Вие четете...
Документи, Новини

СМЪРТНИТЕ ГРЕХОВЕ НА КАПИТАЛИЗМА

slaves001„Капитализмът е обречен“. Тези думи може да чуете от всеки истински комунист. А след това и да ви ги докаже съвсем аргументирано. Факт е, че съвременната буржоазия остана единствено с голата си пропаганда. Корпоративните медии всячески се опитват да внушат сред хората съмнения във верността на марксистката теория, а прикриват истината, че капиталистическата класа, която се тресе от страх да не загуби господството си, не притежава никакви състоятелни научни доводи в подкрепа на правото си на кражба и господство. Но вече няма как да се подмине, че капитализма е доказано зло, което носи на милиарди хора единствено беди, че това положение не може да продължава повече.

Това е нормална позиция. Човек на всяка крачка се сблъсква с капитализма – със собственици на фирми, корумпирани държавни чиновници – и води борба с тях, мечтае за един друг свят.
Всеки обикновен човек се сблъсква с напълно осъзнати и разбираеми житейски проблеми. Ситуацията, която разбива живота на хората може да бъде „овеществена“ спрямо 5 основни проблема. И, за да анализираме ситуацията, е необходимо да зададем два съществени въпроса, без които няма как да намерим каквито и да било отговори: първо – кой е виновен, и второ – какво да правим.

Първи проблем: Безработицата

Папа Йоан Павел II определя безработицата като една от формите на духовна смърт. Милиони, милиарди духовни смъртници бродят днес по Земята. Този проблем е достатъчно сериозен и дълбок, той убива човека не само физически, но и духовно; той лишава човека от човещината.
Безработицата не се ограничава само с личната трагедия на отделния човек и на неговото семейство. Тя е проказа за цялото общество. Тя изхвърля от общественото производство маса трудоспособни граждани, създава армия от непроизвеждащи производители и ги поставя в ролята на просяци, живеещи на гърба на работещата част на обществото. По този начин чрез безработицата се забавя цялото обществено развитие.
Съвременните буржоазни идеолози се опитват да оправдаят наличието на безработица в условията на капитализъм с различни хитрости, като най-често се осланят на някакви „естествени закони на Природата“. Цинизмът на подобни „мислители“ стига до там, че твърдят, че щом числеността на населението нараства по-бързо от производството на средства за съществуване, то решението на проблема не е в унищожаването на капитализма, а в намаляването на раждаемостта или в увеличаването на смъртността.
„Забравеният“ марксизъм съвсем научно обосновано доказа, че безработицата се поражда от производствените отношения на капиталистическото общество, че при капитализма една част от работоспособното население неизбежно се оказва излишна, отстранява се от производството и се обрича на лишения и глад във време на доказан ръст на обществено богатство и натрупване на капитал.
Същността на този парадокс е в това, че, заедно с натрупването на капитал, всеки капиталист разширява своето производство и внедрява технически достижения в рамките на възможността да получи още повече печалба. Стига се до изчезването на потребността от работна сила в процеса на производството на стоки. В резултат огромна маса работници се отстранява „законно“ от производството и остава без работа, т.е. оказва се „излишна“. Отстранените работници са основните елементи на армията от безработни, която, както разбираме, не е проява на някакви ситуации или неумение на мениджмънта на някакво предприятие, а пряко следствие на капиталистическия начин на стопанисване, в който тясноегоистичният интерес на собственика на капитала се извисява и подчинява интересите на наемните работници и на цялото общество. Освен това, безработицата е същностна необходимост на пазарната икономика – няма капиталистическо стопанство, което да съществува и да се развива без да използва лостовете на безработицата за снижаване на работната заплата. Така в периоди на подем, когато се налага бързо разширяване на производството, капиталистите се оказват запасени с достатъчно количество безработни, готови да се продадат за жълти стотинки. В този момент нивота на безработицата спада временно. При спад, в периоди на криза, работниците отново биват изхвърлени на улицата и попълват армията на безработните. По този начин, в капиталистическото общество, съобразно ръста на общественото богатство и техническото усъвършенстване и във връзка с този ръст, една част от работническата класа е обречена на все по-тежък и извънреден труд, а друга част – на принудителна безработица. Не е ли това див абсурд?
От казаното до тук се вижда, че безработицата е продукт на капитализма. Той я създава, тя е негов естествен плод и той не е способен да избави човечеството от нея. Никога, докато съществува пазарната икономика. Освен това, капиталистите изобщо нямат интерес да унищожат безработицата, която оказва натиск върху пазара на труда, дава възможности за засилване на експлоатацията над работниците, принуждава безработните да се съгласяват на най-неизгодни и тежки условия на работа. Те изобщо не се интересуват от факта, че безработицата за голяма част от хората създава неустойчиво, напрегнато житейско положение и рязко снижава жизненото им равнище. При определени условия даже сваля това равнище под чертата, под стойността на работната сила. Самият страх от безработица принуждава всеки работник да се опитва да отделя една част от заплатата си за „черни дни“. А това означава, че жизненото равнище на наемния работник се оказва много под онази граница, която определя стойността на работната сила.
Съвременната капиталистическа държава се опитва да регулира отношенията между труда и капитала. Главен аспект на регулирането са не само обезпечаването на производството на работна сила, отговарящо на съвременните изисквания, но и поддържането на безработицата на необходимото за монополите и олигархията ниво и ограничаването й до такива размери, които не заплашват социалните основи на капитализма. Капиталистическата държава пряко планира „нормална“ безработица. Държавата изобщо не си поставя за цел пълното изкореняване на безработицата, а застава единствено на позицията, че безработицата трябва да бъде толкова, колкото е необходимо за оказване на натиск върху покачването на работната заплата и за поддържане на построената върху страха капиталистическа трудова дисциплина. Съвременната буржоазна пропаганда се опитва да представи тази държавна дейност като насочена към създаване на атмосфера на т.нар. „човешки отношения“ в производството и даже като „подобряване на социалното положение на работниците“. Изобразява я като показател в тенденцията на еволюцията по посока на „държавата на благоденствието“. Говори и за „грижа към хората“. Прекрасна грижа – щом един от главните лостове на регулирането на безработицата е милитаризацията, т.е. подготовката на войни, кръв и смърт за хората.
Както и да се изкривява историята и съвременността от идеолозите на капитализма, от аналитиците и драскачите от медиите, съществува само един исторически конкретен пример за изкореняване на безработицата от живота на обществото – социалистическия опит на СССР и Източна Европа, на страните със социалистическа икономика. Само възстановявяането на развитието по посока към социалистическо стопанство може да създаде условия, при които работната сила няма да достига, и науката, техническия прогрес ще облекчават труда на хората, а няма да обогатяват капиталистите.

/следва/

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 383,914 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

септември 2013
M T W T F S S
« Авг   Окт »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: