Вие четете...
История

Янко Сакъзов – първият български предател на марксизма

250px-BASA_22K-3-40-3_Yanko_SakazovСъздателят на българския социалистически ревизионизъм и опортюнизъм Янко Сакъзов е интересна фигура от нашия политически зоопарк. Той е творецът на общоделството, което и до днес изпива силите на структури като БСП. 
Сакъзов започва обтекаемата си политическа кариера в редиците на българската буржоазия в края на 19-ти век. Обвиняван в безпринципност от д-р Константин Стоилов, Сакъзов успява да се „уреди“ като прокурор по времето на диктатурата на Стамболов и да заведе четири дела за ограничаване на свободата на печата в Княжество България.
Пътят на Сакъзов до социализма е свързан донякъде с известна доза политическа нечистоплътност и безпринципни пируети. За сравнение, Димитър Благоев, основателят на марксизма, е безспорна величина и титан – той дори оставя исторически следи в Русия, създавайки първото социалистическо движения там. Благоев винаги е бил марксист и нито за миг не се отклонява от своите разбирания – неговата политическа линия е права. Характерът на Благоев хармонизира с идеите му – излязъл от лоното на народа, той остава с народа.
Естествено, не искаме да кажем, че Сакъзов е бил неискрен в социалистическите си пориви. Напротив – изборът му е бил съзнателен. По онова време да бъдеш социалист не е носело нито постове, нито пари, нито слава, нито перспективи за политическа кариера. Въпреки това, фактът че Сакъзов излиза от средите на българската буржоазно-демократична мисъл го преследва до края на живота му – той запазва своите симпатии и носталгия към представите си за един капитализъм с човешко лице. Сакъзов никога не се е разделил с младежката си мечта да оглави Министерството на външните работи и докрай се е усещал като недооценен. Янко Сакъзов действително носи характер на компромисен човек. Той е дипломат, учтив, умен, находчив, има афинитет към международните въпроси, умее да завързва добри лични контакти, да изглежда добре и изискано. Сакъзов вижда в себе си един роден аристократ. Въпреки бедността той изглежда по-европеец от европейците дори и във възпитанието си.
Интересен е фактът, че Сакъзов се ползва с огромното уважение на цар Борис III. Такова отношение царят засвидетелствува не само при своите пътувания из Европа, но и на местна почва – Борис кани Сакъзов за съвети, за разговори. Царят не пропуска да се интересува за здравето на Сакъзов, когато последният се разболява. Дори му изпраща пари, които са върнати с благодарности.
Хората на Сакъзов са наричани от буржоазната котерия „червените народняци“ – спомен за борбата между стамболовистите и Народната партия.
За разлика от остроумния и весел хумор на Георги Кирков, от спокойният научен тон и социалните наставления на Благоев, от овладяната риторична агресия и патос на Габровски, Сакъзов проявява в речите си организирана амбиция. Той репетира всичко предварително – стойката, жестовете, интонацията, фразите. При него няма случайни риторични отклонения. Текстовете, които твори, са тежки, мудни, изпълнени с огромни вметнати части. Говорът му е изискан, но муден, без страст, без динамика. Той разсъждава, украсява изложенията си с научност, отклонява се в историята, позира като мислител и единствен впечатлява българската парламентарна политическа мисъл от онова време с един немски научен понятиен апарат, в който демонстрира идея за наука и философия.
В интерес на истината от Сакъзов нищо не може да се научи. „Янко-Сакъзовият чучур не може да утоли жаждата…“ (Симеон Радев, Мемоари, архив на БАН).
На Сакъзов не може да бъде отречена неговата безкористност. Докато социалистите от неговата партия са печелили богатство и директно смучеха от кооперация „Напред“, от Чиновническото дружество, от „Популярната банка“ – Сакъзов е пример за безсребреник. Другата черта на Сакъзов е неговия силен национализъм, който той използва, за да подчертае факта, че Панайот Волов му е бил учител.
Но оценката на историята за Сакъзов може да бъде само една. И тази оценка извира от думите на основоположника на българския марксизъм Димитър Благоев – Дядото: „Той е един обикновен буржоазен демократ… един много прост, обикновен дребнобуржоазен демократ“.

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 399,397 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

август 2013
П В С Ч П С Н
« Юли   Септ »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: