Вие четете...
International

Пробуждането на Турция

5677699634_193d8526c6_o-600x400Социалният взрив, случил се в Турция на 1 юни, прикова към тази страна вниманието на много леви политически активисти. Приемайки политическата борба като една от формите за изразяване на прогресивни граждански идеи, ние отново се изправихме пред близък до разбиранията ни градус на класова борба, човешки чувства, постъпки и отношения.
На площад Таксим в единен революционен марш застанаха турските комунисти, кюрдските активисти, футболните фенове, кемалистите и мнозина други. Те викаха заедно „Долу Ердоган“ и „Заедно срещу фашизма“. ! юни 2013 година се превърна в за Турция в празник на улицата, в празник на потиснатите, забравените, отхвърлените граждани. Ден за отмъщение за хилядите, загинали в борбата за един достоен живот, за революционерите, измъчвани и мачкани от турския национал-капиталистически режим през последните десетилетия.
Предвестник на 1 юни беше 1 май. Пролетарския празник в Истанбул събра хиляди леви и синдикални активисти. Площад Таксим е символ. На него, през 1977-ма година, турският буржоазен режим заля в кръв земята и изби 37 човека. Тази година турските власти възнамеряваха да провалят първомайския митинг на автентичната левица за солидарност с борещите се за свободата на цялата световна трудова общност, като се оправдаха с ремонтните дейности. Незнайно защо, може би за да осигурят спокойствието на работниците по ремонта, същите тези власти бяха изпратили на 1 май над 20 000 въоръжени полицаи. Не трябва да се изненадваме, че, отчитайки искрената, смела война нагласа на демонстрантите, провокациите на полицаите получиха силен отпор. Ранени бяха десетки демонстранти. Събитията от 1 май показаха, че в турското общество съществува дълбока социална криза, в която буржоазното полицейско насилие е олицетворение на неолибералния курс, провеждан от турските власти. Само след месец сблъсъците се повториха, но вече при съвършено друг размах и мащаб.
ИСТОРИЯТА
Ердоган като политическа фигура олицетворява и символизира последното десетилетие, в което на власт беше Партията на „справедливостта и развитието“. Всъщност, ненавистта към Ердоган е отрицание на цялата политическа и икономическа система, която беше надграждана от тази буржоазна партия през целия този период. За разбиране на политиката на партията на Ердоган е необходимо да споменем как съвременния политически елит на Турция застана начело на властта.
През 90-те години на XX век в авангарда на ислямисткото движение стоеше партията „Рефах“, създадена през 1983-та година, начело с Ербакан. Според идеите на лидерите на партията единствената панацея от всички политически и социални беди в Турция е ислямът. В партията нямаше единство. Ербакан оглави траиционалисткото крило, призоваващо за прокарването на радикален курс за въвеждане на шериатското право, за джихад и за налагане на засилени контакти с останалите ислямски държави. Относително по-умерени позиции заемаше Ердоган и неговите поддържници, отстояващи за постепенна, пълзяща ислямизация и за активно сътрудничество със САЩ и Западна Европа.
На проведените през 1995-та година избори за Велико национално събрание на Турция победата беше завоювана от партията РЕФАХ – от 550 места тя получи 158. Следваше я Партията на Верния Път – 135 места, трета се оказа Партията на Отечеството, възглавявана от Месут Йълмаз – 132 места.
От редовете на консерваторите партия Рефах създаде коалиционно правителство и започна опити за провеждане на нов курс. Този курс срещна жестоката съпротива от страна на армията – носителка на светските ценности на Турция. Военните призоваха за забрана на партията, аргументирайки се, че РЕФАХ е нарушила Конституцията по въпроса за светския характер на Турската република. През 1998-ма година Върховният съд на Турция забрани РЕФАХ, активите на партията бяха конфискувани в полза на държавата, но около 3,5 милиона долара безследно изчезнаха от сметките на партията. През 2004-та година Ербакан беше осъден на 5 години затвор във връзка с това дело, но през 2008-ма година – помилван.
Веднага след забраната на базата на РЕФАХ възникна нова партия „ФАЗИЛЕТ“, която, поучена от опита на своя предшественик, стана особено внимателна към своята риторика и започна да употребява понятия като „върховенство на правата“, „равенство“ и т.н. Начело на партията застана съратникът на Ербакан Реджаи Кутан. Високо положение в новата партия заемаше Реджеп Ердоган. Випустникът на Лицея за имам-хатиби от 1973-та година завършва факултета по икономикана университета на Мармара. Политическата кариера започва още по-рано – на 15 години той става активист на младежката секция на ислямистката Партия за национално спасение.
През 1991-ва година РЕФАХ за пръв път преминава 10%-ната бариера на парламентарните избори и получава няколко места във Великото национално събрание на Турция, а Ердоган става депутат. През 1994-та година той е избран за кмет на Истанбул, спечелвайки си авторитета на стопанин, борец с корупцията и защитник на ислямските ценности. Заедно с това той инициира редица скандални и нееднозначни действия. Например, той се обявява за забрана на рекламирането на женско бельо и против празнуването на европейската Нова година. Ердоган призова да се превърне музея, намиращ се в Света София – в действащ мечет.
Като активист на РЕФАХ през 1998-ма година Ердоган попада под съд за разпалване на религиозна омраза. Това става в резултат на прочитането от Ердоган на стихотворение от Зия Гьокалп по време на един митинг през 1997-ма година: „Мечетите са нашите казарми, куполите им – нашите каски, а вярващите – нашите войници“.
През септември 1998-ма година Ердоган е осъден на 10 месеца затвор, от които излежава 4 месеца. Този факт го превръща в един от героите на новата партия, създадена на основата на РЕФАХ.
На изборите през 1999-та година ФАЗИЛИТЕТ заема трето място. През 2001-ва година ФАЗИЛИТЕТ също е забранена от Конституционния съд по същите причини, по които й РЕФАХ. Този период се характеризира с окончателния разпад на ислямистките сили. След забраната на ФАЗИЛИТЕТ са създадени две партии: традиционалистката СААДЕТ и умерената Партия на Справедливостта и Развитието. През 2002-ра година ПСР победи на изборите с 34,28% и получава 363 от 550 места в Националното събрание.
Ердоган отчете грешките на двете партии, в които той изпъкна като лидер, и в новата си партия изостави радикалните ислямистки призиви.
Популярността на политическия ислям през 90-те години и идването през 2002-ра година на власт на ПСР – тези явления са обусловени от обективни исторически причини. Работата е там, че секуларизационната политика на Ататюрк засягаще държавните институции и главните градски центрове (Истанбул, Измир и др.). Селското население си оставаше консервативно и религиозно.
турецкое-летоПрез 2001-ва година Турция преживя тежка икономическа криза. На вълната на тази криза през ноември 2002-ра година на власт застава партията на Ердоган, която под контрола на МВФ изработва поредния сценарий за „изход от кризата“. Този сценарий залагаше на кардинална либерализация на икономиката, финансова помощ от МВФ и Световната банка в размер на 45 милиарда долара, базиране на развитието на сферата на услугите и на регионалната икономика. Така „умереният ислям“, представен от Ердоган е обърнат, от една страна, към традиционния регионален ислямски елит и селското население на Турция, а, от друга, към империалистическите кръгове на Европа и САЩ. За САЩ Турция е изгоден съюзник, който, в съглашение с Израел и Саудитска Арабия, изпълнява ролята на младши партньор на американския империализъм в Близкия Изток. Заедно с това „турският модел“ демонстрира възможността за интеграция в западния капиталистически свят на мюсюлманските страни с условието да бъде съхранена визията, илюзията за самобитност, традиционност и самостоятелност.
Силата на политическия ислям в съвременна Турция се обяснява с факта, че той има силната икономическа подкрепа в лицето на анатолийските тигри – Асоциацията на независимите предприемачи (MUSAID). Децентрализацията на турската икономика доведе до постепенно изместване на икономическите центрове на страната в по-рано периферни икономически зони (Денизли, Газиантеп, Бурса), лишавайки кемалистката светска буржоазия от превъзхождаща, концентрирана, икономическа сила – а това значи – и от политическо влияние.
З апървите пет години от своето управление Партията на справедливостта и развитието постигна съществени успехи в икономиката. Темпа на развитие достигна 9,4 % за година. Дефицитът на бюджета беше 1,6% БВП. Отношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт се снижи от 80% на 39% през 2007-ма година. Средногодишната инфлация, отчитана на база потребителските цени, падна от 54,4 до 8,75%. Този икономически подем се обяснява и с широкия поток от чуждестранни инвестиции от европейския спекулативен капитал. През 2002-ра година Турция е привлякла по-малко от 1 милиард долара, а през 2006 и 2007-ма година притокът на инвестициите в 16,8 и 18,5 милиарда долара.
Паралелно с това, след 2009-та година, турското правителство прие пакет от антикризисни мерки, главната цел на който беше повишаването на вътрешното търсене. За повишаване на достъпността до потребителски кредити се намалиха данъчните отчисления от тях. За обезпечаване на предприятията от малкия и средния бизнес с дотъпни кредити се увеличи финансирането им с близо 75 милиона турски лири. За оживяване на сектора на строителството ДДС при покупка на ново жилище беше свален от 18% на 8%. Една от най-важните задачи на турското правителство беше съхраняване на работните места в малките и средните предприятия, тъй като през май 2009-та година равнището на безработицата достигна 16%. Заедно с това през 2012 година 30% от населението живее под линията на бедността, а 13,5% – под „линията на глада“.
Хроничен проблем за турските власти се оказа безработицата – особено сред младежта. Между 2000 и 2009-та година населението на страната нарастна от 67,8 на 72,6 милиона души. Днес са 76 милиона. Хората до 65 години са 91%, а само в Истанбул работоспособното население (между 14 и 65 години) е 70,4%.
През 2012-та година всеки пети жител на Турция на възраст между 15 и 24 години не работи. Младежката безработица е 19,8%. Безработицата в промишлеността и другите неселскостопански дейности е 12,4%.
Традиционно турската икономическа емиграция заминаваше в германия. Но, с ожесточаване на капиталистическата криза и европейската миграционна политика, този намаляващ напрежението клапан се затвори. Турският котел започна да кипи.
Революционните вълнения през юни 2013-та година се обуслявят и от тази причина. Затова е напълно нормално редиците от протестиращите да са съставени предимно от млади работоспособни хора, които са изморени от щедри обещания, от бездействия и от подхвърляне на подаяния от страна на властта.
Инфлацията в Турция нараства от 2012-та година с постоянни темпове. За това е виновнои поскъпването на продуктите за хранене. Тяхната цена скочи с 6,85% в сравнение с предходните месеци. А годината беше рекордна по отношение на урожая в селското стопанство. Причината за скока на цените е стойността на нефтопродуктите, които в Турция са доста скъпи. 1 литър бензин е 2,03 евро. Турция внася над 98% от нефтопродуктите, които потребява. Комуналните услуги, водата, електричеството, газта и другите горива за година са скочили с 10,69%.
Това не пречи Турция да бъде сочена за страната с една от най-бързоразвиващите се десет икономики в света с ръст 8,9% и 8,5% за 2010 и 2011 година съответно. Така тя изпреварва Япония, Франция и Великобритания (за информация, през 1988-ма година социалистическа България изнесе стоки за 16,1 милиарда долара, докато Турция изнесе стоки за 11,6 милиарда, а Гърция – за 5,5 милиарда долара). Най-голям дял в износа на южната ни съседка имат авточастите, селското стопанство, леката, химическата и металургичната промишленост. Почти 50% от износа на Турция се пада за страни от ЕС. Ръстът на икономиката средно е 2,9%. През 2011-та година външнотърговският оборот на станата достига 372 милиарда долара (износ – 135, внос – 237 млрд.).
Много е вероятно, реализацията на толкова радващите резултати да зависи от съхраняване от страна на турската управляваща буржоазна класа на политическа и социална стабилност в страната. И точно това беше поставено под въпрос със събитията от 1 юни 2013 година.
Партията на справедливостта и развитието последователно продължава политиката на приватизация на държавните икономически мощности. Така бяха приватизирани газоразпределителните мрежи, вкл. и на Истанбул. Приватизираха се и топлоелектроцентралите.
Един от болезнените въпроси е въпросът с образованието. И по-точно – разпространението на религиозното образование. Религиознот образование е с по-лека програма и, съвсем естествено, то привлича значителна част от младежите. Завършилите религиозни лицеи имат правото да продължат своето обучение във всеки университет, което е изгодно за духовниците – така те увеличават влиянието си във висшите училища, и за младежите – с по-малко духовно-интелектуален напън те си подсигуряват трамплин за постъпване в университет.
Институализирането на религиозното образование доведе до разширяване на изучаването на исляма. През 2007-2008 година в специализирани курсове за ислямско образование са участвали 249,7 хиляди човека (74% от тях на възраст над 18 години, а 91% – жени).През 2008 година в такива курсове са обучени 1,4 милиона вярващи.
Миналата година училищата за имами-хатиби бяха възстановени, което предизвика широки дискусии в турското общество. По страната премина вълна от демонстрации. Учениците скандираха „Ние искме да изучаваме законите на физиката, а не Корана“!
Али Бога, член на парламента от управляващата партия, заяви: „Ние самите сме випускници на имам-хатибите или сме техни привърженици. Имаме намерение да увеличим броя на тези училища. Имаме възможност да преобразуваме всички училища в имам-хатиби“.
dedОпити за насаждане на ислямско образование има и във военните училища, в които дълги години младите офицери получаваха военното си образование на основата на кемализма. През 2012 година министъра на образованието Омер Динч се изказа в подкрепа на идеята за демократизиране на военните училища и за въвеждането на основите на исляма в програмата за обучение.
Турският писател Орхан Памук пише: „Нужно е да се възпита ново поколение образовани хора, за да се сложи край на фанатизма. Само че, всяка идваща на власт ислямистка партия закрива европейските лицеи като разсадник на свободната мисъл и открива религиозни училища. Води се война за душите на хората, за да може те да бъдат по-лесно управлявани“.
Тази политика е следствие на победата, която Ердоган удържа над армията.
Ислямистката власт в Турция промени редица закони и отне на военните политическата сила, която им беше предоставена за защита на демокрацията още от времето на Ататюрк. Армията вече не може да контролира дейността на държавния апарат.
Турските власти започнаха поредица от углавни дела срещу военните и ги лишиха от власт и влияние в обществото. Днес военните не могат да окажат организирана съпротива. През април 2012 година бяха арестувани 32 офицери.
Така бяха ограничени всякакви възможносттти за реално влияние на военните в процесите на управление на Турция. Ердоган успя да формира послушен офицерски корпус и висше командване.
Сега Турция е в политическо безвремие. Тряадиционният пазител на светския характер на държавата – армията – е неспособен да оглави борбата срещу Ердоган. Нов носител още не е открит или още не се е открил за самия себе си. Турското общество в момента се намира в процес на търсене на нов революционен субект. И, всъщност, запазването на буржоазния режим на Ердоган, замаскиран зад псевдо-ислямистки софизми по същия начин, както и северно-американския режим с неолибералните софизми, зависи от успешността на това търсене.
Турската автентична левица (комунистите) имат днес възможност да станат реален авангард на народа, съединявайки двете половини на истинското социалистическо съдържание и дейност: на светския характер на движението и на интернационализма. Да обединяват, тъй като кемалистите и приятелите им социал-шовинисти от замаскираната под името „Работническа партия на Турция“ досега провеждаха само едно – на практика дълбоко антиработническа и антисоциална линия, безпощадно разделяйки и унищожавайки националните движения на кюрдите и на другите народи в Турция.
Протестите на демонстрантите, започнали на 1 юни, повод за които станаха плановете за премахването на истанбулския парк „Гези“, се превърнаха в общонационални. По улиците излязоха стотици хиляди хора. Полицията употреби насилие, разчитайки бързо да се разправят с демонстрантите и да потуши надеждите на разбунтувалия се народ. Оказвайки жестока съпротива, турските протестиращи демонстрираха удивителен и вдъхновяващ пример за мъжество и отговорност. Вече със сигурност може да се каже – без значение как ще завършат протестите – те влязоха в историята на Турция. След тях – в самия процес – турците вече станаха други. Още е рано да се правят изводи за класовия състав, за класовата харизма и за резултатите от протестите, но, поне така прилича, ние станахме свидетели на действия, обединили разнородни социални субекти – безработни младежи, работници, интелигенция, дребна буржоазия. Обнадеждаващо е и участието в събитията на големите турски синдикати.
Социалният взрив, естествено, оказа мълниеносно въздействие на турската борса – пулсиращото кълбо от нерви на турската икономика. Турските акции се сринаха до 6,67%, а лирата се върна към показтелите си отпреди 17 месеца. Ахилесовата пета на Турция е дефицитът на търговския баланс, Ежегодно икономиката на Турция се нуждае от финансова инжекция в размер на 200 милиарда долара, за да покрие този дефицит. За последното десетилетие дефицитът нарастна от 11,5 милиарда до 105,9 милиарда долара. Главен източник на дефицит за страната е Истанбул, който между 2002 и 2011 година погълна 316,5 милиарда долара.
Има огромна вероятност политическата нестабилност на Турция да подкопае доверието на основните инвеститори и, в добавка, да стесни големия поток от туристи през летния сезон. Все пак в структурата на брутния вътрешен продукт на нашата съседка 72% се заемат от сферата на услугите, 19% от промишлеността и 7% от селското стопанство. Рязкото съкращаване на инвестициите може да доведе до задълбочаване на икономическата криза в икономиката и към рухване на политическия авторитет на Ердоган и на неговия капиталистически, украсен с ориенталско-ислямистки орнаменти, курс в очите на турските граждани.
Арабската пролет унищожи авторитаризма в Близкия изток, но постави на негово място, с помощта на САЩ, правителства на ислямисти.
Да се надяваме, че турското политическо лято ще изпрати в небитието Ердоган и неговата клика, ще даде началото на истинска социалистическа революция – без междинни, затормозяващи развитието на обществото, без перфидно и изкуствено създавани спирки.

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 402,070 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

юни 2013
П В С Ч П С Н
« Май   Юли »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: