Вие четете...
Документи, История

За настъпателна работническа комунистическа агитация и пропаганда

Комунистите трябва да разглеждат всяко действие на работническа солидарност или съпротива от класова гледна точка. Марксизмът признава класовата борба за истинска, последователна и развита само тогава, когато тя обхваща областта на политиката и е насочена към устройството на държавната власт. Не може и не бива всеки сблъсък между класите да бъде определян като класова борба.
Същността на комунистическата агитация и пропаганда има за цел да се разкрие революционността на марксизма – че борбата на работническата класа не се води само за някакво подобряване на положението й, не за някакви по-изгодни условия за продажба на работна сила, а за такова изменение на цялата система от обществени отношения, което да постави трудовите класи на мястото, което им се полага, съобразно ролята им в обществото.

Работниците водят борба не с отделни собственици, правителства, президенти, а за унищожаване на самия строй, който принуждава нямащите да се продават на богатите; строй, който превръща обикновения човек в икономическа проститутка. Да се реши подобна задача е възможно единствено по революционно-политически начин.

Комунистите са задължени винаги и непременно да придават на всяка своя борба политически характер. За това им е необходимо активно да провеждат политическото възпитание на трудовата класа, да развиват нейното политическо съзнание и революционната й активност.
В какво се състои политическото възпитание? В това да се подтикне маса хора (не само работници, но и абсолютно всички други класи и групи), недоволни от отделни факти на безчинства и безобразия в капиталистическото съществуване, към мисълта за негодността на целия съществуващ строй, към необходимостта към пълното му преустройство.

Затова пропагандата на комунистите трябва във всеки факт на уродливост на съществуващата действителност да вижда неговата капиталистическа природа, да показва причината за тяхната неизбежност в условията на капитализма, да доказва, да напомня за неотдавнашното социалистическо минало, в което подобни безобразия бяха обективно невъзможни и, на тази идеологическа основа, да пробужда в масите адекватни реакции.

Пропагандната работа на комунистите не е някакво конюнктурно подстрекателство, не е спекулация с отделни битови недостатъци, не е голословна истеричност, както вулгарно се опитват да представят комунистическата пропаганда платените буржоазни журналисти и опортюнистите. Тя е, като минимум, научно обосновано разкриване на истината за съществуващата действителност и нейното разпространение сред трудещите се, сред Народа. Точно в тази научна обоснованост и истина е цялата сила на комунистическата пропаганда. Затова най-принципното условие за водене на комунистическа пропаганда е това, да бъдат осветлявани всички поставени въпроси без каквото и да е умишлено или неумишлено изкривяване на марксизма.

Необходимо е да бъде преживян все още битуващият в средите на комунистите дух на обреченост, на пасивност, на пораженство и да се възпита дух на вяра в собствените ни сили, дух на настъпателна активност. Необходимо е също да се възстанови и да се възпитава духът на остра принципност, за да се различават истинските от фалшивите пътища за разрешаването на социалните проблеми.
Да не се използват всички конкретни текущи обстоятелства в интерес на просвещаването на масите, когато събитията вкарват в политиката дори и най-изостаналите слоеве на населението, за възпитаване в осмислена активност на трудещите се, да се отклоняваме от настъпателна пропагандна работа в такива условия е откровен опортюнизъм, убедително свидетелство за съглашателство и, следователно, измяна.

Марксизмът има установени принципи, на основата на които следва да се изгражда и да се води агитационно-пропагандната работа.

Първо. Не е достатъчно само да се обяснява политическия гнет сред работниците. Трябва да се организира такова всестранно разобличаване на капитализма, че да се насочат масите, недоволни от отделните негови гнусотии, към мисълта за негодността на целия капиталистически режим. Убедително да се доказва нарастващата реакционност на самия капиталистически начин на управление. Да се показва мизерността и отвратителността на бита, нравствеността и културата на буржоазията. Всестранната комплексност на политическите разобличения е необходимо и основно условие за възпитание в революционна активност. Заедно с това трябва да се показва реалният алтернативен път за развитие, базирайки се на социалистически опит в България и по света.

Второ. Класовото политическо съзнание на работниците може да бъде привнесено само отвън, т.е. извън икономическата борба, извън сферата на отношения работници-работодатели. Решаваща задача за комунистите е изграждането именно на такова съзнание сред трудещите се хора. Преди всичко, за осъзнаването на работниците като класа, водеща политическа борба за власт. При това се предполага знание за отношенията на всички други класи и слоеве на капитализма, на буржоазната държава, правителство, знание за взаимоотношенията между всички класи, знание за всички особености на социалното и политическото положение на всяка класа и слой. Затова комунистите трябва да водят активна работа във всички слоеве на обществото – и теоретична, и пропагандна, и организационна. Днес изключително важно и ефективно е използването на опита на работническото движение от другите страни, който позволява да се формира сред работниците единно виждане за всички настоящи социални проблеми, а също и изработването на разбиране за банкрута на опортюнизма, реформизма, безперспективността на унизителната политическа и икономическа просия.

Трето. Само политическата борба прави класовата борба истинска, последователна и развита. Самите работници със собствените си сили, на опита на стихийните протести, са способни да изградят единствено трейдюнионистко съзнание – да водят борба със собствениците, да се обединяват в съюзи, да се стремят към отделни необходими за тях закони и т.н. Такова съзнание разглежда всички беди на трудещите се не като следствие на самата капиталистическа система, а само като продукт на някои нейни недостатъци и на дейността на отделни личности, на работодателите, а оттук се извеждат и целите на ширещата се работническа „просия“. По този начин, трейдюнионисткото съзнание се изправя срещу революционния характер на работническото движение и срещу борбата, целяща изкореняването на капитализма. Затова марксистките класици наричат трейдюнионистката политика „буржоазна политика на работническата класа“. Комунистите са задължени да изкопчат работниците от нея и, на основата на привнесения политически опит на борбата на всички трудещи се, да издигнат стихийното работническо движение до нивото на съзнателно политическо движение на работническата класа.

Четвърто. Комунистическото движение израства от философските, историческите и икономическите теории. В последно време интересът на комунистите към теорията е спаднал. Това е в резултат на сметкаджийството и цитатничеството, царуващи в някои комунистически организации, в ревизионистките и опортюнистическите извращения, в атаките на буржоазната пропаганда. Днес настоятелно е необходимо повишаване на вниманието на комунистите към теоретичната страна на революционното движение на работническата класа. Съвременният капитализъм гигантски се разрасна и разшири, което изисква огромен запас от теоретични сили и опит за изпълнение на присъщите на работническото движение революционни задачи. „Без революционна теория няма революционно движение“. Теорията е опитът на световното работническо движение в неговия общ вид и тя се превръща в най-великата му сила, ако е в неразривна връзка с революционната практика.
За съжаление, не можем да не отбележим, че днес теоретичната работа на комунистите трябва да започне от тях самите. От тяхното собствено образование. Защото именно марксистката неграмотност е онази благодатна почва, която подхранва опортюнизма и го превръща в ударна сила на буржоазията. Марксистката неграмотност за комуниста е предателство спрямо комунизма.

Пето. Комунистите, признавайки първостепенната значимост на работническата класа, не трябва да я придърпват към себе си, да я изолират от другите обществени класи, да я изкарват от нейния живот и проблеми. Работническата класа трябва да бъде задължителен участник буквално във всяко събитие на обществото, без значение това събитие коя класа засяга. Тя е задължена активно да се намесва във всеки политически въпрос, дори и ако тази намеса не носи осезателни резултати, и да участва в него креативно. По този начин не само ще се повиши политическата тежест и авангардната стойност на работническата класа в обществото, но и ще се преодолее многовековната униженост и робията на човека на труда, ще възпита в нея чувството на собствено достойнство, ще формира чувство за собственост и качества на ръководители на обществото, отговорни и приобщени към всичко, което се случва наоколо. Именно такива социални качества са свойствени на човека на бъдещото комунистическо общество.

Шесто. Загубили навиците за самостоятелна политическа дейност и придобили качествата на еснафски консумативизъм, потънали в подлостта на бесепарщината, живеещи под непрекъснатия натиск на буржоазната идеологическа обработка, днешните работници се оказаха в тежко положение на отчаяние и обезверяване. Затова сега е особено важна работата на комунистите, от една страна, за възстановяване на психологическата устойчивост на нашата работническа класа и нейния морален дух, адаптирането към условията на победилия в страната капитализъм, и, от друга, за възпитаване на работническата класа в дух на настъпателност и борбеност. Да се осъществи такава задача е възможно само на основата на възстановяване на доверието към комунистите и техните партии.
Днес протестиращите работници страдат от липса на всякакъв оптимизъм и вяра в успеха на своите действия, което е факт поради загубата на вяра в собствените сили, в собствените възможности. А не беше далеч времето, когато същите тези работници (напр. от „Кремиковци“) много по-решително и борбено, участваха в разгромяването на техния социализъм. Следвайки ламтящите за власт и богатство „демократични“ мошеници, те извънредно активно способстваха за този грабеж. Къде отиде тяхната решителност и борбеност днес? Какво превърна класата на предишните собственици на страната и живота в жалки роби на новите господари и чорбаджии, доведени от тях на власт? Да, трябва да признаем, че пролетариатът днес не се забелязва с нищо особено в политическия живот. По-лошо, активността и борбеността на някои бабички, дрънкащи с празни тенджери, много често е по-висока от активността на наемните роби. Работниците днес са пасивни, затворени в себе си, треперят в политическо вцепенение. Точно затова пролетарската класа стана, сякаш, незабележима.
И ето тук е пряката вина на комунистите, които, с малки изключения, не разбуждат и не вдигат тази спяща и „невидима“ класа към активна борба. Не обединяват и не формират пролетариите в класа на съзнателни борци за освобождение на трудещите се, не преобразуват пролетарската класа от „класа в себе си“ в „класа за себе си“, прикривайки своето бездействие, своята измяна, с всякакви „смокинови листа“, т.е. с разговори на тема „Защо в съвременното общество ролята на работническата класа се е понижила“ и, даже нещо повече, че тя се е разтворила в други слоеве и е прекратила съществуването си като класа, че всички разговори за нея днес са само упоритост от страна на твърдолинейни ретроградни личности, изостанали от живота и не желаещи да се съобразяват със съвременните реалности.
Но, не е далече времето, когато обновената, помъдряла с нов опит класа на наемните работници ще възстанови своята революционна сила и под ръководството на своята истинска комунистическа партия ще поведе трудещите се към освобождението от тиранията на олигарсите и плутокрацията.

Павел Иванов

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 380,248 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2012
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: