Вие четете...
История, Новини

Идейната мимикрия в БСП и проектът „Социализъм на XXI век”

45Special_logoversiot_2010Съюзът на комунистите в България отдавна говори, че БСП не може да бъде правоприемник на Българската комунистическа партия поради пълното несъответствие между уставните, програмните документи на БСП и дейността на ръководството й (от 1990 година до наши дни) и уставните, програмните документи и дейността на БКП като управляваща партия в България за периода 1948-1989 година. По този въпрос заведохме и гражданско дело в фирменото отделение на Софийския градски съд. Това касае миналото, но, както се оказва, това е въпрос и на бъдещето! 

Днес, в навечерието на парламентарните избори, стремейки се да приватизира справедливите искания на протестиращите българи срещу безумното и човеконенавистно управление на страната през последните 23 години, БСП отново се занимава с манипулации и откровени лъжи с цел умишлено въвеждане в заблуждение на българските граждани при упражняване на правото им да избират и да бъдат избирани, което само по себе си е нарушение на Конституцията на страната в раздела за правата и личните свободи на гражданите!
Основното различие, главния вододел между социалдемократите и останалите комунистически и работнически партии, в това число и радикалната левица е в това, че едните – Германската СДП, Френската СП, Испанската СРП, БСП и другите членове на ПЕС , са за трансформиране и „облагородяване“ на капитализма, докато вторите са за радикална промяна и изграждане на социалистическо общество в XXI век.
Няма как, а и практически е невъзможно „да развиваш активна социална държава по европейските модели съобразно българските условия като път към осъществяване на основополагащите ценности на демократическия социализъм“ (Програма на БСП ,приета на 48 конгрес,май 2012 година) с инструментариума и по препоръките на либералния капитализъм, с неговата свещена частна собственост и диктат на пазара – ценности, с които по определение е обвързана Българската социалистическа партия и нейният председател лицето Станишев. Оттук идват и проблемите!
Когато БСП се оказва на власт, то европейското законодателство, транснационалните компании и банки превръщат предизборните обещания за „скъсване с неолиберализма“, „за регулиране и контрол на пазара, включително и на финансовите пазари, за преразпределение и държавни инвестиции в икономиката, в образованието и науката, в здравеопазването, в иновации и култура. Нейната радикалност (на радикалната лява политика -б.а.) се състои в амбициозните цели – цялостна модернизация на икономиката и обществото, изкореняване на бедността и премахване на крайното неравенство, преодоляване на демографската криза и завръщане на значителна част от младите в България; в категоричното противопоставяне срещу социалната несправедливост, срещу унищожаването на природата и погазването на човешкото достойнство и права; в активността и решителността на прилаганите от държавата мерки. Тази политика се противопоставя едновременно на консерватизма и на екстремизма.” (Предизборна платформа на БСП, приета от 48 конгрес, 16 февруари 2013) в прост набор от нищо незначещи думи! И логичен е въпросът: с какво се отличават тези думи от предизборните платформи на ГЕРБ, СДС, ДСБ, либералите и неоконсерваторите. Може би само по риториката, акцентите и формата! Съдържанието е едно и също: власт на парите, на олигархията и партийната номенклатура, отказ от суверинитет и национална идея! БСП не я вълнуват проблемите на отделния човек, на бедните и онеправдани хора! БСП произвежда безразличие с всяко свое решение и обществена изява у преобладаващата част от народа! Нейните ръководни кадри и присламчилите се „граждански квоти“ се опияняват от ролята си на компродорска буржоазия, която осребрява с последните жизенени сокове на народа и държавата от заеманите властови позиции! Затова не може да ни учудва и въвеждането на плоския данък, и избора на Орешарски (откровен десен политик-неолиберал и политически „номад“) за потенциален министър-председател!

За да бъдем обективни и изчерпателни ще посочим как определят радикалната лява политика тези, които реално я претворяват в действителност под лозунга „Социализъм на ХХI век“!
Крайната цел е създаването на четири основни института:
1. Икономика на еквивалетността – базираща се на марксистката трудова теория за стойността и която по най-демократичен път се формира от тези, които непрекъснато създават стойност, вместо пазарно-икономически принципи и деривати.
2. Демокрация на болшинството – използуващо референдумите за да решава всички важни въпроси, които засягат обществото.
3. Основополагаща демокрация – основана на дейността на демократични държавни институции в качеството им на законни представители на общите интереси на болшинството граждани с уместна защита на правата на малцинството.
4. Критически и независим субект – рационално, етически и естетически независим гражданин.
Проектът „Социализъм на XXI“ предполага задължителен революционен компонент, но тази революция трябва да бъде постепенен процес, изключващ насилието, отчитайки и факта, че сега действуващите институти са плод на огромен исторически опит, минал през много проби и грешки. Идеята в центъра на икономиката отново да бъде поставен човекът или колектива, които създават непосредствено благата; идеята референдумът да бъде основен механизъм на гражданското общество; идеята формирането на държавните институции да съответствува на изконните интереси на народа и в центъра на всяка дейност да бъде човекът-гражданин, свободен в избора си за интелектуални, етически и естетически ценности, намират все повече и повече поддръжници в целия свят, готови с борба да воюват за претворяването им в живота.
Какви са фактите на радикалната лява вълна в Европа и по света? Какви са фактите за политиката към „Социализъм на XXI век”?
На последните регионални избори и тези за Сенат, проведени в Чешката република Социалдемократическата партия, която е член на ПЕС получи 23.6% от гласовете, а крайнолевите комунисти – 20.4%.; Комунистическата партия на Гърция и гръцката СИРИЗА на изборите през 2012 година получиха близо 31, 39% от гласовете, резултат по-висок с 20% от този на ПАСОК; лявата партия на Меланшон получи на президентските избори във Франция през 2012 година 11.1 %, а немската Лява партия на Лафонтен и Гизи на парламентарните избори през 2009 година получиха 76 депутатски мандата в Бундестага. Комунистическата партия на Руската федерация е най голямата опозиционна сила в Русия, а в Китай комунистическата партия е управляваща. Идеологията на Радикалната левица е господствуваща идеология в Латинска и Южна Америка, като нейни най-ярки последователи са управляващите правителства в Куба, Венецуела, Еквадор и Боливия.

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 387,994 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

април 2013
П В С Ч П С Н
« Март   Май »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: