Вие четете...
История, Новини

Стратегията на Народа срещу стратегията на монополите!

dsc01542Напоследък прави впечатление, че една част от онези, които се обявяват за „организатори“ на протестите, започват яростна кампания срещу представителите на Радикалната левица (Движение „Че Гевара“ и Съюза на комунистите в България), участващи активно и ръководещи редица протестни акции в България през последните години. Подобна позиция показва наличието на дълбоко политизиране, позиционирано срещу левите. Досега протестите се oбявяваха категорично срещу монополите, срещу олигарсите, срещу бедността и безработицата. Издигаха лозунги за национализация на структурните икономически отрасли и за съдебна отговорност на политиците, които през последните 24 години реализираха жестокото ограбване на общонародната собственост. Всичко това, а и фактът, че тези хора организират протестни акции, е проява на политическа позиция.
Заедно с тези искания част от „организаторите“ показаха още една страна от своята политическа позиция и практика. Те обвиниха всички партии без разлика (в това число и Съюза на комунистите в България, и неформалното гражданско Движение „Че Гевара“) в безотговорна политика, осъждаща народа и младежта на нищета. Тези набедени „организатори“ не казват на кого служи тази политика, не сочат истинския противник – капиталистите и техните монополи.
Те се обявяват срещу организираното класово народно движение, настоявайки неговите представители да напуснат протестите. На площадите в България хората, които излизат, са различни. И, действително, какво общо може да има между радикалната левица (СКБ и „Че Гевара“) и безпартийните, които вече 24 години или не гласуват, за да определят бъдещето на страната, или гласуват за партиите на капиталистите и монополите (БСП, ГЕРБ, СДС, НДСВ, ДСБ, АТАКА, РЗС и др. подобни)?
Желанието на псевдоорганизаторите за напускане на левите и на всички партии не само е антидемократично, но и раздробява силите на Народа. Това показва и доказва „организаторската“ лицемерност на някои хора: тяхното твърдение, че са безпартийни (което бурно се аплодира от капиталистическите медии); тяхното разбиране за демокрацията; а също и тяхното желание да обединят народа, дори и около аморфната позиция за някакво инфантилно „гражданско участие“ и „граждански контрол“, което се чува по площадите. Заедно с това, обявявайки се срещу монополите и ужасната политика, те забравят дори да споменат системата, ЕС и политическите сили, които подкрепят тази политика. Напротив, те говорят общо за „партиите“, които са виновни (без да виждат разликите между СКБ и всички останали партии или нарочно затварящи си очите пред фактите)… И толкова.
Всеки обикновен човек, всеки работник има правото открито, публично да изкаже своите политически и идейни убеждения, особено в рамките на движение, в което се води идейно-политическа борба. Издигането на бариери пред това право не само не се вписва в разбирането за демокрацията като цяло и конкретно в претенциите за демократичност на протестното движение, но и реално я потъпкват.
Заедно с това, всяко протестно движение, дори и стихийното, има своя цел. С тази цел може да си съгласен или да я отхвърляш. Подобно поведение от страна на шепа „организатори“ показва за тяхното разбиране, че или трябва да приемеш техните идейно-политически възгледи и да забравиш за своите, или трябва да спреш да протестираш.
Всичко показва, че сме свидетели на добре организирана и планирана тактика за изхвърляне на народните сили, които са организирани по синдикална и политическа линия и не крит своята идейна, политическа и партийна принадлежност, от онези, които се вихрят във Facebook, но се крият и мълчат по улиците и площадите. Факт е, че повечето протестиращи са хора от Народа, които са повярвали на капиталистически партии, подиграли се с надеждите за по-добър живот. Обикновените хора вече се давят от капиталистическа политика и търсят някакъв изход.
Всъщност, кой има полза от това Радикалната левица (СКБ и „Че Гевара) да спре да излиза на протестите? Не си струва да припомняме идеите за образуване на някакви партии и граждански комитети, радуващи за „пряка демокрация“. Истината, която „организаторите“ и капиталистическите медии се опитват да скрият, е в това, че не всички партии са еднакви и че безпартийните изстъпления по улиците също са израз на политическа принадлежност. Те позиционират себе си срещу другите партии.
С появата на тази кампания ние попитахме: кой се крие във Facebook и интернет? Защо криещите се толкова настояват да бъдат „част от многото“, но упорито държат да ги приемат като единствения рупор на протеста? Каква е идеята на медийната изявената „анонимност“ на няколко безпартийстващи субекта, които се мятат от едно тв-студио в друго? Протестиращите имат право да знаят какви са реалните сили, които организират тези акции и които ги канят за участие. Нека си признаем, Движенията не започват стихийно от блоговете и Facebook, макар че последните съдействат за по-голямата мобилизация. Не може да се скрие и явната помощ, реклама и подкрепа от страна на капиталистическите средства за масова информация.
В крайна сметка, опитът показва, че в протестите има организирани сили, които, съзнателно или не, се противопоставят на организираното масово антикапиталистическо движение и действат, прикривайки своите лица, зад маските на виртуалната анонимност.
Хората, които се крият, имат причини за това. Тези причини трябва да останат скрити. „Организаторите“ се опитват да се поставят в ролята на лидери, защитаващи народа, но не и да посочат и да назоват истинските врагове на народа.
Тези виртуални „организатори“ застават срещу „държавния апарат“. Техният противник е „Избирателният кодекс“, „чуждите монополи“, липсата на „граждански контрол и институционално участие“, „партиите“, а не капиталистическата система, породила всички тези проблеми. Действията на тези хора не възпитават радикално съзнание за действителна промяна, а способстват за дезорганизацията на протестите и за ограничаване на широкото участие на народа в акциите на недоволство.
Процесът на пряка демокрация трябва да гарантира участието на низините в акциите срещу монополите. От една страна „преките демократи“ се обявяват срещу политиците и партиите, а от друга страна очакват политиците и партиите да забранят монополите и дори да ги ухажват предизборно? Е, добре, тогава кои политически сили биха премахнали монополите, олигарсите, кражбите; кои политически сили биха променили обществено-икономическата система? Може ли това да са политици или организирани сили, които изразяват политическата линия на „улиците“ и които изобщо не искат да чуят за премахване на капиталистическата система, която създава мнополите и олигарсите? Т.е., нима действително тези „организатори“ искат промяна на капиталистическата система или отново се стремят към някакъв вид блатно реформаторство?
Разбира се, позицията „Долу партиите“ накара Волен Сидеров и другите представители на десницата, на центристите и на капиталистическата „левица“ (БСП) да защитават всяка сутрин в различни телевизии и вестници линията на своите партии и заедно с това да хвалят всички онези, които се обявяват против техните партии. А, после, те се примъкват по кръгли маси и събрания, застават редом със своите членове и се обявяват за част от Народа, правейки се на безпартийни. Работата вече не е само лицемерна, но и вони на откровена измама. По улиците излизат и хора от народа, и младежи, желаещи да изразят възмущението си, недоволството и гнева си по отношение на капиталистическите правителства, по отношение на ЕС и финансовите институции, но неразбиращи или неприемащи възгледа за необходимостта от сваляне на капиталистическата система. Тези обикновени наемни работници не трябва да попадат в мрежата на системата, доверявайки се на стихийността и безпартийността на част от протестиращите.

Сблъсъкът с монополите е политически сблъсък. За него се изисква план, стратегия, идеали, принос и жертви, сплотени около Движение „Че Гевара“ и Съюза на комунистите в България, около Радикалната левица. Тази крачка трябва да бъде осъществена от силите, които започват да се мобилизират, преодолявайки примирението, инертността и политическата апатия.
Позицията „Долу партиите“ е консервативна позиция. Партиите са организации на ГРАЖДАНИ, изразяващи, със своята политика и идеология, определени интереси. Нашето общество се дели на социални класи и слоеве.

Господстващата класа е капиталистическата класа – в нейните ръце е властта, която се осъществява от правителството на една от капиталистическите партии.

На противоположната страна стои класат на наемните работници.

Съществуват и междинни социални слоеве. Те са нееднородни в материален аспект, а, следователно, и в обществен. От техните материално низши слоеве обективно се обособяват и съюзниците на наемните работници и противниците на монополите и олигарсите.

Позицията „Долу партиите“ най-нагло слага знак за равенство между капиталистическите партии и Радикалната левица – Съюза на комунистите в България и Движение „Че Гевара“. Тази позиция прикрива истинския противник на Народа – системата на капитализма, системата на монополите, в ръцете на които се намира властта.

Вярата на обикновените българи, че протестите по улиците и площадите ще успеят да ги избавят от старите и новите затруднения е самозаблуда. Такова избавление не може да се постигне без движение, насочено срещу класата на капиталистите, родено и засилващо се в заводите, в производствените отрасли, във всички работни места. Докато движението в заводите е слабо, протестите и акциите няма да имат твърда опора.

Истинската арена на класовата борба е работното място и производствените отрасли. Там наемните работници ежедневно водят своята непримирима борба с едрите предприемачи, защото са поставени в отношение на експлоатация, доколкото трудът на наемните работници произвежда богатството и печалбата на капиталистите.

Някои твърдят, че са нужни и акции на площадите. Да допуснем! Но на първо място трябва да излезем там, където сме се хванали гуша за гуша с класата на богаташите. Там е нашата истинска непримирима класова политическа борба.

Идеята за това, че народните протести трябва да бъдат отделени от партиите или насочени срещу всички партии е заблуждаващо и погрешно. Подобно протестно движение ще бъде принудено да се подчини на политиката на капиталистите и ще подпомогне продължаването на експлоатацията и ограбването на народа от богаташите.

За наемните работници е самозаблуда и идеята, че капиталистическата политическа система може да работи за благото на Народа. Капиталистическата политическа система е създадена и работи единствено за печалбата на капиталистите – тя не може да бъде поправена. Тя може единствено да бъде съборена!

За наемните работници, за обикновените българи е самозаблуда и изискването за някаква „гражданска квота“ и др. такива без да е поставен и решен въпросът за категоричното сваляне на властта на частните монополи и тяхната порочна капиталистическа система.

Единственото перспективно за Народа движение – това е организираната борба, съвместно с Радикалната левица – Съюза на комунистите и „Че Гевара“, борба срещу капиталистическата система!

Само класово обособените сили на Народа могат да противопоставят ясна и реалистична стратегия за благото на Народа срещу стратегията на монополите и техните политически партийни или безпартийни слуги.

Без такава стратегия няма изход от положението, няма изход за Народа!

КОГАТО ДЪРЖАВАТА Е НА КОЛЕНЕ, НАРОДЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПРАВИ!
ДОСТОЙНСТВО!
ВЪЗМЕЗДИЕ!
ВЛАСТ НА НАРОДА!

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 388,400 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

март 2013
П В С Ч П С Н
« Февр   Апр »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: