Вие четете...
Новини

В какво е силата на автентичните български комунисти?

НАЗДРАВЕ!

НАЗДРАВЕ!

При разглеждането на въпросите за организираността на гражданските протестни структури в България, работещи за прогресивното развитие на Родината и за отхвърляне на капиталистическия начин на живот, се преплитат различни подходи, което води до идеята, че е необходимо повишаването на научнообоснованата теоретична мисъл в изграждането на тези структури. Това би позволило да се стигне до определени изводи, да се подсилят положителните страни на стратегията и тактиката на съпротивителното движение и да се избегнат грешните позиции.
Целта е една: обикновените граждани трябва да заложат стабилен революционен фундамент и да преодолеят кризата, обхванала движението за реална демокрация и отхвърляне на капитализма. Да се превърнат в способна организирана класа, да се изгради ясноразличим обществено-политически съюз, ефективно да се сплотят народните сили за сблъсъка с капитала, за унищожаване на капиталистическото варварство и на пазарно-икономическата система.
Безусловно, либералните и социалдемократическите партии, а също и партиите, които залагат на класовото примирение и съглашение, вече са направили своя избор. Те са избрали пътя на защитаване и управление на капитализма и всячески се опитват да оправдаят този свой избор.
Задачата на антикапиталистическите партии, защитаващи широките граждански интереси и историческата необходимост на борбата за отхвърляне на режима за експлоатиране на хора от хора, за изграждането на ново общество от следкапиталистически тип, е в приспособяването на своята стратегия и тактика към борбата за отстояване на правата на наемните работници и безработните, на широките народни слоеве.
Какви перспективи крие борбата на нашите структури:
1. Непрекъсната агитация, насочена за откъсване от крупния капитал и имперските съюзи, за отхвърляне на властта на монополите и експлоататорските производствени отношения и за тяхната замяна с народна, работническа, гражданска власт и обществени производствени отношения.
С все по-мащабното налагане на капиталистическите отношения на родна почва, в България, назряват предпоставките за преодоляване на монополизма и олигархизма, на плутократичния имперски модел за функциониране на икономиката. Стремежът към реална демокрация представлява един елемент от засилващата се класова борба, която трябва да достигне до окончателното разрешаване на основното противоречие между труда и капитала. Революционната промяна в България не може да бъде никаква друга освен обществена, а нейни движещи сили са наемните работници, в качеството си на единствената производителна сила, която може да застане начело на тези процеси, земеделските работници и най-потиснатите и ощетени граждански слоеве.
Линията за обединяване за съпротива и борба на тези социални групи е антимонополизма и антиимпериализма. Тази линия е призвана да обедини антикапиталистическите партии и тяхната дейност в единно народно движение, което да придобие реалната политическа власт и да преобразува икономическата база. В основата на този подход лежи обобществяването на концентрираните средства за производство и въвеждането на национално планиране в икономиката.
Въпреки трудностите, породени от контрареволюцията и реставрацията на капитализма в Източна Европа, народът не може да се откаже от идеята за справедливост и придобиване на реалната собственост върху средствата за производство и производствените отношения.
Основната дейност на антикапиталистическите партии и движения в България предстои да бъде концентрирана върху завоюване на позиции в профсъюзното движение, сред работниците, земеделците, сред представителите на дребния бизнес, сред младежта. Завоюването на парламентарно представителство от антикапиталистическите структури няма да доведе до ефективни резултати, но категорично ще облекчи борбата за защита на интересите на обикновените българи.
Капитализмът е исторически изживяна, архаична, идейноограничена и практически мухлясала обществена система. Тя не може да придобие човешко лице, въпреки опитите за реанимирането й от страна на представителите на традиционните форми на „социално“ управление – либералите и социалдемократите. Щом продължава да съществува основният закон за придобиване на частно богатство от принадена стойност, незаплатен труд и монополистични печалби, то системата винаги запазва своя античовешки характер. Реформи няма и не може да има в подобна среда и отношения. Капиталистическата икономика е експлоататорска по своята същност и не зависи от това дали начело на властта в държавата стои БСП, ГЕРБ, СДС, ДСБ или някакъв друг представител на „блатото“.
Трябва да се обръща внимание на основното противоречие в съвременната икономическа обстановка, което противопоставя обществения характер на труда и производството, който мобилизира милиони работници, произвеждащи богатства, и частното, капиталистическо присвояване на резултатите от този процес, което се усъвършенства и се основава на властта на капитала и на частната собственост върху средствата за производство.
Точно това противоречие непрекъснато води към капиталистическите кризи, увеличава агресивността и реакционността на сегашната система.
Нито един вариант за управление на системата не може да преодолее това противоречие, а принизяването на значението на основното противоречие може единствено да доведе до заставане на грешни позиции от страна на борците за свобода и равенство.
Капитализмът е в жестока криза. Народните потребности не са удовлетворени в нито една страна от т.нар. „демократичен“ свят. Безработицата е факт и непрекъснато расте, унищожават се ежедневно трудовите, социалните и застрахователните права, понижават се заплати и пенсии, увеличават се цените на стоките, комерсиализират се социалните услуги, здравеопазването, образованието. И всичко това – „В името на демокрацията“.
Как можем да отговорим ние, хората от съпротивата, от гледна точка на интересите на наемните работници и народните слоеве?
Отговор: с развитие на класовата борба. С развитие на идейната, политическата и масовата борба за сваляне на капиталистическото варварство, срещу кризите, войните, безработицата, бедността.
С развитие на класовата борба преди всичко на национално ниво – там където отчетливо и непосредствено се проявява противоречието между труда и капитала. А също и постигайки съществена координация на международно ниво, начело с работническите, комунистическите, революционните партии и социалните сили, заитересовани от борбата срещу монополите, капитализма и имперските съюзи.
Необходимо е да поставим експлоататорската система, силите на капитала и техните политически представители на съдебната скамейка. Да изведем напред алтернативата: не просто някакво общо „развитие“, „демокрация“, „социален прогрес“, а точно модерно социалистическо развитие за удовлетворяване на гражданските потребности без капиталисти и капиталистическа печалба, с предаването на богатствата в ръцете на обикновените хора, на трудещите се, които ги произвеждат.
В противен случай, ако не се борят, бедните народни слоеве, чиито интереси са диаметрално противоположни на капитализма, ще се примирят с експлоататорската система като с единствено възможната и ще се мятат между различни варианти на управление, ще бъдат разоръжени.

Някои граждани твърдят, че „щом балансът на силите е отрицателен – ние не можем да тръгнем и да защитаваме свалянето на системата, да се борим за социализъм“.
Този подход е грешен. Макар социалистическата революция да не стои в днешния дневен ред, макар да няма условия за образуване на революционна обстановка, ние не можем да отпуснем ръце и да започнем да искаме „най-малкото зло“.
Ние сме задължени постоянно, активно да се опитваме да организираме практически и директно нашата класа, за да променим баланса на силите най-напред в работническото, в народното движение, а не да разчитаме единствено на парламентарни форми на борба.
Във всеки случай, необходимостта от социализма не се определя от баланса на силите. Определящо е съзряването на материалните предпоставки за изграждането на по-развита социално-икономическа система и изострянето на противоречията в рамката на страта система; изострянето на противоречията между производителните сили и остарелите производствени отношения, които разрушават производствените сили или пречат на тяхното развитие.
Ние трябва да установим съответствие между обществения характер на производството и обществената собственост върху средствата за производство. Това поражда необходимостта от борба за социализъм.
Заедно с това, ние искаме да подчертаем факта, че никога и никъде в историята на човечеството никой експлоататорски режим не е бил свален по пътя на някаква парламентарна дейност. Този факт определя и нашето отношение към парламентаризма като форма единствено за пропаганда на идеите за промяна и съпротива.
Ние нямаме правото да отстъпваме от тази постановка на въпроса.

2. Най-критичната и скъпоструваща грешка на всяко антикапиталистическо, антиексплоататорско движение е предателството на идейно-политическата и организационната самостоятелност на революционната организация на съюзни, коалиционни структури. В нашето движение има много такива примери, които винаги са ни довеждали до отстъпление, подчинение и разпад.
Политиката към съюзи има стратегическо значение и се определя от основната, стратегическата линия. Необходима е революционна последователност по този въпрос. Всяко отклонение в името на някаква маневреност, в името на конюнктурен изборен успех ще доведе до отстъпление, ще обезцени постиженията на антикапиталистическата борба и ще размие революционната същност на нашите структури.
На обвиненията в „сектантство“ няма да обръщаме внимание. Само ще подчертаем факта, че влиянието на нашите структури в България, въздействието на нашите позиции, престиж и роля в политическия живот на страната многократно превишават изборните ни резултати. Следва да подчертаем, че обвиненията в сектантство се разпространяват преди всичко от нашите класови политически противници, включително и от опортюнистите, прегърнали се с БСП, които не могат да си простят, че нямат контрол върху нашите организации и не могат да ги вкарат в техните „реалистични“ пътища на класово примирение.
Ако ние се заиграем с тези блатни сили, то, със сигурност, ще получим от тях ръкопляскания и похвали, но ще сме предали интересите на собствената си класа, на обикновените български граждани.
Подлостта, клеветата, инсинуациите, интригите, на които сме подложени от няколко години от всякакви „леви“ организации, служат единствено, за да оправдаят тяхната политическа и идейна слабост; служат, за да разкрият собствения им страх от всякакъв реален класов сблъсък; служат, за да оправдаят липсата им на желание за борба срещу капитализма.
Ние никога няма да поемем пътя към избирането на „по-малкото зло“ в политиката и особено в битката между ГЕРБ и БСП – това може да ни доведе до опасна подкрепа за социалдемократите в името на ограничаване на изборната сила на „десните“ и до участие в антинародната политика на социалдемократическите партии. Ние никога няма да се съгласим да бъдем превърнати от олигархичните собственици на БСП в тяхна опашка в името на някаква „борба с фашистките и крайнодесните структури“.
Ако се поддадем на такова развитие, то така ще увековечим порочния кръг, който ще ограничи нашата идейно-политическа самостоятелност и ще ни лиши от отстояването и реализацията на последователната революционна линия, използваща изборите като форма на борба, свързана с общата класова борба за сплотяване на народните сили за завоюване на властта и за решителни икономически промени.
Изборът между „злото“ и „по-малкото зло“ е характерен единствено за отстъпници и опортюнисти, които не се нуждаят от никаква революционна програма, от никаква революционна партия, от никаква революционна тактика.
Ние съдим за всяка партия не по това дали тя се самонарича „лява“, „дясна“ или „центристка“, а по нейната програма, по политическото й отношение към експлоататорската система, към едрия капитал, към имперските съюзи, към класовата борба и нейната перспектива.
Не можем да имаме нищо общо с организации, които нямат допирни точки с нас по тези наши категорични позиции. Такива партии защитават капитализма и имперския междудържавен съюз – Европейския съюз, обслужващ интересите на едрия капитал и транснационалните корпорации. Такива партии са срещу народа. Тези партии лъжат и пропагандират лъжи за социализма, за комунизма, за всичко, построено от социалистическите страни в Европа през 20-ти век.
Никакви компромиси, никакви изборни съглашения с такива структури! Никакви съюзи с враговете, които ни подават ръка преди изборите и ни прегръщат като братя, за да забият нож в гърба ни след това!
Заявяваме: Нито едно правителство при капитализма, при властта на монополите и частната собственост върху средствата за производство; нито едно правителство, реализиращо програма, служеща за осигуряване на печалбите на работодателите и бизнеса, на капиталистите, за конкурентноспособност, производителност и печалба на едрите предприятия и банки, не може да провежда политика, насочена за благото и в интерес на обикновените хора, на гражданите, на наемните работници и народните слоеве.
Такова правителство не може да спре законите на капиталистическата система, да отмени нейните противоречия и капиталистическите кризи.
Рано или късно, обещанията за „облекчаване на положението“ на народа, извиращи от подобни сили, ще се окажат празни и очакването на по-добри дни ще се замени с разочарование и отстъпление от страна на народа и работниците.
Ние имаме принципна позиция. Никога нашата организация няма да участва в каквото и да е капиталистическо правителство, ще продължаваме да водим народната класова борба, да се борим с трудностите, да засилваме борбата за разрешаване на проблемите на народа и да формираме условия за освобождаването му от оковите на експлоатацията.
Така ще вървим напред!
Ние сме убедени: единствено разрешаването на два основни проблема – властта и собствеността върху средствата за производство, единствено плановото развитие на икономиката могат да отворят пътя към използването на производствените възможности на България, към развитието на промишлеността, селското стопанство и другите сектори на икономиката, изхождайки от потребностите на народа.
Само в този случай може да бъдат решени проблемите с безработицата, да се гарантират безплатните качествени социални услуги, да се ликвидира основата на капиталистическите кризи и междуимпериалистическата конкуренция.
Това е нашата позиция и тя ни дава сила в ежедневната борба за един друг свят.


Павел Иванов

Зам.-председател
на Съюза на комунистите в България

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 393,310 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

януари 2013
П В С Ч П С Н
« Дек   Февр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: