Вие четете...
История, Новини, International

Социалдемокрацията служи на управляващите класи. Борбата на комунистическата партия – VI част (последна)

kkeНякои заключителни бележки

Част от социалната база на социалдемокрацията и ревизионизма се състои от работнически маси с ниско класово съзнание, които се присъединяват в борбата за защита на своите краткосрочни интереси пред лицето на растящата агресия на капитала. Когато тези слоеве, притежаващи ограничена политическа подготовка и нямащи никакво класово съзнание, се присъединяват към борбата, която трябва да подеме класата за защита на своите интереси, те заемат, принудени са да заемат идеологическа позиция.
Действително, този факт, че тези работнически слоеве нямат класово съзнание за себе си, не отрича наличието у тях, както и у всички хора, на идеологически мироглед, който им позволява да се включат в обществото. Такъв мироглед, който не произлиза напълно от класова позиция, трябва неизбежно да се вземе от неговия опонент, ако сме съгласни с Маркс, че вътре в обществата, разделени на класи, господстващата идеология е идеологията на управляващата класа.
Тяхната идея за света, а следователно и идеологията им, ако тя не е пролетарска, трябва неизбежно да бъде буржоазна или дребнобуржоазна. Но идеологията на буржоазията или на дребната буржоазия е принудена да се приспособява към условията на живот на работническата класа, и исторически най-подходяща за тази цел е идеологията на „икономистите“, реформистката идеология, възхвалявана от социалдемократическите профсъюзи и партии, а също и от опортюнистическите партии, членове на Партията на европейските леви идруги подобни на тях, Тази идеология подхожда към условията на работниците, но го прави от позицията на буржоазията, застъпвайки се за малки изменения вътре в капиталистическата система за подобряване или облекчаване на съвременните условия на пролетариата.
По същия начин и, видимо, в противоположен смисъл ние трябва да разглеждаме утопично-революционната идеология, която, въпреки своя революционен характер, е безсилна да води революционна борба и се примирява към защитата на мерки, които, ако е възможно, могат да представляват единствено малки промени, съхранявайки основата на капиталистическата експлоатация.
Задачата на социалдемокрацията и нейните профсъюзни конфедерации в областта на труда е да не допусне тази позиция, която е обективен стадий от развитието на съзнанието на тези групи, да еволюира в чисто пролетарска идеологическа позиция, опираща се на марксизма-ленинизма, вървяща на конфронтация с капитализма и избираща революционния път.
Следователно, покрай съществуването на социални структури, за които ние по-горе споменахме – дребната буржоазия и средните слоеве, – опора на ревизионизма като цяло и на социалдемокрацията в частност вътре в класовото движение могат да бъдат също и сектори, за които са характерни неразвито съзнание, изостаналост във възгледите.
На комунистическите партии се налага да се борят с тези позиции и ние трябва да правим това и в бъдеще, в други политически, социални и икономически условия, до разрешаването на самия класов конфликт, до висшия и последен стадий на социализма-комунизма. В различни условия реформизмът ще приема различни политически позиции, но в същността си ще се опитва да приспособява работническото движение към позициите на класовия враг, приемайки бойното поле и правилата на борбата, които врага смята за законни, и отричайки необходимостта от премахване на капиталистическата система, която поражда противоречия, за да продължава да държи работническото движение в подчинено положение.
Първостепенна задача на комунистическите партии в тази област, в профсъюзната дейност като цяло – е да повишават икономическото съзнание, не излизащо засега извън рамките на капитализма, до нивото на революционно политическо съзнание, за да може тези групи да се откажат от идеологическите тези на дребната буржоазия (в добавка към гореказаното можем да отбележим твърденията, че държавата е неутрална в класовата борба, че законът е свещен и че всички закони са справедливи, тезата за независимостта на съдебната система, за разделението на властите и други дребнобуржоазни наивности, които обективно блокират класовата борба) и да овладеят идеологическите тези на своята собствена класа.  И това е възможно, защото пролетарската идеология на марксизма-ленинизма е само отражение в субективната област на икономическите условия, в които се намират експлоатираните маси. С други думи, всеки опит на социално равнище да се направи същото в непролетарски маси е обречен на провал, въпреки че в индивидуален порядък много от представителите на дребната буржоазия и средните слоеве се приближават до работническата класа и даже приемат неговия мироглед, сблъсквайки се с развитието на капиталистическите противоречия.
Комунистическото движение е принудено да се учи от собствените си грешки. Условията, в които капиталистическата криза поставя класовата борба, изискват фронтална атака срещу възгледите за сливане на класите, които социалдемокрацията и ревизионизма разпространяват в работническите маси. Идеологическата, политическата и организационната независимост на работническата класа трябва да бъде защитавана твърдо и безкомпромисно.
„Днес народът, работниците и служителите, самонаетите трябва да напишат собствените си страници в историята на страната, да ги напишат действително с големи и смели букви. Техният гняв трябва да се превърне в сила, за да започнат своето контранастъпление и да го доведат до победен край. Друг път няма(…) Варварството не може да бъде направено по-хуманно“ (из Речта на др. Ал. Папарига пред хиляди работници, произнесена 11 май 2011 г.).

автори: Раул Мартинес и Рамон Лопес, ЦК на Комунистическата партия на народите на Испания (PCPE)

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 388,218 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: