Вие четете...
Новини

Барековщината – новото име на политическия популизъм

ELT200803011504464111175 copyСоциалният популизъм е метод за постигане на политическа цел чрез фактическа измама на околните. Технологията е стара като света, но и до днес не е загубила своята актуалност. Същността й е проста – популистът, в нашият случай господин Бареков, скрива своите скверни качества и „заслуги“ зад екрана на „общонароден борец за истина“. Той прави това шумно, за да може повече хора да чуят за него, призовава масите, къса си ризата, демонстративно се жертва, оцелява в „атентати“ и т.н.
Както разбирате, подобна политическа риторика, която вече ще наричаме с термина „барековщина“, е свойствена на не съвсем честните хора, доколкото всичко се свежда до простия факт – колкото повече един човек крещи за необходимостта от борба с крадците и мошениците, колкова повече „страда“ от техните машинации – толкова по-внимателно трябва да следим този човек, за да не бръкне в нашия джоб.
Най-яркият пример за сегашния политически сезон в България е „политикът“ Николай Бареков, за когото стана дума. Той е изградил своята предизборна „програма“ върху принципите на социалния популизъм. За това говорят много факти, започвайки от историята за „честния“ собствен бизнес, с който се самофинансира (а пишещият тези редове е личен свидетел на това как Бареков съвсем „честно“ и безотчетно прибра хиляди левове през 2007 година, когато обслужваше един кандидат-кмет от БСП в „похода“ на последния към местната власт, за да го покаже на екрана на БТВ) и завършвайки с баналните опити да повиши своята популярност чрез организация на митинги и масово „купуване“ на „доброволци“, обществени организации и партии. Причината на това поведение на Бареков е проста – явно в България доверчивите хора са повече, отколкото скептиците, и затова шансовете да привлече на своя страна голямо количество единомишленици само с пламени речи по телевизии и сайтове са достатъчно високи.
Историята е показала, че българите (и особено софиянците) много добре се водят от такива оратори. При това, внезапно появилите се поклонници съвсем спокойно се отнасят към явната лъжа, която се лее върху главите им от страна на новопредставения им кумир, особено на лъжата, че може да защити едновременно и интересите на бизнеса, и интересите на наемните работници, които този бизнес купува.
Защо Бареков прави това? Отговорът е прост – той от самото начало на журналистическата си кариера попадна в „политическото пространство“: кланяше се на десни, на известни, на господари и на откровени пъдари (как да наречем по друг начин Бойко Борисов?). Бареков не може да живее вече по друг начин, освен чрез поклони – сега се кланя на онази част от олигархията, на която българското политическо статукво вече не носи печалба. Еманципиралата се българска олигархия вече не иска да се съобразява с архитектите на капитализма, тя иска да се настани в построения от тях кървав дворец самостоятелно и без да подлага ръка за подаяния. Е, нима тази цел не заслужава лакеите на олигархията да започнат да събират овации като първи „опозиционери“? Стратегията, може би, не е лоша, ако не бяха „подвизите“ на Николай Бареков, ако миналото му беше чисто и ако поне веднъж в живота си той не е вървял след силните на деня.
Днес българските политици на статуквото са слаби, силата е в бизнеса.
Дали народът един ден ще прозре, че, вместо уверен стабилен борец срещу корупцията, пред тях се е изтъпанил обикновен вреклив измамник, който под предлог за борба с лъжата се опитва да избегне своето заслужено наказание?
Със сигурност!
Такива като Бареков дълго не остават на политическата сцена. Ето защо, когато ви кажат, че Бареков е обсебен от идеята за борба със статуквото – не вярвайте! Бареков не е луд! Той просто изкривява своята линията, прави го целенасочено, в рамките на правилата на социалния популизъм – „повече говори, по малко прави“. Като се има предвид сегашната ситуация, има само два изхода пред Николай: той трябва или да се впише в сегашната система на българския каапитализъм, или да принуди хората да отменят бъдещата му присъда. Силно се съмняваме, че някой е способен изобщо да избегне наказанието си, което е приготвила историята. Затова пред Бареков остава само първия изход. Това, което виждаме сега по площадите на България, не е нищо друго, освен опита на Бареков да се прикачи към системата. Вярно, социалният популизъм не е най-удачния способ за това. По-добре да отиде при партиите на статуквото и чистосърдечно да ги помоли да му дадат място във властта – хем ще е по-лесно, хем по-евтино, хем по-честно.
Нали знаете, гладен на сития не вярва.
А Бареков е достатъчно сит.
Той отдавна е преял с парите на българския бизнес!
На хората пожелаваме един ботевски „Будилник“, който да ги събуди от илюзиите им!

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 387,994 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: