Вие четете...
Новини, International

Как свалиха Салвадор Алиенде

afiche___salvador_allendeВ началото на април 1973 г. започна операцията по свалянето на социалистическото правителство в Чили

Преди 40 години, в началото на месец април 1973 г., активисти на фашистката организация „Патриа и либертад“ разлепиха на стените на сградите в Сантяго листовки „Операция САКО се привежда в действие!“. Сако е абревиатура от английски на: „Система за организирано гражданско движение“. Така САЩ обявиха война на правителството на Салвадор Алиенде.

До 4 март 1973 г. във Вашингтон хранеха големи надежди за конституционното сваляне на Алиенде чрез победата на парламентарните избори на проамерикански партии, които имаха за задача да получат две трети от местата в парламента. Но блокът „Народно единство“ неочаквано засили позиците си, получавайки 7 % повече гласове от президентските избори. И макар политическото преимущество в парламента да беше все още в ръцете на управляваната от САЩ опозиция – 56.61 % гласове, беше очевидно, че привържениците на олигархията губят привържениците си.

allende2Смятайки Чили за суровинна колония, САЩ всячески пречат на победата на доктор Алиенде още на президентските избори през ноември 1970 г., но след изкачването му на власт Вашингтон реши да покаже на цяла Латинска Америка, че марксистите са способни да донесат на народите си само страдания. Но в Чили, въпреки всички усилия на Белия дом, идеите на социализма сериозно се разпространяват. Затова представителят на Държавния департамент Джон Криминс, бивш посланик на САЩ в Доминиканската Република, срещайки се с посланиците на Алиенде веднага след парламентарните избори, недвусмислено казва в края на срещата: „Няма да ви дадем възможност да спечелите време“.

Политиката на Салвадор Алиенде е уникална с това, че социализмът в Чили победи по мирен път в условия на почти стопроцентова манипулация на общественото мнение от страна на проамериканските средства за масова информация.

Олихархията смята, че историята се прави от личности, затова е важно да се открие такъв креативен лидер, който, от една страна, на думи за проповядва човешки ценности, но на дело жестоко да защитава интересите на монополите. Подобен ценен кадър бил намерен. Това станал лидерът на Националната фаланга Едуардо Фрей Монталв – човек, който за много години бил политическия опонент на Алиенде. Фрей бил интересен като политик. Умеел да говори и обещава. Той красноречиво изтъквал плюсовете на християнския хуманизъм и призовавал да се построи „комунитарно“ общество, в което успешно да си сътрудничат богатите и работническата класа.

1349919767_originalИ Алиенде, и Фрей са преминали през школата на протестното студентско движение. През 1957 г. Фрей, възглавявайки християнско – демократичната партия, започва да се заиграва с недоволните маси, прицелвайки се в римските папи, и едновременно предлагайки идеята за социален мир със свръхбогатите, които отвреме-навреме трябвало да хвърлят комат хляб на гладните.

А Алиенде през 1954 година посещава СССР. Той искал да разбере вътрешното устройство и всекидневния живот на съветските хора и да анализира принципните различия между общественото устройство в СССР и капиталистическия начин на живот. И най-главното – да разбере какво е по-важно: стоковото свръхпроизводство и излишното потребление, достъпни само за част от обществото, или относително поравно разпределените блага за всички. Той търсел този отговор в СССР и се запознал със съветското законодателство, и, най-вече, със системата на здравеопазване и образование.

Изводите от посещението в СССР потвърдили убедеността му, че плюсовете не са в полза на чилийското общество, независимо от това, че СССР тъкмо били преживели най-тежката война в историята на човечеството. В Чили имало прекалено много хора, за които платената медицина била недостъпна. Чувствала се огромна липса на образование на децата. Обиктновените хора в Чили нямали нищо общо с лъскавите витрини, с пълните със стоки магазини, с луксозните ресторанти, с разкошните автомобили и красивите домове. Обикновените чилийци живеели трудно, хранели се оскъдно и не можели да се лекуват. Именно затова бедняците искали промени, а монополите се стремели на всяка цена да съхранят статуса си.

„Народното стопанство в Чили се обуславя главно от доходите от минното дело. Експортът на минерали (мед, желязо, селитра и сяра) дава 83 % от получаваната от страната валута, при това 61 % от всичко е търговията с мед. Големите рудни предприятия в Чили са във властта на чуждестранни монополи, главно американски, които добиват 88 % от медта в страната“, – пише Алиенде в статията си „Бобата на народа на Чили за национална независимост“, публикувана във вестник „Правда“ по време на пребиваването му в СССР.

През 1958 г. Алиенде има всички шансове да стане президент на Чили, но олигархията успявада изтегли от него гласове чрез включилия се в борбата на демагога-поп Антонио Саморано, който обещава да направи от всички бедняци богаташи, а жените – щастливи. Но най-вече – Фрей неочаквано издигнал практически същите лозунги, които Салвадор Алиенде, което разрушило единството на левите сили. В крайна сметка победил Хорхе Алесандри, богаташ, тясно свънзан с американските монополи. Той позиционирал себе си като „приятел на народа“, създавайки безпартийна гражданска платформа. Алиенде се отнасял критически към обещанията на Хорхе, защото смятал, че „вълкът не може да бъде приятел на овцете“.

Алиенде останал втори.

На следващите президентски избори неговити противници създали истинска индустрия на страха. В католическия университет дори излязла книга „Победи Алиенде“, в която се описва дантевия ад в случай на избирането му за президент. Главният лозунг на потивниците на левите сили бил слогана „Да изберем Едуардо Фрей, иначе кръв и страдание“. Антикомунисти от Унгария и Куба разказват на студентите за страшните масови репресии в техните страни, в сравнение с които концлагерите и полицейските разследвания на чилийските политически затворници (в частност арестът на поета Пабло Неруда), били върха на правосъдието и справедливостта.

На 4 септември 1970 г. Салвадор Алиенде победил хитрия и красноречев Едуардо Фрея. Веднага след обявяването на резултатите, новият президент дал интервю на списание „Ерсиля“, в което казал:

– Какви реформи в историята на човечеството предизвикват Вашето одобрение?

– Реформите на първобитното християнство и социализма.

– За каква идея си струва човек да умре?

– За тази, без която не си струва да живее.

В същото време посланикът на САЩ Корри настоял Фрея да не сдава властта. „Едуардо, не бъдете страхливец, – крещял той на още действащия президент на Чили. Но умният Фрей не се подчинил, защото съзнавал, че трябва да залее Чили с кръв, а после да избяга, за да предостави властта на новия американски галеник, неопетнен от терора. Фрей се направил на „самовлюбено момче“ и предпочел парламентарната опизиця – „вършете си черната работа сами“. Гневът на Корри бил разбираем – Държавният департамент на САЩ изсипал 200 милиона долара, за да не допусне Алиенде във властта.

На 3 ноември 1970 г. в чилийския конгрес Фрей тържествено предал властта на новия президент. След церемонията, Салвадор Алиенде отговорил на въпросите на мексиканския журналист Хулио Шерер Гарсия.

– Казват, че се прекланяте пред Хо Ши Мин, Мао Дзе -дун, Че Гевара и Кастро.

– Прекланям се пред Христос, Ласаро Карденас, Боливар, Морелос, Миранда и Ленин.

– Но Вие имате в дома си портрети на Хо, Мао, Че и Кастро?

– Да, това са фотографии с автографи. Какво да се прави, не мога да си набавя снимка с автограф от Христос.

Първото, което направил Алиенде, ставайки президент на Чили – било предоставянето на всички деца на ежедневно безплатно литър мляко, замразил редица цени на услуги, разгърнал мащабно строителство, въвел безплатно медицинско обслужване в болниците и в медицинските пунктове.

Никой не се надявал, че парламентът ще подкрепи закона за национализацията. Но се оказало, че по време на десетилетното проамериканско управление, не бил отменен закон Номер 520, приет още през 1932 г. от социалистическата република, която просъществувала само 12 дена. В закона пишело, че „могат да бъдат поставени под контрол на държавата предприятията, които произвеждат и продават предмети от първа необходимост“. Другият начин, по който Алиенде решил да се намеси, за да разруши статуквото, е като изкупувал акции, за да получи държавата контролния пакет. Така били национализирани големи банкови групи и предприятия от химическата, цементовата, енергийната система, стоманодобива…

През юни 1971 г. Алиенде успял да убеди конгреса да направи конституционна поправка, която гласяла следното: „държават има пълното, изключителното и неотменното право върху всички рудници, залежите, месоторожденията на руда, нефт и газ и другите полезни изкопаеми…“. След година правителството установило контрол над 85 % от експортните и повече от 50 % от импортните операции.

Всичко това предизвикало буря от негодувания в САЩ, защото успешният президент Алиенде предизвиквал загуби на Вашингтон в цяла Южна Америка.

Ню-йоркският вестник „Нешанъл обзървър“ откровено пише, че Алиенде просто ще го убият. Ставало дума за огромни пари, за които чилийският лидер говорел от трибуната на ООН. С влизането си в президентския дворец и имайки достъп до финансовите отчети на компаниите, той изчислил реалната печалба на американските монополии. Оказало се, че това били повече от 4 милиарда долара, докато първоначалните им капиталовложения не надвишавали 30 милиона долара. Станало ясно, че благополучието на западните държави, най-вече САЩ, в голяма степен се дължи на грандиозната експлоатация на трети страни.

Американците не останали длъжни и приложили познатите мерки за ликвидиране на неизгодните им държави. Те понижили цената на медта от 68 на 48 цента за 1 фунт на световния пазар за цветни метали. Чили все още нямало селско стопанство. Земята, която се ползвала от 2.7 хиляди семейства на крупни земевладелци, практически била изведена от селскостопанския оборот. Допълнителни трудности възникнали след земетресението на 17 юни 1971 г. Но най-тежкото наследство от миналото управление бил външният дълг – 4 милиарда 226 милиона долара, който трябвало да се обслужва.

През декември 1972 г. Алиенде за трети път пристигнал в СССР. Той отново се опитал да свери часовника си с Москва и отново видял, че животът на обикновените хора в СССР бил значително по-добър от този на хората в Латинска Америка, при положение, че се налагало СССР да притежава най-големите въоръжени сили в света.

През лятото на 1973 г. в Чили практически започнала гражданска война, но Алиенде както преди се надявал, че армията ще остане лоялна към правителството, както това се случило на 29 юни същата година, когато 2-ри бронетанков полк под командването на майор Роберто Супер направил опит за завземе „Ла- Монеда“.

Но на 11 септември 1973 г. военната хунта начело с генерал Аугусто Пиночет, командващият ВМС адмирал Хосе Марино, командващият ВВС генарал Густаво Ли извършва военен преврат. Алиенде бил убит и тайно погребан в гробището в град Виня-дел-Мар. През 1990 г. тялото му било ексхумирано за препогребване в Сантяго. Комисията от 7 чилийски патоанапома и пет международни съдебно медицински експерти поставили точка на спора около смъртта му. Салвадор Алиенде се застрелял с автомата Калашников, който държал между краката си. Останалите 30 куршума влязали в бездиханното му тяло след акто пучистите завзели двореца.

Той умрял за идеята, без която нямало смисъл да живее.

 

 

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 393,226 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

април 2013
П В С Ч П С Н
« Март   Май »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: