Вие четете...
Новини, International

Принципи на комунистите по националния въпрос

comimagesКомунистите имаме своя специфична стратегия по националния въпрос. Тя изразява интернационалния характер на науката на марксизма-ленинизма и отговаря на дълбоката ни убеденост, че в дъното на проблемите в условията на чудовищен капитализъм се крие алчността на олигархията, на съвремeнната буржоазия, експлоатацията и мизерията, която потиска всички останали хора.
Ние заставаме зад пет принципа, които характеризират стратегическите ни позиции по въпроса.

1. Признаване правото на всяка нация за самоопределение, на образуване на самостоятелна държава.

При това, не всяко национално-освободително движение следва да бъде поддържано. По принцип, комунистите са длъжни да призовават към преодоляване на всякакъв национализъм и към засилване на класовата борба. Но когато стремежът към национално отделяне от съществуващата буржоазна държава се споделя от мнозинството наемни работници и може да бъде от полза за тяхната класова борба, тогава трябва да се търси компромис с национално-освободителното движение. Заедно с това трябва да се отчита класовата и идеологическата разнородност на борците за национално освобождение и да се застава срещу националистическата ограниченост, да се поддържа класовата линия, която не отделя една от друга задачите за национално и социално освобождение.
Например, оценката на комунистите за образуването на Палестинската държава зависи от това, доколко са разединени и разпокъсани работниците-евреи и работниците-араби, доколко е необходима независимостта на Палестина за разгръщането на класовата борба. Притежаваните от нас данни и заявленията на израелските и палестинските леви организации, включващи в себе си изискването за самоопределяне на палестинския народ, свидетелстват за това, че подкрепата на комунистите за създаването на независима Палестина е необходима.
Заедно с това пред нас стои задачата за борба с фашистките/нацистките движения, прикриващи се зад „освободителни борби“. Днес това придобива особена актуалност във връзка с ръста на влияние на ислямския фундаментализъм – крайно реакционно течение, застъпващо се за власт на клерикалите и за унищожаване на всички светски политически сили, на първо място – комунистите (по примера на съвременен Иран или Саудитска Арабия). Според нас в движенията ХАМАС, Хизбула, Талибан се крият съвременни фашисти и отношението на комунистите към тях трябва да бъде адекватно, без оглед на цялата им „антиамериканска“, „антиимпериалистическа“ и „антиционистка“ риторика и дейност на подобни организации.
Изобщо, позицията на българските комунисти към едно или друго национално движение трябва да бъде различна, в зависимост от идеологическата насоченост на тези движения и отношението им към класовата борба на трудещите се. Но в никакъв случай не можем да оправдаваме подкрепата за действията на едно или друго олигархично-буржоазно правителство, насочено към потискането на граждани според техния етнически или национален произход, както няма да подкрепим и толерирането на един етнос или нация за сметка на друг етнос или нация.

2. Недопускане на недооценяване на националния въпрос и всякакви опити той да бъде „игнориран“.

Анархистичното и подобното на него празнодумство само дискредитират интернационализма в очите на хората. Марксистите не отричат националното и културното своеобразие на различните нации. Те поддържат във всяка култура прогресивното и се борят срещу реакционното в нея. Българската православна попщина, вярата в месианската роля на българите, преклонението пред „авторитета на царщината“ и на царския генералитет, култът към „белия българин“, „българинът-ариец“ – всичко това е също толкова омерзително, колкото и ислямското мракобесие. Заедно с това стремежът към социална справедливост, към такова устройство на обществото, в което няма деление на експлоататорско малцинство и експлоатирано мнозинство, е присъщ на културата на трудовите класи във всяка нация.

3. Пропаганда на единството на трудещите се от всички нации, необходимостта от тяхното сплотяване в общата борба. Безкомпромисно противопоставяне на всякаква „антиимигрантска“ риторика от страна на българските национал-социалисти, нападащи имигрантите като една хомогенна маса, която, едва ли не, е враждебна на „целия български народ“.

Комунистите са длъжни да подкрепят интернационалната позиция по отношение на трудовата маса на имигрантите и да разобличават всякакъв национализъм сред тях.
Националистическата демагогия има реална основа – ниското равнище на културата сред повечето мигранти и сред ромското малцинство, историческия фактор и географското положение на България, високото ниво на криминализация сред посочените рискови групи. Но не трябва да забравяме, че и антисемитизмът на хитлеристите също имаше своята основа – високият дял на евреите сред германската буржоазия. Всяка лъжа трябва да притежава някаква част истина, за да завладее масите. Пътя на националистическото противопоставяне, националната омраза е унищожителен за наемните работници, това е път на превръщането им в пушечно месо, в материал за политическите игри на капиталистите. Проблемът на неравномерното развитие, нищетата, престъпността, безкултурността се решава само по пътя на съвместна борба на трудещите се от всички нации и чрез постоянно културно взаимно обогатяване в хода на изграждането на новото социалистическо общество. Крайната цел в комунизма е свят без държави, свят на единна и разнообразна култура, свят на обединяване на всичко прогресивно, което притежава всяка нация, свят без експлоатация и класи.

4. В случай на империалистическа война – отказ от „защита на отечеството“, пропаганда на необходимостта за борба срещу „собственото“ правителство, вкарало страната във военен конфликт.

Недопустима е практиката на симпатия на някои комунисти към всеки антиамерикански режим, даже на откровено фашистки и антикомунистически (напр., ислямисткия режим в Иран). В крайна сметка, изглежда лиземерен факта, че някои другари, смятайки се за марксисти и интернационалисти, предлагат на иранската работническа класа да защити своето клерикално-буржоазно „Отечество“. Дестабилизацията, разколът в управляващата класа – това неизбежно е шанс за комунистите, благоприятно условие за тяхната дейност и пропаганда. Комунистите в подобна ситуация трябва да се позиционират като трета сила, която е еднакво враждебна както към чуждестранните империалисти, така и към собственото си реакционно правителство.
За съжаление за много другари днес единственият начин за водене на комунистическа политика в условията на липса на сериозно влияние на комунистите е подкрепата за „по-малкото зло“. В същността си това е отказ от собствена, от комунистическа позиция. Или аплодираш правителството на Орешарски, или си привърженик на Бойко Борисов. Или си за ционистите, или си за ХАМАС. Или си за сръбските буржоазни националисти, или си за НАТО. И т.н.
Бихме искали да обърнем внимание на такива другари, че ако комунистите вместо формулиране и отстояване на собствена идеологическа позиция, вместо провеждането на собствена линия, започнат да се стремят да се наредят в редицата на една от „сериозните“ (и еднакво реакционни) сили, то никога те няма да постигнат влияние в обществото и никога няма да се измъкнат от маргиналното си положение. Да пропагандираме сред трудещите се комунистическата алтернатива, да се борим  срещу всички експлоататорски групировки – в това е залогът за победата. Това, естествено, не изключва възможността за компромис с някои дребнобуржоазни сили, но само при определени условия.
В частност, да се защитават буржоазни лидери за комунистите има смисъл само в случай, че тяхната власт ще подпомогне комунистическата пропаганда. Например, правителствата на Еквадор и Венецуела не са марксистки, но те дават възможност на комунистическите организации да водят своята пропаганда съвсем свободно. Затова марксистите трябва да подкрепят Моралес и Мадуро в борбата им с дясната опозиция (в това число и с буржоазните сепаратисти), а също и срещу възможна империалистическа агресия от страна на САЩ.

5. Подкрепа за социалистическите държави, отстояване на техните интереси на международната сцена, като съвпадащи с интересите на трудещите се от цял свят.

В днешно време това не е много актуално, но в бъдеще ситуацията ще се промени. В случай на образуване на блок от социалистически държави и възникването на война между тях и капиталистическите страни, комунистите са длъжни да спомогнат за поражението на капиталистите по възможно най-бързия начин и чрез пълна победа на силите на социализма.

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 399,409 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: