Вие четете...
История, Новини

Работническата класа носи своето бъдеще в ръцете си

RIAN_archive_633872_Workers_of_Soligorsk_potash_plantПреди 150 години Карл Маркс и Фридрих Енгелс написаха, че работническата класа заслужава водеща роля в социалната революция, на основа на нейното място в капиталистическата система.
Самата история превръща работниците в авангардна сила, съобразно с икономическите, политическите и организационните закони на капиталистическата система. Докато съществува капиталът, няма да изчезне социалната сила, която прави възможен неговия ръст. Без продуктивен труд не съществува никаква принадена стойност и няма как да има печалби за бизнеса. На нашата планета има около един милиард работещи семейства, те са съвременните гробокопачи на тази система, на транснационалните корпорации и на максималната печалба.
Дезертьорство и изход
Бившият генерален секретар на Партията на труда на Белгия Надин Роса-Росо се опитваше да спечели борбата за партията, заявявайки, че условията на работа в производството днес са толкова адски, че работниците повече не могат да бъдат организирани на работното си място.
Как тогава е трябвало да се организира движението на младите работници в средата на 19-ти век? Нима в този начален период на развитие на промишлеността условията на труд не са били също толкова адски?
Въпреки всичко работниците са се организирали в условия, които са били много по-„адски“, отколкото днешните. В онези дни те са имали какво да губят: работна заплата, храна, здраве, даже живота си. Още повече, не е съществувала колективна съпротива срещу системата. Ако Маркс и Енгелс също толкова горестно въздишаха пред лицето на цялото това трагично положение, то нито Първия Интернационал, нито постепенносто осъзнаване на необходимостта от боеви класови профсъщзи нямаше да станат факт.
Никой няма намерение да отрича, че условията за труд през последните десетилетия се влошиха. От момента, когато контрареволюцията помете европейския социализъм, капиталът отново свали кадифените си ръкавици. Фабриките се превърнаха в казарми. Вместо черни от прах дробове, днес работниците страдат от стрес. Постоянната работа се заменя с временна или с непълен работен ден; добре заплатените работни места  – с работа в кафенета и заведения за бърза закуска. Частта от изработената заплата в общото богатство е намалена и старите, и новите антистачни закони и мерки се връщат в живота или се създават отново.
Никой не може да отрече, че пролетариатът се изправя срещу вълната на либерализацията и социалната дезинтеграция. И това възправяне има различни аспекти. Броя на протестните акции в предприятията расте, започвайки от 1990 година. Става дума за акции, организирани на работните си места, с участието на десетки хиляди профсъюзи, хора от плът и кръв. Те не напускат своите работни места.
За някои интелигентуалци заводът е адска машина, но за работниците това е мястото, в което те печелят, за да живеят, мястото, в което те с гордост полагат своя труд, а също и идеалното място за водене на класови битки. Заводът организира и обединява всички работници в прекия смисъл на думата в борбата им срещу собствениците. Заводът, който дава печалбата на капиталистите, е и тяхната ахилесова пета. Дисциплината и организацията, които средният интелектуалец постига изключително трудно, без проблеми и с лекота се отдават на средния работник точно заради тази „фабрична школа“.
Битката между труда и капитала е ядрото на всички сериозни фактически промени. В това отношение ние знаем, че силата на пролетариата в която и да е капиталистическа страна е несравнимо по-голяма, отколкото частта на пролетариата спрямо общия брой на населението й. Това е, защото пролетариатът икономически господства над центъра и нервите на цялата стопанска система на капитализма, а и защото пролетариатът, икономически и политически, изразява действителните интереси на огромното мнозинство на трудещите се при капитализма. Затова, дори и когато пролетариатът е малцинство от населението (или когато съзнателния и действително революционен авангард на пролетариата е малцинство от населението), той е способен и да свали съвременната буржоазия, и да привлече след това на своя страна много съюзници от масата на полупролетариите и дребните собственици, които никога преди това няма да се изкажат в полза на господството на пролетариата, никога няма да разбере условията и задачите на това господство, а само от своя опит ще се убеди в неизбежността, правилността, закономерността на действията за  опазване на народно-работническата власт.
Фактът, че индустриалните работници водят истинска битка между труда и капитала на работните си места, съвсем не означава, че те са единствените, които водят борба; това не означава, че не е необходим съюз между промишлените работници, другите слоеве на работническата класа, селяните, слоевете от пролетарската интелигенция, а също и прогресивните представители на населението имладежта, избиращи страната на експлоатираните. Напротив. Точно защото индустриалните работници са най-организираните, най-дисциплинираните; точно защото те са ядрото на тази система за производство, пред тях стои задачата да водят след себе си останалите експлоатирани, угнетени слоеве.
Новите големи проблеми несъмнено очакват работническото движение и неговите синдикални организации: организация на работната сила, непълната заетост или работата в гъвкав и несигурен график, мобилизация на временните работници, привличането на работниците, които са безработни, към борба и т.н. Когато някои профсъюзни лидери, както е в Съюза на европейските профсъюзи, съзнателно се отъждествяват с позицията на едрите европейски монополи и техният Европейски съюз, работническото движение действително губи сила. Но нима това е вътрешен проблем на самите професионални съюзи или е проблем в рамките на концепцията на работническото движение, като организатор на работническата класа? Или пред нас е проблем, корените на който са в малка група, върхушка от ръководители на синдикални организации?
Задачата на комунистите е да помогнат на синдикатите да обхванат цялата работническа класа и да постигнат изпълнение на нейните политически искания. Да се боим от наличието на реакционност, да се опитваме да я заобиколим, да я прескочим е огромна глупост, защото това означава да се боим от тази роля на пролетарския авангард, която се състои в обучение, просвета, възпитание, въвличане в нов живот на най-изостаналите слоеве и маси на работническата класа и селяните.
Борбата с „работническата аристокрация“ ние водим от името на работниците и за привличането им на своя страна; борбата с опортюнистите и социал-шовинистите ние водим за привличането на работническата класа на своя страна. Да забравяме тази елементарна и очевидна истина ще бъде глупаво. И именно такава глупост правят опортюнистите – еврокомунистите и партиите от ПЕЛ и ПЕС, които заради ревизионността и контрареволюционността на върхушката на синдикатите препоръчват… излизане от професионалните съюзи. Препоръчват им отказ на работа в тях, създаването на нови и измислени форми на работническа организация. Това е такава непростима глупост, която бъде най-голямата услуга, която комунистите могат да направят на буржоазията.
Днес ревизионизмът е обхванал редица революционни партии и пред нас стои неотложната задача за възвръщане на комунистическото движение в авангарда на борбата. Днес две най-важни задачи са на дневен ред: създаването на революционен щаб, обучен в борбата и добре познаващ марксизма, способен да постигне единство на работническата класа  (такъв беше създаден с основаването на Инициативата на работническите и комунистическите европейски партии на 1 октомври 2013 г. в Брюксел), и народен съюз между работническата класа с други угнетени слоеве.

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 397,632 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: