Вие четете...
История, Новини, International

Понятие, задачи и исторически рамки на диктатурата на пролетариата

proletariy4В статията „Уплашени от краха на старото и борещи се за ново“ В.И.Ленин отбелязва, че „диктатурата предполага и означава състояние на потисната война, състояние на военни мерки на борба срещу противниците на пролетарската власт“. В същото време, в статията „Поздрав към унгарските работници“ той подчертава: „Същността на пролетарската диктатура не е в едното насилие и не е главно в насилието. Главната нейна същност е в организираността и дисциплинираността на предовия отряд на трудещите се, на техния авангард, на техния единствен ръководител, на пролетариата. Неговата цел е да създаде социализъм, да унищожи разделянето на обществото на класи, да направи от всички членове на обществото трудещи се, да отнеме почвата за всякаква експлоатация на човек от човека“. В.И.Ленин разяснява, че „унищожението на класите е дело на дълга, трудна, упорита класова борба, която след свалянето на властта на капитала, след разрушаването на буржоазната държава, след установяването на диктатура на пролетариата не изчезва (както си въобразяват вулгарните последователи на стария социализъм и старата социалдемокрация), а само променя своите форми, ставайки в много отношения още по-жестока“. В брошурата „Великият почин“ В.И.Ленин дава следното определение за диктатурата на пролетариата: „Диктатурата на пролетариата, ако се преведе това латинско, научно, историко-философско значение на по-прост език, означава ето какво: само определена класа, именно градските и въобще фабрично-заводските, промишлените работници, е в състояние да ръководи цялата маса трудещи се и експлоатирани в борбата за отхвърляне на игото на капитала, в хода на самото отхвърляне, в борбата за удържане и укрепване на победата, в делото за съзидание на новия, социалистически обществен строй, в цялата борба за пълно унищожение на класите. (Да отбележим в скоби: научната разлика между социализма и комунизма е само тази, че първата дума означава първата степен на израстващото от капитализма ново общество, втората дума – по-високата, следвата негова степен).
Грешката на „бернския“, жълтия  [социалистически] Интернационал се състои в това, че неговите вождове признават само на думи класовата борба и ръководещата сила на пролетариата, страхувайки се да дообмислят до край, страхувайки се от онзи неизбежен извод, който е особено страшен за буржоазията и абсолютно неприемлив за нея. Те се страхуват да признаят, че диктатурата на пролетариата е също период на класова борба, която е неизбежна, докато не са унищожени класите, и която променя своите форми, ставайки на първо време след свалянето на капитала особено ожесточена и особено своеобразна. Завоювайки политическата власт, пролетариатът не прекратява класовата борба, а я продължава – напред до унищожение на класите – но, разбира се, в друга обстановка, в друга форма, с други средства.
А какво означава „унищожение на класите“? Всички, наричащи се социалисти, признават, че това е крайната цел на социализма, но далеч не всички се замислят за нейното значение. Класи се наричат големи групи хора, различаващи се по своето място в исторически определена система на обществено производство, по тяхното отношение (в по-голямата си част закрепено и оформено в закони) към средствата за производство, по тяхната роля в обществената организация на труда, а, следователно, и по начините за получаване и разпределяне на онази част от общественото богатство, с която те разполагат. Класите са такива групи хора, от които една може да присвоява труда на другата, благодарение на разликата на тяхното място в опредлената система на обществено стопанство [икономиката].
Ясно е, че за пълното унищожаване на класите трябва не само да се свалят експлоататорите, помещиците и капиталистите, не само да се отмени тяхната собственост, трябва да се отмени още и всяка частна собственост върху средствата за производство, трябва да се унищожи както разликата между града и селото, така и разликата между хората на физическия и умствения труд. Тази работа е много дълга“. В статията „Икономика и политика в епохата на диктатура на пролетариата“ В.И.Ленин продължава да определя границите на диктатурата на пролетариата и подчертава нейното действие в хода на цялата фаза на социализма: „Социализмът е унищожение на класите. Диктатурата на пролетариата прави за това унищожение всичко, което може. Но изведнъж да се унищожат класите не трябва.
И класите останах и ще останат в хода на епохата на диктатурата на пролетариата. Диктатурата няма да бъде нужна, когато изчезнат класите. Те няма да изчезнат без диктатура на пролетариата.
Класите останаха, но всяка се видоизмени в епохата на диктатура на пролетариата; измени се и тяхното взаимоотнощение. Класовата борба не изчезва при диктатурата на пролетариата, а само приема други форми“. Тези форми, следва да подчертаем, В.И.Ленин специално разглежда в книгата „Левичарството – детската болест на комунизма“ за комунистите от всички страни и бъдещи времена: „Диктатурата на пролетариата е упорита борба, кървава и безкръвна, насилствена и мирна, военна и икономическа, педагогическа и администраторска, срещу силите и традициите на старото общество“. При социализма се води остра класова борба срещу силите и традициите на капиталистическото общество, преди всичко с дребнобуржоазността и нейните прояви от страна на представителите на класите и слоевете на социалистическото общество, а именно с дребнобуржоазните стремежи да се даде на обществото по-малко и по-лошо, да се вземе от него повече и по-добро. Тази борба се води в самата работническа класа, в самата партия, в съзнанието практически на всеки човек.
До какво време не може да се мине без диктатура на пролетариата? В Тезисите на доклада за тактиката на РКП на III конгрес на Комунистическия Интернационал В.И.Ленин така отговаря на този въпрос: „Диктатурата на пролетариата означава не преустановяване на класовата борба, а нейното продължение в нова форма и с нови оръдия [механизми]. Докато остават класи, докато свалената в една страна буржоазия удесеторява своите атаки срещу социализма в международен мащаб, дотогава тази диктатура е необходима“. А доколкото, както се подчертава в Доклада за тактиката на РКП на III конгрес на Комунистическия Интернационал от 5 юли 1921 год., „задачата на социализма се състои в това да бъдат унищожени класите“, дотолкова периодът на диктатурата на пролетариата обхваща цялата първа фаза на комунизма, т.е. целия период на социализма.

В. А. Тюлкин, първи секретар на РКРП-РПК, и проф. М. В. Попов, д.ф.н., президент на Фонда на работническата академия

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 383,925 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: