма на обществена собственост и все повече по същността си се превръщаше в своеобразна форма на частна собственост на онези, които фактически се разпореждаха с държавната собственост, т.е. на върхушката на партийно-държавната бюрокрация. По този начин на партийно-държавната номенклатурна върхушка се удаде да присвои собствеността на обществото и да създаде условия, за да й остане само да подели и поотделно вече да присвои, да приватизира, с оформянето в закони, „общонародната“ държава. Това се случи и с предателството на Горбачов в елцинския период, отначало под ревизионистичния лозунг за „Движение към пазара“, а след това и откровено антикомунистически: „Дай приватизация“. Този процес идеологически се съпровождаше от ревизионистката концепция за „развития социализъм“, която включваше и укрепваше прословутата ревизионистка „общонародна държава“.
Отказът на КПСС на XXII конгрес от главното в марксизма – диктатурата на пролетариата, от целта на социалистическото производство и целта на социализма не можеше да не доведе и, в края на краищата, въпреки на активната съпротива от страна на комунистическото малцинство, доведе до разрушаване на партията, държавата и страната. Този отказ се случи не само по вина на ренегатстващата върхушка на КПСС, но и по вина на онези членове на партията, които, вместо изучаване и разбиране на ленинизма, заучаваха цитати и лозунги и приемаха доверчиво думите на ревозопнистката върхушка на партията и затова последователно комунистическите сили не успяха да се преборят с опортюнистите, ревизионистите и ренегатстващите предатели на социализма. Този урок не е само за комунистите от бившия Съветски съюз и днешна Русия. Това е урок и за цялото международно работническо и комунистическо движение.

В. А. Тюлкин, първи секретар на РКРП-РПК, и проф. М. В. Попов, д.ф.н., президент на Фонда на работническата академия

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 388,031 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: