Вие четете...
История, Новини

Социалдемокрацията служи на управляващите класи. Борбата на комунистическата партия – V част

lies„Лявата социалдемокрация“, ревизионистите и комунистическото движение

Социалдемокрацията стана също и активен участник в международната класова борба срещу социалистическите страни. Ролята, която социалдемократическите партии играят, имаше за задача отслабването на комунистическите партии, организирането и укрепването на некомунистическо работническо движение. Целта на мисията, написана от империализма за социалдемократите наред с другите яростно антикомунистически партии – троцкистките – беше ясна: раздробяване на работническото движение, консолидация на антикомунистическото реформистко направление и недопускане на класова борба в капиталистическите страни, а също и оказване на политическа, икономическа и друга подкрепа на контрареволюционните движения, които се развиха в страните, активно изграждали социализма. В ЦРУ имаше специален отдел за тези партии: „некомунистическите леви“, които получаваха политическа, логистична и икономическа подкрепа.
Наред с открито враждебната и контрареволюционна роля по отношение на социалистическите страни социалдемокрацията изигра и друга историческа роля – проникна в комунистическите партии. Още преди Втората световна война социалдемокрацията търсеше в комунистическите движения подкрепа за своята политика към постигане на съглашения, които биха привързали нейните партии към буржоазната политика. Но едва по-късно, в първите следвоенни години, реформистките тенденции се появиха вътре в комунистическите партии, тенденции, които впоследствие изкристализираха в т.нар. „Еврокомунизъм“. Този процес стана възможен до такава степен, че международното комунистическо движение, заставайки върху фикцията за съществуване на междинен, демократичен и антимонополен етап в преминаването от монополистичен капитализъм към социализъм, подчини своята стратегия към парламентарен съюз със социалдемокрацията и това, в крайна сметка, имаше сериозни последствия за работническата класа и за самото международно комунистическо движение, за които се оказа невероятно трудно да определят революционната стратегия в новите условия след войната.
Такива ревизионистични тенденции, напълно победили в мнозинството от партиите в Западна Европа, имаха една и съща социалдемократична основа и тръгнаха по същия път, по който по-рано вървяха социалдемократическите партии. Като сянка те изразяваха интересите на дребната буржоазия, средните слоеве на работническата аристокрация и групите на профсъюзната бюрокрация. Те стигнаха до безсрамния реформистки извод, че социализмът може да бъде построен в Европа чрез парламентарно съглашение със социалдемокрацията, използвайки само легални средства, конституционни средства, реформа след реформа, достигайки точката, в която социализмът ще се окаже построен. Тази представа, утопична в смисъла на своята реакционност, е задънена улица, откриваща собствените си предели веднага след като стана факт промяната на политиката на буржоазията в резултат на икономическата криза в „държавата на всеобщото благоденствие“.
Банкрутът на еврокомунистическия ревизионизъм изпитват на гърба си многобройните отряди на работниците по целия капиталистически свят, особено в европейските страни, в които наследниците на еврокомунистическите организации, съзнавайки мутацията на социалдемокрацията, която се превърна в буржоазна партия десетилетия по-рано, се стараят да заемат левия фланг в буржоазните парламенти, съхранявайки в едни случаи комунистическите акроними и символи, а в други – отказвайки се от тях. И винаги са в съюз, подчинен по един или друг начин на социалдемократически партии, и винаги под знамето на реформизма, което те вдигат в рамките на съществуващата система.
Освен това, те също се съгласяват – не случайно – с благоприятната като цяло оценка за Европейския съюз, за този империалистически проект на олигархията от страните-членки, и се вграждат в този съюз. Те искат да станат „леви“ партии, подходящи за тези институции, приемайки основата за изграждане на Европа, антидемократичните и антиработническите правила на неговите действия и неговата едностранна монетарна и икономическа политика, шантажа, на който са подложени народите на Европа в годините на криза и, в крайна сметка, за политиката, ежеминутно реализирана от буржоазията.
Днес тези опортюнистични партии са организирани в Партията на европейските леви и представляват преграда на пътя за развитие на класовата борба, те действат като спирачка по пътя за развитие на класова позиция и класово съзнание, в крайна сметка, те са естествените съюзници на социалдемокрацията, нейното постоянно ляво крило, изпълнявайки задачата за разпространение на реформистка и дребнобуржоазна идеология сред работниците, поддържането на лъжливия социален мир, призвано да гарантира политическата рамка на антиработническите мерки, които капиталът е принуден да предприема, за да съхрани своята норма на печалба и да спаси своето положение.

автори: Раул Мартинес и Рамон Лопес, ЦК на Комунистическата партия на народите на Испания (PCPE)

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 371,440 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: