Вие четете...
История

Кой произвежда материалните блага?

RKСпоред някои индивиди, които формират общественото мнение, времето, когато производителният труд е създавал обществени материални блага, е отминало. Теорията за добавената (принадената) стойност, основополагаща в икономическата теория на Маркс, твърдят същите индивиди, вече е остаряла. Антонио Негри и Майкъл Хардт твърдят, че „централната роля в производството на принадена стойност, по рано принадлежаща на работна сила на всички работници, днес все повече и повече се изпълнява с интелектуални, комуникативни и нематериални работни сили“. „Затова е необходимо да се разработи нова политическа теория за стойността“.
Това, разбира се, е прекалено далече от истината. За да може да живеят, хората се нуждаят от храна, дрехи и други материални блага. Те са принудени да работят за създаването на тези продукти, да „произвеждат“. Именно тези хора създават богатството на обществото по пътя на материалното производство. Целия труд, ако трябва да го тълкуваме в този материалистичен смисъл, може като цяло да се разглежда в качеството му на производителен труд.
Производството е организирано обществено, в група. Доколкото се произвежда повече, отколкото ние се нуждаем, определени групи хора систематично присвояват тези излишъци. Обществото само се е разделило на класи. Класата на собствениците и класата на лишените от собственост. Във всяко класово общество господстващата класа присвоява излишъка (или добавения труд).
Работникът е човек, който продава работната си сила. Той получава за нея заплата. Тази отработена заплата представлява това, което ние наричаме „стойност“ на работната сила. Тези пари, които са необходими на работника, за да маже той да издържа себе си и семейството си, за образование и квалификация, за здравни нужди, за жилище и т.н.
Работникът произвежда продукти със своя труд. Но стойността на създадения от него продукт е по-висока от неговата отработена заплата. Разликата представлява добавена (принадена) стойност, която изцяло влиза в джоба на капиталиста. Ако работникът работи осем часа, например, за 3 часа той изработва своята работна заплата (или стойността на неговата работна сила). През останалите 5 часа със своя труд той създава принадена стойност за капиталиста. Според Маркс производството на „принадена стойност е безусловен закон на този начин на производство“.
Хората, които не работят в производството, не произвеждат стоки, не са ангажирани с производителен труд. „Тъй като пряка цел на капиталистическото производство е принадената стойност, само онзи труд е производителен, и само тези негови изпълнители са продуктивни работници, които непосредствено произвеждат принадена стойност.“ (К. Маркс). Производителят на пиана, обаче, не е пианист. Производителят възпроизвежда капитал, а пианистът само обменя своя труд срещу заплащане. Неговият труд произвежда нещо, но от икономическа гледна точка той не се явява продуктивен.
Във връзка със скорошната техническа революция безусловно съществува огромна потребност в науката и в познаването на съвременните производствени процеси.  Въпреки това знанието и комуникациите, излизащи извън рамките на непосредственото производство, не създават принадена стойност за капитала. Това се отнася и за труда, който произвежда стоки, които не излизат на пазара, такива, например, като ръчно изработените произведения на изкуството от глина,
По този начин, производителният труд се определя не от неговото съдържание и не от физическото значение на неговото ползване, а от обществената форма, в която той се осъществява. По тази причина трудът с едно и също съдържание може да бъде едновременно продуктивен и непродуктивен.
Освен това, трудът на домашната прислуга , готвачите, градинарите, шофьорите и телохранителите, не е продуктивен, защото те не създават принадена стойност за капитала.
Тъй като принадената стойност се създава само в сфера на материалното производство (изготвянето на продукция), трудът във финансовия сектор (банки, застраховане, инвестиции и др.) също не се приема за продуктивен. Стокооборотът (продажбата, складирането…) също не създава принадена стойност и, следователно, не е продуктивен. Транспортирането и съхраняването, обаче, се приемат за неотменна част от процеса на производство и са продуктивни трудови дейности, дори и ако се разглеждат като „услуги“ в класическата статистика.
Технологичната революция (IT, телекомуникациите, цифровизацията) донесе огромен прогрес за производителните сили и е най-доброто доказателство за това, че светът е готов да премине към нова система на производство, която да постави акцент върху удовлетворяване на потребностите на населението. Но не само компютрите, интернет, компютъризацията и роботизацията като такива произвеждат богатство, както смятат Хардт и Негри. Източник на принадената стойност са хората, работещи с тези машини. В работническата класа, в голямата група на всички онези, които продават своята работна сила срещу заплащане, има продуктивно ядро. Ние имаме предвид цялата група на наемните работници, активно участващи в производството, в транспортирането и в съхраняването на стоките и услугите. Тази група може да бъде наречена промишлени работници.

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 388,400 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: