Вие четете...
История, Новини

Социалдемокрацията служи на управляващите класи. Борбата на комунистическата партия – IV част

zx450y250_2139022Дребната буржоазия и работническата аристокрация

Социалдемокрацията, като водеща организация на дребнобуржоазния реформизъм, за да може да съхрани подкрепата от страна на социалната си база, състояща се от дребна буржоазия  и от онези средни слоеве, които с дребната буржоазия поделят самостоятелност в трудовата дейност, включва определени групи наемни работници, а също и работници на умствения труд, провежда политика, целта на която е да отдели тези групи от работническото движение и да не допусне формирането на единен народно-работнически фронт под ръководството на пролетариата чрез неговия политически авангард, който да стане революционна алтернатива на капитализма.
Тук социалдемократическата политика се води в дух на подкрепа за дребната буржоазия с помощта на държавни и общински фондове чрез намаляване на данъчна или осигурителна тежест, стараейки се да облекчи, безуспешно, положението на дребните производители в сравнение с едрите. По отношение на профсъюзите тя дава предпочитание на средната класа пред мнозинството работници, поддържайки за тези групи по-благоприятни трудови, социални и икономически условия. Тези слоеве са били старата база за буржоазна реформистка политика в годините на „държавата на всеобщото благосъстояние“. когато те са били предпочитани пред работническата маса, обвързана към условията на крайна експлоатация и лишена от каквато и да е професионална подкрепа. В резултат на това се влошиха условията на живот и труд на пролетарското мнозинство, интензифицира се неговата експлоатация, а също и неговата растяща изолация от другите класи и слоеве.
И все пак капиталистическата криза нанесе жесток удар по средните слоеве и дребната буржоазия, които виждат във влошаването на условията на живота и труда си последствия от задълбочаването на капиталистическите противоречия, показващи на тези групи и провала на реформизма. В същото време социалдемокрацията разпространява дребнобуржоазната идеология на „гражданите“, в която всички са равни пред закона, игнорирайки класовите различия, позицията на всеки по отношение на собствеността върху средствата за производство и към труд, карайки работниците да забравят класовата борба и правят това най-вече сред онези, които най-много страдат от експлоатацията и най-много се нуждаят от изпълнение на своята историческа роля на революционна класа.
Подобно на това, ролята, която играе работническата аристокрация, е извънредно съществена за подкрепа на социалдемокрацията и за разпространение на ревизионизма в работническото движение. Др. Елени Белу предлага следния анализ за това явление:
„Разбира се, това, което се случва на ниво съзнание, в този случай „ревизионизмът“, има отражение в социално-икономическото развитие – отделни групи от работническата класа имат по-висока работна заплата и по-добри условия за живот благодарение на свръхпечалбата, която капиталът получава в техните страни, владеейки, например, монополите за външната търговия (Великобритания до края на 19-ти век), имайки възможност да експлоатират природните ресурси и евтината работна сила в по-малко развитите страни. Потомците на тези групи от работническата класа и работническата аристокрация в профсъщзното и политическото движение, поглъщайки буржоазната пропаганда чрез системата за образование, се включват в състава на разширяващия се държавен механизъм – или в „службите“ на буржоазната държава (образование, здравеопазване, социално осигуряване), или в чисто административните механизми (данъчни служби, общински органи, експлоатация на държавна собственост и др.), или в държавната или полудържавната промишленост (банки, комунални предприятия, енергетика, водоснабдяване, телекомуникационния отрасъл, туризма и др.).
Подкупването на отделни групи от работническата класа и тяхното включване в динамичните сектори на капиталистическата промишленост бяха постигнати в комбинация с разширеното подкупване на учените, които имаха работнически произход; по този начин ние виждаме, че разширяването на социалната база на опортюнизма и засилването на ревизионизма са вътрешносвързани явления. Способността на буржоазните политически сили да подкупват широки групи от работническата класа служи за политическата цел за корумпиране на работническото движение, отклоняване на движението от неговата стратегическа цел за революция в Европа, а в по-широко значение – в развития капиталистически свят, и особено в условията, в които международния баланс на силите се е подобрил в полза на социализма след края на Втората световна война.“

автори: Раул Мартинес и Рамон Лопес, ЦК на Комунистическата партия на народите на Испания (PCPE)

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 385,890 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: