Вие четете...
История, Новини

Жива ли е работническата класа?

rabotnikРеалността на капиталистическите отношения на производство е във факта, че няколко хиляди семейства притежават хиляди едри транснационални корпорации в качеството им на своя частна собственост и контролират почти цялото световно производство. По този начин, те пряко или косвено контролират и труда на около един милиард човека, живеещи от продажбата на работната си сила, и на техните семейства. Тези богаташи контролират всичко това не заради общественото развитие или заради социалния прогрес, а за максимално увеличаване на собствената си печалба. Това означава, че частната собственост върху средствата за производство (фирмите, селскостопанските земи, средствата за комуникации и транспорт) се е превърнала в най-голямото препятствие пред социалния прогрес на човечеството.

Какви сили в обществото могат да разкъсат този задушаващ контрол над производството и над самия живот? Един от основните елементи, внесени от Карл Маркс и Фридрих Енгелс в младото работническо движение е идеята за това, че социалната революция може да бъде извършена единствено от работническата класа. „Гробокопачите” на капитализма, като система за експлоатация, са самите работници, твърдят Маркс и Енгелс в „Манифест на комунистическата партия”.

Но дали гробокопачите все още са живи?

Таблица 1. Дял на заетите в селското стопанство, промишлеността и в сферата на услугите в света

  Селско стопанство Промишленост Услуги
1950 67 15 18
1970 56 19 25
1980 53 20 27
1990 49 20 31
2000 46 20 34
2006 38.7 21.3 40

Източник: МОТ, Световен Доклад за заетостта през 2007 година, Европейска комисия, Заетостта в Европа през 2004 година.


В Доклада на МОТ „Глобалните тенденции на заетостта” се посочва, че сферата на услугите надскача селското стопанство за пръв път в историята на човечеството: „ През 2006 година частта на сектора на услугите в глобалната заетост надмина частта на селското стопанство за пръв път, увеличавайки се от 39,5% до 40%. Частта на селското стопанство се снижи от 39,7% до 38,7%. На частта на промишления сектор се падат 21,3% от общата заетост.”

Данните в таблица 1 подчертават три факта. Първо: заетостта в селското стопанство е намаляла от 1950 г. до 2006 г. от 67% на 38,7%. Класата на селячеството се разорява. В Европа този процес се наблюдава през последните три века. Днес той е обхванал целия свят.

Второ, наблюдава се увеличаване на заетостта в сферата на „услугите”.

Трето, виждаме стагнация и дори малко увеличение на заетостта в промишления сектор в световен мащаб. Това е резултат от снижаването на заетостта в промишлеността в развитите страни и увеличаване на заетостта в нея в други региони на света.

Необходимо е да разграничаваме първичния, вторичния и третичния сектор. Първичният сектор, селското стопанство, представлява извличане на ресурси от природата. Вторичният сектор, промишлеността, в преобразуване на добитите природни ресурси. А всичко останало е третичния сектор. Днес много сектори, които на практика се отнасят към вторичния сектор, се класифицират като „услуги”. Това, от своя страна, води до изкривяване на картината.

Освен това, статистиката не взема под внимание отношенията на собственост. Както собствениците на големи имоти, така и дребните независими фермери и селскостопански наемни работници се класифицират като заети в селското стопанство. По този начин, предприемачите, мениджърите, самонаетите лица и наемните работници се класифицират като заети в промишления сектор. Тези статистически данни скриват класовия характер на днешното общество.

При капитализма, грубо казано, съществуват три класи, във всяка от които се различават по няколко слоя. Класата на собствениците, било то собственици на компании или на обширни селскостопански земи, или на техника и технологии (патенти), е собственик на (едрите) средства за производство. Тя присвоява за себе си произведените продукти. Междинната класа – това е класата на дребните собственици и независимите производители. Работническата класа е класата на хората, които не притежават средствата за производство. Тя притежава единствено работна сила и работоспособност, които продава.

Работническата класа в живото сърце на капиталистическата система. Именно производителният труд създава всички богатства на обществото. Капиталът може да расте единствено за сметка на добавената (принадената) стойност, създадена при производството. Работническата класа може да съществува без капиталистически собственици, но капиталистическите собственици не могат да минат без работници. Именно тук е заложена тяхната роля в качеството им на главно действащо лице в историческите промени. Наемните работници са поставени в самото сърце на процеса на производство и ежедневно изпитват на гърба си несъответствието между труда и капитала. И така, те се намират в най-подходящото положение за това – да разберат природата на тази система. Освен основна част вземаща непосредствено активно участие в производството, работническата класа се състои от многобройни слоеве работници, които все повече и повече се сблъскват с противоречията на тази система – с постоянните кризи, с потискането на ръста на производителността на труда, с разтящата „гъвкавост” на договорите и условията за труд и с постоянната неувереност в утрешния ден.

Безработните също са част от работническата класа. Много е важно синдикатите и работническите партии постоянно да подчертават този факт. Макар че, безработните представляват особен слой, тъй като те, по определение, не са способни да спрат или да нанесат удар по икономическите вени на капитализма, тъй като те – в резултат на липсата на работа – са още по разпокъсани и дезорганизирани, лишени са от дисциплиниращата и организираща функция на труда, и колкото повече те са изпаднали от производствения процес, толкова повече това се отнася за тях. Но това не означава, че безработната част от работническата класа може да бъде отписана от участие в класовата борба. По-скоро обратното.

Гробокопачите съвсем не са умрели – те са живи и здрави. По обобщени данни, през 2002 година европейската работническа класа (съвременния европейски пролетариат) е наброявала 137 500 000 човека заети в производството, от които 2 000 000 са били селскостопанските наемни работници. А в световен мащаб, преди 15 години, са отчетени 884 000 000 наемни работници, от които 85 милиона – селскостопански работници.

Експлоатацията на човека и класите в обществото ще изчезнат, едва когато победи предстоящата социалистическа революция, която ще отвори пътя към комунизма – към общество без държави, без партии, без олигарси и без мизерия.

Пътя към обществото на БОГАТСТВОТО!

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 385,890 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2013
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: