Вие четете...
История, Новини, International

Отказът от диктатура на пролетариата – отказ от марксизма

theoryНа 20-тия конгрес на КПСС е била проведена своеобразна артелерийска подготовка за фронтална атака срещу главното в марксизма. Със старанията на хрущчовската ревизионистка група под клеветническа форма под съмнение беше поставено положителното, което се правеше от сталинското ръководство, и беше направена заявка за преразглеждане на ключовите положения на марксизма за класовата борба и диктатурата на пролетариата. Но още продължаваше да действа ленинската Програма на РКП(б). Затова хрущчовци започнаха да се готвят за нейната замяна с такава, от която да бъде премахнато онова, което представлява самата същност на марксизма-ленинизма. В доклада на 22-ия конгрес първият секретар на ЦК на КПСС Н.С.Хрущчов „За Програмата на Комунистическата партия на Съветския Съюз“ беше прокаран размагнитизиращият и демобилизиращ комунистите, работническата класа и всички трудещи се тезис за окончателната победа на социализма в СССР; утвърждаваше се, че класовата борба се ограничава с преходния към социализма период; в целия доклад социализмът не се разбираше като фаза на комунизма, а като не-комунизъм – по същността си като отделна формация. Съответно, вместо характерната за социализма цел за пълно унищожение на класите в първата фаза на безкласовото общество се поставяше само задачата за изграждане на безкласово общество и заедно с това се провъзгласяваше чисто ревизионистичната антимарксистка цел: „От държава на диктатурата на пролетариата към общонародна държава“. Утвърждаваше се, че едва ли не „работническата класа на Съветския съюз по собствена инициатива, изхождайки от задачите за построяване на комунизма, преобразува държавата на своята диктатура в общонародна държава… За пръв път у нас се изгради държава, която не е диктатура на някаква единствена класа… диктатурата на пролетариата престана да бъде необходима“. Партията също така се обявяваше не за партия на работническата класа, а партия на целия народ въпреки ленинското разбиране за политическата партия като авангард на класата.
Тези ревизионистки идеи не получиха отпор на конгреса и на него беше единодушно приета ревизионистка, по същество антиленинска, антимарксистка Програма. В нея се твърдеше, че едва ли не „диктатурата на пролетариата е изпънила своята историческа мисия и от гледна точка на задачите за вътрешното развитие престана да бъде необходима за СССР. Държавата, която възникна като държава на диктатурата на пролетариата, се превърна на новия, съвременен етап в общонародна държава… Партията изхожда от това, че диктатурата на работническата класа престава да бъде необходима по-рано, отккогато държавата отмира“. За да оценим напълно тази позиция, отново ще се обърнем към Ленин.
В книгата „Държавата и революцията“ В.И.Ленин подчертава класовия характер на всяка държава, докато тя още остава, необходимостта за победата на пролетарската революция от разрушаване на старата държавна машина и от създаването на нов държавен апарат, способен да разреши задачите на пролетарската диктатура, разработва редица условия, които трябва да бъдат спазени, за да може държавата от оръдие на работническата класа, от средство за гарантиране на неговото политическо господство да не се превърне в сила, господстваща над самата тази класа. В тази книга, а също и в тетрадката „Марксизма за държавата“ В.И.Ленин с цялата определеност прокарва идеята за това, че държавата отмира заедно с пълното унищожаване на класите, и докато остават класи, остава идържавата като политически орган на господстващата класа. Той цитира и развива мисълта на Енгелс: „Когато държавта накрая се превръща в действителен представител на цялото общество, тогава тя от само себе си става излишна“. В.И.Ленин, отговаряйки на всички съмняващи се, колебаещи се, нерешителни подчертава: „Марксист е само онзи, който разпространява признаването на класовата борба до признаването на диктатурата на пролетариата. В това е най-дълбоката отлика на марксиста от обикновения дребен (а и едър) буржоа. С този пробен камък трябва да се изпитва действителното разбиране и признаване на марксизма“. В работата „За държавата“, Лекция в Свердловския университет на 11 юни 1919 год., Ленин посочва, че именно капиталистическата държава „обявява за свой лозунг всенародната свобода, казва, че тя [държавата] изразява волята на целия народ, отрича, че тя е класова държава“.
Вкарвайки в заблуда и фактически мамейки партията и народа по въпроса за диктатурата на пролетариата, без която развитието на социализма в пълен комунизъм е невъзможно, хрущчовската ревизионистка група след това подмени и целта на движението на производството и на обществото. На това следва да се спрем по-специално.

В. А. Тюлкин, първи секретар на РКРП-РПК, и проф. М. В. Попов, д.ф.н., президент на Фонда на работническата академия

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 393,378 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: