Вие четете...
История

Митът за американската изключителност

На американците, вероятно, им харесва да мислят, че страната им е носител на уникални достойнства, но това не отговаря на действителността
През последните две столетия видни американски дейци обсипаха САЩ с такива епитети, а именно: “империя на свободата”, “последната надежда на човечеството”, “лидер на свободния свят”, “незаменимата държава”, че всички ние, които не сме американци, започнахме да си мислим следното: дали сънуваме или наистина сме граждани на долнопробни държави.
С тези устойчиви стереотипи (виж горните цитати) се обяснява факта, че всички кандидати за президент в САЩ се смятат за задължени да пеят оди на радостта за американското величие. Всички американски президенти и кандидати за поста неизменно вярват в “американската изключителност”. Може би сте забравили или не сте забелязали, но в територията на самовлюбените съществуват и други изключителности: “британската изключителност”, и “гръцката изключителност”, и “македонската изключителност” (хе-хе), а в последните години родните патриотари ни засипват с тонове гордост от “българска изключителност”.
Но да се върнем към САЩ. Изявленията от рода на “американската изключителност”, вероятно, би трябвало да ни подсещат, че ценностите, политическата система и историята на САЩ са уникални и заслужават всеобщо възхищение. Това, вероятно, би трябвало да играе ролята на силен, брутален и отрезвителен плесник за всички, които не са забелязали, че по волята на съдбата на САЩ е отредена неповторима позитивна роля на световната арена.
Дали, обаче, това самодоволство не се основава на митове? Ако се задълбаем в терена на реалностите, САЩ наистина притежават една характеристика, която, за жалост, също не е уникална – те са държава с висок ръст на религиозност на населението си. Но претенции за това имат и други държави – знаем какво представлява католическа Полша, страните от Латинска Америка и пр. “Свободата на личността” също не е нито американски патент, нито американски плюс, нито пък каквато и да е уникалност. Ако признаем и това за американско завоевание, все едно да признаем, че Адам и Ева са първите американци – защото жаждата за свобода на личността е вълнувала човека още от времето на онези космати наши предци, на които им светнало, че могат да използват ръцете си като оръдие на труда, а не само като предни крака.
Да, американските искрено вярват в своята уникалност и изключителност. А сблъсъкът между тази убеденост и обратната такава (в американската НЕизключителност, споделяна от всички хора, които не живеят в САЩ), ги вкарва в твърде силна душевна депресия, катаклизъм на разума, ценностна анихилация и страдание на ума. Вярата в собствената им уникалност и изключителност пречи на самите американци да разберат защо, аджеба, другите народи се отнасят с все по-малък ентусиазъм към американската хегемония, защо американската политика предизвиква у тях тревога, защо ги дразни американската фукня, защо смятат Вашингтон за лицемерен и двуличен…А примери за американската двуличност – много: като започнем от правото кой да притежава ядрено оръжие, преминем през спазването на международното право, разнасянето на белтъка на демокрацията по света и у нас, склонността на САЩ да осъждат действията на други държави преди и без да са погледнали собствените си потрошени греди…
Със сигурност ще сме прави, ако твърдим, че външната политика на САЩ ще бъде поне няколко класи по-ефективна, ако американците не бяха толкова убедени в собствената си уникална добродетелност и по-малко я споменаваха на всеки световен кръстопът, а дори под път и над път.
Истината е, че САЩ няма реалистичен и критичен анализ на действителните си особености и достижения.
Да видим кои са най-разпространените митове за американската изключителност.

Мит първи – В американската изключителност има нещо изключително.
Всеки път, когато американските лидери говорят за “особената” отговорност на САЩ, те имат предвид, че САЩ се отличават от другите държави с нещо, и че това различие ги принуждава да поемат особени отговорности. Но в подобни високопарни заявления няма нищо необичайно. Това е толкова утъпкана от вековете пътека, че вече прилича на магистрала. Всички велики държави смятат себе си за нещо повече от другите. Те вярват, че това, че се смятат за велики, поради някакви основания, служи на някакво велико общочовешко благо. Британците почти от време оно носят “бремето на белия човек”, френските колониалисти оправдават заграбването на чужди територии с “цивилизационна мисия”. Същото го твърдят и португалците, които няма как да не наречем колониалисти също.
Усещате ли в цялото това самовеличие наличието на огромни и страшни комплекси на т.нар. “велики държави”? Да, те са с огромни подземни богатства. Да, те са с големи територии и многомилионно население, т.е. многомилионни труженици носят печалба в хазната. Да, “великите държави” предприемат традиционно “освободителна мисия” в името на Христос, в името на Дева Мария, в името на Господаря, в името на Царя, в името на Бащицата, в името на…уж доброто. Но нещо ги гложди, че завоюват чуждото, а това сериозно уврежда националната психика и ги превръща в традиционни и патологични комплексари.
Точно затова, привъзгласявайки собствената си изключителност и незаменимост, американците само се присъединяват към вече сформирания античен хор. “Великите държави” смятат себе си за “особени” – да, това е правило, а не изключение.

Мит втори – САЩ се държат по-достойно от другите държави
Твърденията за американската изключителност се основават на тезата, че САЩ е необикновено благородна държава: миролюбива, свободолюбива, спазваща правата на човека и законността. На американците им харесва да мислят, че държавата им се държи по-добре от всички останали държави. По-точно им харесва твърдението, че САЩ се държат по-добре от всички останали “велики държави”.
Де да беше така! Безпристрастният анализ на действията на САЩ на световната арена опровергават значителна част от претенциите им за морално превъзходство.
САЩ са една от най-експанзионистичните държави в новата и най-новата история на човечеството. Държавата САЩ е родена в резултат на обединението на 13 неголеми колонии от източното крайбрежие на северна Америка, но постепенно територията й се разпростира върху целия континент – при това Тексас, Аризона, Ню Мексико и Калифорния за заграбени от Мексико през 1846 година. По време на процеса на американизация е изтребена голяма част от коренното население на Новия Свят, а останалите живи човешки твари са натикани в резервати – така, както животни са натикани в кочини и кошари. Към средата на 19 век Вашингтон изтласква Британия от редица нейни територии в северо-западната част на тихоокеанското крайбрежие и така установява хегемония над Западното полукълбо.
САЩ участват в грандиозна поредица от войни – на някои от които са автори – при това поведението им в хода на военните действия по никакъв начин не могат да се нарекат образец за хуманност. По време на завоюването на Филипините през 1899-1902 г. загиват от 200 до 400 000 филипинци, главно мирни жители, а по време на Втората световна война американците без колебание подлагат на масирани авиобомбардировки големи градове, което коства живота на около 305 000 немци и 330 000 японци – също мирни жители. Съвсем не е случайно това, което казва генерал Curtis LeMay, ръководител на бомбардировките над Япония: “Ако САЩ изгубят войната, ще ни съдят като военнопрестъпници”. По време на войната във Виетнам американските ВВС хвърлят повече от 6 милиона тона бомби. Към менюто е добавен и напалм, и смъртоносно опасните дефолианти, например Agent Orange. Жертви на тази война са милиони мирни жители. За тяхната гибел пряка отговорност носят Съединените американски щати.
Какво направи Вашингтон в Никарагуа? САЩ се намесва в гражданската война в Никарагуа. Жертви на войната там са 30 000 цивилни граждани. Ако обърнем числото на загиналите в проценти, все едно са убити 2 милиона американци. През последните 30 години военните операции на САЩ пряко или косвено доведоха до гибелта на 250 000 мюсюлмани (при това това е минимална цифра, която не отчита всички, които са загинали в резултат на санкциите против Ирак през 1990-те), включително и над 100 000 човека, които се оттърваха от земната си карма в резултат на окупацията на Ирак. Днес американските безпилотни самолети и спецотряди ловуват хора, заподозрени в тероризъм на територията най-малко на пет държави. Неизброимо е количеството на мирните граждани, загинали в хода на тази ликвидация. По-точно казано, никой не знае и няма и да узнае точната бройка на загиналите в името на “спасението от тероризма”.
Никой вече по света не вярва на твърдението, че всичко това се прави в името на “световния мир”. Тогава остава да повярваме, че този лов се прави в името на безопасността и процъфтяването на САЩ. Но щом това е национална американска кауза, защо тя трябва да бъде налагана като световна такава?! Ако подобни действия бяха факт от името на която и да е друга държава по отношение на САЩ, те биха били напълно неприемливи, нали?! Но когато става дума за САЩ, никой от американските политици не подлага на съмнение и критика милитаристичната политика на държавата си. В същото време американците се изгубиха в превода на собствените си догадки: “Но защо целия свят така ни ненавижда?”
В САЩ постоянно говорят за правата на човека и за международното законодателство, но отказват да подпишат голяма част от правозащитните документи, не признават юрисдикцията на Международния наказателен съд, и с готовност подкрепят диктатори. Но и това не е всичко: издевателствата над затворници в Абу Грейб, приложени от администрацията на Буш? Похищението над хора и превантивното разполагане на заподозрени в затвори? Нима това не разколебава вярата на американците в моралната и законова правота на управляващите ги правителства? Решението на Обама да остави действащи много от горепосочените методи свидетелства за следното: свидетели сме не на временно умопомрачение и случайно “отклонение от нормата”.

Мит трети – Успехите на САЩ са обусловени от особения “американски гений”
Да, САЩ имат големи успехи и американците най-често смятат обособяването на САЩ като световна държава като пряко следствие от политическата далновидност на “бащите-основатели”, от качествената Конституция, от свободата на личността, а също и от творческите способности и трудолюбието на американския народ. Съгласно тази версия САЩ заемат днес изключително положение на световната сцена, благодарение на своята – както вече се досетихте – изключителност.
Да, в тази версия има и немалко истина. Имигрантите не случайно търсеха нови икономически възможности именно в САЩ. Всички новопристигнали имигранти успешно бяха асимилирани. А за това са нужни определени умения, нали?! Безспорни са и научно-техническите постижения на САЩ и те, разбира се, се обясняват с активността и целта Номер 1 на всеки американец – да стане милионер. А за този морален връх за някои, а за други морален деградат – достатъчно помага и политическата система, наречена капитализъм.
Но да не изпускаме от полезрението си и друго: голяма част от предишните си успехи САЩ дължи на случайното стечение на обстоятелствата, а не толкова на уникалните качества на националния характер. На младата държава й провървя в това, че континентът е препълнен с природни богатства и с голямо количество плавателни реки. Провървя й в това, че младата държава се намира твърде далеко от другите велики държави, а коренното население на Северна Америка се намираше в твърде нисък стадий в развитието си и нямаше имунитет против европейските болести. По време на първия етап от историята на Републиката европейските велики държави постоянно воюват помежду си, което така облекчи експанзията на САЩ върху американския континент, че повече нямаше накъде. А стъпването на САЩ на световната сцена се случи не като закономерен развой на американския гений, а като следствие от изтощението на другите велики държави след двете разрушителни световни войни. Истината е, че голяма част от настоящото си положение САЩ дължи на уникалната усмивка на Фортуната, а не на изключителния гений и “особеното предназначение” на американците.

Мит четвърти – Светът се променя към по-добро благодарение на САЩ
Американците обичат да твърдят, че всичко позитивно, което е сполетяло света, се дължи на тях. Бил Клинтън смяташе, че САЩ играят “незаменима роля във формирането на стабилни международни политически отношения”, а покойният политолог от Харвард Самуел Хънтингтън твърдеше, че хегемонията на САЩ е необходима от гледна точка на “бъдещата свобода, демокрация, икономическа прозрачност и международен ред по целия свят”. Журналистът Майкъл Хирш отиде още по-далече: в книгата си “Войната със самите себе си” той твърди, че глобалната роля на Америка – “това е величайши дар за всички, който дар светът е получил за много столетия напред, а и за цялата световна човешка история”. В научни трудове от рода на “Мисията на Америка” от Тони Смит и “Либералният левиатан” от Дж. Икенбери се подчертава ролята на САЩ в разпространяване на демокрацията и формирането на “либерален” световен ред. Вероятно и поради подобни трудове и неспирната пропаганда на изключителността, американците смятат държавата си за най-мощната “сила на доброто” на международната арена.
За последните сто години САЩ, най-вероятно, имат принос за укрепването на мира и стабилността на международната арена, макар това да го написах просто ей-така, от куртоазия, понеже не си направих труда да проверя вероятността, която допуснах. Горчивата истина е, че всичкото добро в света не се случва в резултат на мъдрата политика на Вашингтон и митът за това е твърде, твърде преувеличен.
Първо, макар американците, които са гледали “Спасяването на редник Райън”, може би ще решат, че именно САЩ са изиграли решаваща роля за победата над нацистка Германия, всъщност главният военен театър беше Източноевропейският, а основната тежест на войната с военната машина на Хитлер изнесе СССР. По аналогичен начин можем да кажем и друго: макар Планът Маршал и създаването на НАТО да способстват за успешното развитие на Европа в следвоенните години (макар това да е казано с големи условности и достатъчно философско разглеждане на действителната функция на Плана и НАТО), най-голямата заслуга за възстановяването на икономиката и преодоляването на многовековното и остро съперничество принадлежи на самите европейци. Американците често смятат, че “студената война” е спечелена единствено от САЩ, като при това игнорират решаващата роля и на другите противници на СССР, които (подобно на САЩ) финансираха десиденти, финансираха антикомунистическа съпротива в Източна Европа, които от своя страна породиха “нежните революции” през 1989 г.
Нещо повече, както неотдавна отбеляза Годфри Хъджсън в книгата си “Митът за американската изключителност”, разпространението на либералните идеи – това е световен феномен, чиито корени се намират в епохата на Просвещението, когато за разпространението на демократическите идеали работят европейските философи и политически лидери. По аналогичен начин трябва да отбележим и друго: отмяната на робството и подобряване живота на жените в света в голяма степен се дължи на Великобритания, отколкото на САЩ. Днес САЩ претендират и за световно лидерство по такива въпроси, като правата на хомосексуалистите, наказателното правосъдие или икономическото равенство – но тук отново дишат пушилката на Европа.
И най-накрая, ако теглим чертата на последните 50 години, няма как да не споменем и за обратната страна на американското могъщество. През последните 100 години именно САЩ изхвърлят най-много парникови газове в атмосферата, а това означава, че тъкмо САЩ са главния виновник за негативното изменение на планетарната екология. Вашингтон дълго време заемаше неправилна (меко казано) позиция и по отношение на апартейда в ЮАР и подкрепяше немалко диктатори – когато това обслужваше краткосрочните стратегически интереси на САЩ. Тъкмо САЩ са виновни за затегнатия възел около палестинския проблем и за продължаващата жестока окупация на Израел над палестинците.
С една дума, американците си приписват твърде големи заслуги, когато говорим за гарантиране на световния прогрес, но не са готови да признаят вината си тогава, когато САЩ е главният носител на световни беди и регрес. Американците дотолкова не забелязват собствените си потрошени греди, че това води и до практически опасни за самите тях последствия. Помните ли, че от щаба на Пентагона смятаха, че в Багдат ще приемат американските войски с цветя? Вместо с цветя, там ги посрещнаха със самоделни взривни устройства и гранати.

Мит пети – Със САЩ е Бог
Един от най-важните компоненти от мита за американската изключителност е убедеността, че Провидението е отредило на САЩ особената мисия на световен лидер. Роналд Рейгън говореше на сънародниците си, че Америка се е появила на белия свят по “божий промисъл” и цитира дори думите на папа Пий XII: “Господ постави в ръцете на Америка съдбата на многострадалното човечество”. През 2004 г. Буш се изказа по аналогичен начин: “Ние сме призвани от Небето да подкрепяме свободата”. Същата мисъл, но изразено не толкова високопарно, се приписва на Бисмарк: “Бог помага на глупаците, пияниците и на Съединените американски щати”.
Увереността в себе си е ценно качество на всеки народ. Но когато държавата се смята за богоизбрана, и е убедена в това, че носи на плещите си световните правдини, и че няма да се намерят негодници, които да я свалят от трона на световното първенство, по-скоро бихме очаквали известен сюрприз към тази богоизбранница (казано меко и лежерно). От подобно високомерие някога се опивали в антична Атина, в наполеонова Франция, в Японската империя и в множество други държави – и почти винаги резултатът е бил катастрофален.
Вместо да са уверени в това, че Бог е на тяхна страна винаги и при всички обстоятелства, американците трябва да си спомнят думите на Абрахам Линкълн:
“А самите ние на страната на Бога ли сме?”.
САЩ, както и всяка друга държава, има своите особени черти, но независимо от тях – това е една от държавите на планетата, действаща в рамките на конкурентна среда в международните отношения. Да, САЩ са значително по-силна и богата държава от много други на Земята. Да, САЩ е в уникално благоприятно географско положение. Тези преимущества разширяват избора на алтернативни действия по отношение на външната политика, но не гарантират, че направеният избор е правилен. САЩ съвсем не са уникална държава, чийто действия се различават радикално от поведението на другите “велики държави”: САЩ постъпва така, както всички, ръководейки се главно от собствените си интереси, стремейки се да подобри собственото си положение, и никога не пролива кръвта на синовете си и никога харчи пари за чисто идеалистически цели. Но какво се оказва – както и “великите държави” от миналото, Америка е убедила себе си, че е друга, че е по-добра от всички останали.
Накратко казано, идеята за “американската изключителност” е изключителен гаф, кофти извод, циничен термин, високопарна риторика, надут празен балон и пълна тъпня.

Автор: Петя Паликрушева-Иванова

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 383,914 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

ноември 2012
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: