Вие четете...
International

Социалдемокрацията служи на управляващите класи. Борбата на комунистическата партия – II част

Bernstein_Eduard_1895Банкрутът на Втория Интернационал, социалдемокрацията и империалистическата война

Повечето партии от Втория Интернационал завършиха своя банкрут с предателското решение на Базелския конгрес (1912 г.), на който социалдемократическите партии заеха позиция по отношение на наближаващата империалистическа война и призоваха световният пролетариат активно да се бори срещу нейното започване. Но на 4 август 1914 година содиалдемократите от Германия и Франция гласуваха в своите парламенти за военни кредити, за подкрепа на империалистическата война и влязоха в правителствата на своите страни, както по-късно направиха и социалдемократите на Великобритания и Белгия, получавайки мандат от буржоазията за управление на капитализма и превръщайки се от опортюнистични работнически партии в буржоазни.
Мнозинството партии, влизащи във Втория Интернационал, претърпяха своята първа важна историческа мутация, като се превърнаха от социалистически работнически партии, в които съществуваха в остра борба революционни и опортюнистични течения, в национал-либерални работнически партии и по този начин разбиха на хиляди парченца Интернационала, в който опортюнизма се укрепи в периода на относително мирното развитие на капитализма между 1871 и 1914 година.
В разгара на световната война Ленин се задълбочи в анализа на опортюнизма. Той определи като качество на икономическа основа на шовинизма и опортюнизма съюзът между някои висши слоеве на пролетариата и дребната буржоазия, ползващи се от трохите от привилегиите на „своя“ национален капитал, срещу пролетарските маси, срещу работническите маси. Той показа, че предишното разделяне на социалистите на опортюнистическо и революционно течение, типично за епохата на Втория Интернационал (1889-1914 г.), съответства на новото разделение на шовинисти и интернационалисти. Защитата за сътрудничество на класите, отричането от идеите на социалистическата революция и от революционните методи за борба, приспособяването към буржоазния национализъм, забравянето на исторически преходните граници на националността или отечеството, фетишизацията на буржоазната легалност, отказът от класов подход и класова борба от страх да не би да отблъснат от себе си „широките народни маси“ (разбирай: дребната буржоазия) – такива са безусловно идейните основи на опортюнизма. Изхождайки от положението, че опортюнизмът не е резултат от случайност или грях, от грешки или предателство на група изолирани индивиди, Ленин казваше, че опортюнизмът е социален продукт на цяла историческа епоха, изразявайки също нейния класов характер:
„Периодът на империализма е подялбата на света между „великите“, привилегировани нации, потискащи всички останали. Трохичките от тези привилегии и това потисничество се падат, несъмнено, на известни слоеве от дребната буржоазия и аристокрацията, а също и на бюрокрацията на работническата класа. Такива слоеве, които са нищожно малцинство от пролетариата и трудещите се маси, са привлечени от „струвизма“, защото той им подсигурява оправдание за съюза със „своята“ национална буржоазия срещу угнетените маси от всички нации“.
„Опортюнизмът се е пораждал в течение на десетилетия от особеностите на такава епоха от развитието на капитализма, когато сравнително мирното и културно съществуване на слоя привилегировани работници ги е „обуржоазило“, давало им е трохи от печалбата на своя, на националния капитал, откъсвало ги е от бедствията, страданията и революционните настроения на разорената и потънала в нищета маса.“
По такъв начин, става ясна специфичната роля на работническата аристокрация и работническата бюрокрация в общите рамки на класовата борба в епохата на империализма. Този анализ остава напълно актуален и за днешния ден.
За Ленин първата световна война отбелязва фундаментален скок в историята, тъй като става невъзможно да се съхрани същият подход към опортюнизма, както в предишния период. Било е невъзможно да се отрече фактът, че по време на криза опортюнистите дезертират от работническите партии и притичват в лагера на буржоазията.
„Съзря цял обществен слой парламентаристи, журналисти, чиновници от работническото движение, привилегировани служители и някои прослойки от пролетариата, който се срасна със своята национална буржоазия и който напълно беше оценен и „приспособен“ от тази буржоазия.“
Следователно, дошло е време за действие:
„Не можем нито да се обърнем назад, нито да спрем колелото на историята – можем и трябва безстрашно да вървим напред, от готовите, легалните, пленените от опортюнизма организации на работническата класа към революционни, умеещи да не се ограничават от легалността, способни да защитят себе си от опортюнистическата измяна, организации на пролетариата, влизащи в „борба за власт“, в борба за сваляне на буржоазията.“
Било е показано, че в епохата на империализма трябва да се откажем от предишната теория, съгласно която опортюнизмът е „законен нюанс“ в рамките на работническите партии, защото той става главно препятствие по пътя на революционното развитие на работническото движение.
Вторият Интернационал умря, победен от опортюнизма; пред Третия Интернационал застанаха задачите за организиране на силите на пролетариата за революционно настъпление срещу капиталистическите правителства, за гражданска война срещу буржоазията от всички страни, за политическа власт и победа на социализма.

автори: Раул Мартинес и Рамон Лопес, ЦК на Комунистическата партия на народите на Испания (PCPE)

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 399,426 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: