Вие четете...
"Че Гевара" - България, Новини

ПАВЕЛ ИВАНОВ: ДЕМОКРАЦИЯТА Е ВЛАСТ НА НАРОДА, А НЕ ВЛАСТ НА ПАЗАРА

Pavel IvanovИнтервю на в-к „Земя“ с Павел Иванов – зам.-председател на СКБ и председател на Движение „Че Гевара“

1. Преди дни призовахте гражданите на Сопот към гражданско неподчинение във връзка със скандалната ситуация във ВМЗ „Сопот”. Откликват ли хората, и най-вече – работниците в предприятието, на Вашите призиви?

Призивът на Политическа партия „Съюз на комунистите в България” и на Движение „Че Гевара” е призив към демократизация на трудовия процес, а не призив към неподчинение. Предлагаме икономическа алтернатива, разпространена в САЩ, Франция, Испания, Аржентина, Венецуела и редица др. страни. Ние, от Радикалната българска левица, предлагаме работническо самоуправление, чрез което собственици на ВМЗ да бъдат самите работници.
Сами разбирате, че идеята за приватизация на средствата за производство е всичко друго, но не и успешен ход в ситуация като тази в Сопот. Най-смешна и предизвикателна е тезата на управляващите, които абдикират от задължението си да се грижат за общонародната, за националната собственост и са готови да я продадат на частници, като с това действие ощетяват целия български народ.
Кой някога е обявил, че което и да е правителство е собственик на националните ресурси и кой трябва да потърси сметка на правителствата, които лишиха през последните 23 години народа от неговата собственост.
Тази политика е върховна проява на дебелоочие и на разхищение на държавни средства и Народът трябва да потърси сметка за това ограбване.
Ето това е необходимо да разберат българските граждани – общонародната собственост е тяхна и никоя власт няма право да им я отнема. Който посегне на обществена собственост с цел да създаде облага на частно лице, трябва да бъде преследван с цялата тежест на българските закони и народната воля.
Така че – работниците във ВМЗ имат пълното право да управляват тази народна собственост и да поделят поравно придобитите чрез труда си блага.

2. Гладуващите работници се оказаха богати хора със златни пръстени, а премиерът – беден човечец бе нито един пръстен… В каква страна живеем, господин Иванов?

Предпочитам обръщението „другарю”! Не съм нито Господ, нито господар!
А, на въпроса „В каква страна живеем”, мога да отговоря еднозначно: В бедна и изгубена страна! Но това е НАШАТА страна! Живеем в страната, която обичаме и искаме да я превърнем в Отечеството, за което трябва да се грижим. Министър-председателите са временно явление – те идават и си отиват. Българският народ остава. Това можем да проумеем – че настоящето и бъдещето на страната ни не зависят от едно непредставително Народно събрание, а са задължение и отговорност на всеки гражданин на България.
Колкото до реакциите на премиера Борисов – и Бог вижда, и Народът вижда.
Всеки ще получи заслуженото.
Борисов също.

3. Да кажем, че гражданското неподчинение успее. Как си представяте развитието на ситуацията по-нататък? И виждате ли в него средство и други социални групи да решат проблемите си?

Ситуацията е сложна. Военнопромишленият ни комплекс е разбит, разпродаден, унищожен в полза на американско-европейски интереси. Каквото и да се случи, ще е в полза на външни олигархично-монополни структури и на техните слуги в Правителството и Народното събрание. Загубата ще е за Народа и за България.
Но това не е причина за униние. Това е възможност за проява на гражданска позиция и за търсене на алтернативи. А такива има. Един ден обществената, националната собственост ще бъде иззета от ръцете на частниците и отново ще бъде народна собственост.
Науката показва единствено такова развитие на ситуацията.
Частната собственост, пазарната икономика е исторически анахронизъм и противоречията, които създава ще бъдат решени единствено по пътя на национализиране на структуроопределящите отрасли.
Сблъсъкът между наемния труд и капитала ще бъде разрешен в полза на трудещите се.
В този сблъсък засилването на ролята на работническото самоуправление, на трудовото самоуправление, като цяло, е начин за премахване на несправедливостта една шепа монополисти и олигарси да присвояват изработеното от милиони хора.
Колелото на историята се е завъртяло и ще се върти до пълната победа, до установяването на безкласово общество.

4. Откъде идва ситуацията в това старо и елитно българско предприятие. И ако може да коментирате – защо се стигна до това тежко състояние на градени с десетилетия заводи и отрасли?

Причините са вътрешни и външни, но всички те могат да бъдат класифицирани под едно определение – битка за печалба. Тази битка преминава през ограничаване на пазарните възможности на военно-промишления комплекс, през приватизирането му, през частното присвояване на ресурси.
Държавната власт е такава само по име. Реално властта защитава интересите на бизнеса, но не и интересите на Народа. Интересите на Печалбата, но не и интересите на Живота.
Малко хора си спомнят, че Демокрация означава Власт на Народа, а не Власт на Пазара.
Военно-промишленият комплекс е жертва на алчността, а българските граждани са жертва на пазарната икономика.
Хидрата на мизерията се крие в аморалността на системата, в която живеем, и всяка политическа сила, която пропагандира пазарната икономика, капитализма (в по-мек, в по—класически, в по-либерален или в какъвто и да било вид), е ощетяваща Народа и вредна за оцеляването на България.
Искате виновници – огледайте се!
Виновниците са всеки ден пред телевизионните камери.
Виновниците са тези, които удавиха България в капитализма.
Виновници са всички партии, които преживяват в българското Народно събрание от 1990 година до ден днешен и защитават единствено интересите на бизнеса!
Всички парламентарни партии – без изключение.

5. Думата „Приватизация” поне у нас започна да звучи като мръсна дума, или като синоним на „далавера”. Каква е алтернативата?

Национализация и съд – както за приватизаторите, така и за тези, които им позволиха ограбването на България!
На този свят трябва да има възмездие!
Има ли частна собственост и ограбване на труд и природа – няма бъдеще за Народа.
Ето, това е алтернативата – Национализация и възстановяване на националното стопанство.
Време е Държавата да си застане на мястото и да прогони с ритници всички частници, които са се впили като пиявици в нейното изнурено тяло.
Държавата не е за частно ползване и всеки, който си го позволи, е престъпник и национален предател.
Разграбването на общонародните богатства и собственост, разпродажбата им, сриват стандарта на живот на обществото като цяло и ощетяват най-уязвимите и парламентарно непредствавените слоеве – безработните, работещите, майките, пенсионерите, младежите, учениците и студентите, хората с увреждания. Ощетяват 99% от българския Народ.
Трябва ли печалбата да е в ръцете на остналия 1%?
Съюзът на комунистите в България и Движение ‘Че Гевара” категорично казваме: НЕ!

6. Вие сте млад човек, който изповядва идеала на комунистите. В какво вярвате, какво искате да върнете от „предишното” общество, и какво от него не бихте пренесли, ако зависеше от Вас? Какви са ценностите (колкото и да е изтъркана думата) на новото ляво?

Идеалът на комунистите е революционна прогресивна социално-икономическа промяна на настоящето.
Миналото е минало. То може да ни даде уроци, да бъде част от нашите анализи, да ни покаже къде сме сгрешили и къде сме успявали. Но бъдещето се гради върху основите на настоящето. Ние искаме да променим настоящето. И не се плашете от понятието Революция – то означава само едно – коренна промяна на статуквото, узаконено от клептократичната олигархия и монополите.
Революцията за българските комунисти означава любов към народа и бъдеще за България и света.
Да бъдеш днес комунист и революционер означава да си носител на всички добродетели и качества на човешкия род и мисъл.
Спомнете си един от нашите девизи: „Всичко – в името на Човека! Всичко – за благото на Човека!”
Това е да си Комунист и да живееш като Комунист.

7. Абсурдите са всеки ден около нас, а сякаш това не интересува младите…
Не мисля така. Вие говорите за възпитаната, прокламираната, наложената от мизерията апатия. Но ние знаем, като комунисти и диалектици, че тази апатия създава хоризонтите на величави стремежи. Стремежи към справедливост, равенство, свобода, братство. Стремежи, които ни родеят с най-прогресивните умове.
Българската младеж не прави изключение от процесите, които заливат света. Не всички имат възпитанието, не всички имат желанието, нуждата, потребностите, възможностите да бъдат политически активни, да бъдат граждани.
Но вината не е в тези хора!
Вината е в онези, които се плашат от Народа си и го баламосват с разни уж „леви”, а в същността си пазарноикономически тези, с разни псевдонационализми, с разни монополистично-олигархични политики.
Е, защо тогава да обвиняваме младежите, че са апатични? Уверявам ви, грешите! Българската младеж е достатъчно активна, прозорлива, неспокойна, търсеща промяна. И българската младеж върви с широки крачки към своето бъдеще. В това бъдеще няма да има място за капиталистически клептократични структури, но категорично ще има място за една истинска демокрация, за Власт, която е в ръцете на Народа, и за Народ, който знае, може и управлява.
Силата на комунистите е в науката, а науката доказва, че настоящето винаги се променя, че старият свят винаги отстъпва място на Новото.
Капитализмът остаря безвъзвратно и бъдещият свят, в който няма да има място за капитализъм, пазарна икономика и крадци, ще бъде пострен от нашата, от българската младеж.
Не, апатия не съществува – просто Народът събира сили за своята битка, която ще го освободи от ръждивите окови на настоящето!

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 385,796 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

януари 2013
П В С Ч П С Н
« Дек   Февр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: