Вие четете...
История

Призракът на комунизма е маякът за „Титаник“-а на капитализма

www.demotivations.infoe753yn9vedtu„Печелещ, тъпчещ се и спящ, капитализмът надебеля и се раплу. Разплу се и легна на пътя на световната история, като у дома си. Него не можеш да го заобиколиш, да го прескочиш. Единственият изход е да го взривиш!“
Владимир Маяковски

„Нека господстващите класи треперят от комунистическата революция!“
Владимир Ленин

Научно-техническият прогрес със забързващо се темпо се е втурнал напред, втурнал се е нагоре. Той не може да бъде спрян от никакви пазарни догми, забрани и ограничения. Този дух, излязъл от бутилката в епохата на промишлената революция от 18-19 век, обхвана цялата планета и застави целия капиталистически свят да се глобализира. Той вече не прилича на призрака, който тръгна по Европа – този призрак вече се материализира и се превърна в елементите на бъдещата и очаквана действителност, наричана комунизъм. Тази материализирана действителност изисква незабавни кардинални промени в цялата съществуваща капиталистическа система на производство и разпределение на материални блага.
Научно-техническият прогрес беше роден в общините и в комуните, в недрата на производителните сили от самия човек, заради оцеляването му, развитието и благополучието. Явявайки се негова неотменна част, научно-техническият прогтрес направи човека все по-съвършен, по-образован, по-свободен, по-мислещ и по-разкрепостен. Дойде това време, в коет рамките на съвременния капиталистически свят не само пречат, но и задушават производителните сили, задушават самото човечество и хода на цялото историческо развитие. Пред човека стои дилема – да бъде или да не бъде, да живее или да умре, да гори и да се бори или да тлее и да угасне. В безизходицата на днешния ден изборът е очевиден – това е Комунизмът. Очевидно е и това, че сегашният живот повече не може да продължава, тъй като всички средства, с които разполага пазарната икономика на капитализма са вече изчерпани, а финансовите възможности пресъхнаха. Преплитащите се кризи, тяхната многоликост, наред с растящата неплатежоспособност на суверенните капиталистически държави и задаващата се нова световна криза, само ще спомогнат за прехода от съществуващия световен ред към новото комунистическо равнище – към равнището на съвършенството, на единството, на общините и комуните; към реалната власт на народа.
Днешният капитализъм в очите на целия свят се разкапва като изгнил чувал – на едно място го кърпят, на друго се къса… Ако погледнем световната криза, то сама по себе си тя е пълен набор от коренно различни кризи – икономически, финансови, банкови, ипотечни, културни, религиозни, геополитически и т.н. Не се вижда краят на целия хаос, на който нищо не може да се противопостави в тази капиталистическа координатна система – нито демокрацията, нито „западните ценности“, нито религиозните догми, нито военно-политическите блокове, нито световните финансови структури, нито глобализацията на цялата капиталистическа икономика, нищо…
Всичко вече е предрешено от самите производителни сили веднъж и завинаги. Може дълго и досадно да заблуждаваш съзнанието на работниците, да лъжеш всички, в това число и себе си, но производителните сили са нещо неодушевено, което живее по своите икономически правила и закони, на които по никакъв начин не можеш да повлияеш, с него може само да се съобразяваш и да и да следваш хода на неговото развитие. В противен случай ни очаква баналния апокалипсис, с който капиталистическата киноиндустрия обича да ни плаши. Е, кажете, трябва ли ни всичко това на нас и на нашите деца?
Карл Маркс казваше: „Гарантирайте на капитала 10% печалба и той ще е съгласен на всякакво действие, при 20% ще се оживи, при 50% със сигурност ще е готов да си счупи главата, при 100% той ще отхвърли всички човешки закони, при 300% няма да има престъпление, което той да не е готов да направи, дори и да е заплашен от обесване“.
Изводът е очевиден – в условията на разгул от кризи и фалити, в условията на пълен хаос в световната икономика, капиталистите ще се стараят да увеличат своите частни печалби и богатства. В този случай, решенията за гореописаните проблеми ще легнат на раменете на държавите, т.е. на раменете на всички трудови хора и народи, а това е път без изход или път за никъде… Ние всички имаме нужда от съвсем друг път.
Думите на Маяковски звучат повече от злободневно:
„Достатъчно, стига, вече не можем
покорността да влачим с изнурени рамене.
Отрепко – трепери – на капитала мръсен стожер!
Тресете се от страх, вий, короновани свине!
За хляб, за мир и за човешка воля,
Вземи на наглия крадец завода!
Върни на хората земята! Аз искрено те моля,
завинаги бъди юмрука на народа!“

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 393,378 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

август 2013
П В С Ч П С Н
« Юли   Септ »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: