Вие четете...
История, Новини, International

Отказът от организационната форма на диктатурата на пролетариата е заплаха за нейното съществуване

originalСъветите възникват в Иваново-Вознесенск през 1905 година като органи за стачна борба и за самоуправление на трудещите се, формирани по фабрики и заводи, по трудови колективи. Във фабриките и заводите са избирани Съветите, които се възродиха в цяла Русия през 1917 година. Избирането на депутати от заводи и фабрики, гарантиращо възможността за контрол над дейността на депутатите и практическата осъществимост на тяхното отзоваване и замяна по волята на трудовите колективи, е конституиращ принцип на Съветите, което е било фиксирано в приетата от VII конгрес на партията ленинска Програма на РКП(б): „Съветската държава сближава държавния апарат с масите също с това, че избирателната единица и основна ядка на държавата става не териториалният окръг, а производствената единица (завод, фабрика)“.
Въпреки това програмно положение, през 1936 година, във връзка с приемането на новата конституция, за която се твърди, че е по-„демократична“, се извършва преход към характерната за буржоазната демокрация система за избор по териториални окръзи, откъсваща органите на властта от трудовите колективи и извършваща практически невъзможно отзоваването на откъсналите се от народа депутати. Изказванията на Сталин от този период, за случилото се във връзка с приемането на Конституцията от 1936 година разширяване на демокрацията, следва да бъдат признати за погрешни точно поради тази причина. Правилно е да се каже, че фактически беше направена крачка встрани – от съветска, пролетарска демокрация към демокрация парламентарна, буржоазна, предполагаща формално равенство и игнорираща съществуващото неравенство. Никакво действително разширение на демокрацията, вследствие единствено от формалното разпространение на правото на глас върху представителите на бившите експлоататорски класи, не може да се случи.  Но с постепенното им слизане от историческата сцена, на основата на ликвидиране на всякаква експлоатация в Съветската демокрация като демокрация за трудещите се, постепенно се стига и до всеобщо гласуване по естествен път. Отказът от характерния за Съветите принцип на избор на депутати чрез трудовите колективи по фабрики и заводи и преходът към избори по териториални окръзи е равносилно на откат назад – от Съветите към парламентаризма и, съответно, към отслабване на реалната демокрация.
Интересно е да си спомним факта, че при разработването на втората Програма на РКП(б) Ленин е разглеждал възможността за отстъпване от формата на Съветите като резултат от общото отстъпление в борбата под натиска на обстоятелствата и силите на противника, но не и като движение за развитие на демокрацията на трудещите се, пролетарска или работническа демокрация. Ленин в резолюцията на Седмия конгрес на РКП(б) по Програмата на партията пише: „промяната на политическата част на нашата програма трябва да се случи във възможно най-точната и обстоятелствена характеристика на новия тип държава, Съветската република, като форма на диктатура на пролетариата и като продължение на онези завоевания на международната работническа революция, които започнаха с Парижката комуна. Програмата трябва да показва, че нашата партия няма да се откаже от използването и на буржоазен парламентаризъм, ако ходът на борбата ни отхвърли назад, за известно време, към тази, преодоляна днес от нашата революция, историческа степен. Но във всеки случай и при всички обстоятелства партията ще се бори за Съветска република, като висш по демократичност тип държава и като форма на диктатура на пролетариата, за отхвърлянето на игото на експлоататорите и потискане на тяхната съпротива“.
Изглежда, че всичко беше изчерпателно ясно, но се отклонихме именно към буржоазна демокрация, към парламентаризъм. Оттогава във връзка с ликвидирането на практическата възможност за отзоваване на депутати, които не оправдават доверието на организираните в трудови колективи избиратели, започна процесът за все по-интензивно заразяване на държавната машина с бюрократизъм и кариеризъм, замърсяването й с бюрократи и кариеристи, поставящи своите лични интереси над обществените, процес на съзряване в лоното на партийно-държавната система на хрущчовци и горбачовци. От Съветите остана името, а същността им започна да се размива. Диктатурата на пролетариата, лишила се от присъщата й организационна форма, беше поставена под заплаха. Пролетарският характер на органите на властта, по-предишному наречени още Съвети, сега се обезпечаваха само от съхранилите се елементи на тяхната връзка с класата чрез прокарване на кандидати от трудовите колективи, чрез периодичните техни отчети пред трудещите се, чрез регулиране на техния социален състав от партийните органи, а също и от натрупаната инерция на пролетарския характер на самата партия. Но вече при Сталин, който пред гроба на В.И.Ленин се закле да укрепи диктатурата на пролетариата и в течение на своя живот се бореше за това, в Централния комитет постепенно започна натрупването на антиработническо мнозинство, което със своя опортюнизъм, прерастващ в ревизионизъм, вървеше към това, че след смъртта на Сталин промени класовата природа на държавата.

В. А. Тюлкин, първи секретар на РКРП-РПК, и проф. М. В. Попов, д.ф.н., президент на Фонда на работническата академия

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 397,466 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: