Вие четете...
International

Че Гевара, младежи, графити и власт на народа („Otramerica“, Колумбия)

Нека мислено да се пренесем през 70-те години. Армията за национално освобождение, теорията за партизанската война, градските опълченци…Техните следи още присъстват в днешния живот, но във Венецуела. Тук думите придобиват нов смисъл, изработват се нови формули за борба. В този невидим процес в началото на XXI век вземат участие много хора, но в неговия авангард са организации и младежки движения, които започват да играят все по-съществена роля в т.нар. “боливарска революция”.
Рогми Армасу е на 24 години, но вече има няколко комуникационни сражения. Говори напълно сериозно и без да скрива идеологическите си убеждения, както и революционния си светоглед. “Ние сме деца на Чавес”, казва той. Деца на Чавес – да. Зависими деца – не. Рогми е един от 15-те активни члена на Армията за комуникационно освобождение (ЕCL). Този “боен” кооператив, възникнал в периода 2008 – 2009 г.,стана известен благодарение на кампанията за подобряване образа на Чавес сред градското население.
Както всяка революция, ECL е част от незавършен процес. Кооперативът, работещ в сферата на комуникациите, се различава от рекламната агенция по целите и методите си за действие. В тази организация става дума за “бойна” комуникация, която заедно с новата социално ориентирана икономика се опитва да приключи с някои от най-страшните пороци на капитализма: прекомерното консуматорство, стремеж да се живее чрез нетрудови доходи и да се вземе от живота всичко, без да се остави на обществото нищо…
Оръжията на тази армия са съвременните средства за комуникация, знанията, графитите, разпространение на знания в районите, освобождение чрез общуване. Групата изследва постоянно, в момента провежда огромен проект, чрез който ще се способства за независими публикации, водещи борба против монополите в областта на комуникациите (Clacalia.org).
Рогми пояснява, че преизбирането на Чавес за президент с още 6-годишен мандат, който започва от януари 2013 г., дава възможност да се придаде необратим характер на революционния процес. Той казва: “Корупцията, престъпността, бюрокрацията – това са проблеми, които винаги са стояли пред Венецуела. За тяхното решаване ние трябва да съсредоточим всичките си усилия”.
ECL иска власт на народа и самоуправление. Може би тъкмо затова и независимо от материалната помощ от страна на държавата, Армията на комуникацията постоянно говори за подкрепата на своя проект и други подобни начинания. Така, ECL продължава да си взаимодейства с други организации и колективи, които използват творчеството за промяна на системата.
През септември 2011 г. 42 колектива, представляващи 10 от 23 щата от Венецуела, създадоха Мрежа за художествено действие Redada. Те се стремят да изберат тези форми на творческа активност, които не преследват комерсиални цели, но с това обезпечават дейността на организацията. Една от активистките със същата сериозност, както и Рогми, казва следното: “Ние сме политическа сила и ще съумеем да преодолеем бюрократичните пречки на днешната система. За това способства самата система, предоставяйки на гражданите възможности сами да осъществяват контрол над изпълнението на собствените им предложения”.
Младите венецуелски революционери не се стремят към създаването на “Институт за младежта”, а искат да построят рамките на колективното творчество, за да могат с негова помощ да създадат условия за развитие на освободителния процес.
Генератор на идеи и революция
Организациите на творческата младеж преодоляват дълъг път до настоящото утвърждаване и официално признание. Днес те получават добра финансова подкрепа и имат пълна независимост. “Получаваме от правителството пари и при това не правим всичко, което те поискат”, заявява един от активистите.
Те започват дейността си на улицата, но все по-ярко присъстват и в Мрежата. Затова групата от улични художници и нарича себе си Мрежата на Улицата. Тя акцентира върху автентично леви лозунги и шества с идеите на протестното движение “Окупирай Уолстрийт”. Местните власти дори разрешават на художниците да “окупират” един от полупустите райони на Каракас и да проведат там театрални, музикални и циркови представления.
“Започнахме с концерти и спектакли, – казва Маару Фрейтес, присъединил се към колектива след етапа на алтернативните мероприятия, предизвикали голям интерес. – После създадохме много интересен модел, в който взе участие младежта от градските квартали, което впоследствие доведе до създаването на Лаборатория за градско изкуство”.
В продължение на 7 години творческите групи  се сливат в един голям колектив El Tiuna, който вече има собствена производствена база, позволяваща му да съществува. Той обединява в себе си различни направления – графити, музика, аудиовизуална продукция, обществено-политически изследвания и уличен театър.
Резултатите от творческата им дейност: да започнем с архитектурата, която ръководи Алехандро Айек. За работата си те получават Държавна премия на Венецуела по архитектура (2010), премия на Международния архитектурен фестивал в Барселона (2011) и Биеналето по архитектура в Кито.
Преработените метални контейнери, дървените палети, гуми, метални конструкции, създават внушение за метална ентропия, за съвместно съществуване, независимо от противоречията.
Контейнерите са не просто застинала декорация, това са истински умствени пъзели. Тук може да се чуе детски симфонически оркестър, тук се завършват снимките на първите пет серии от сериала Южен район (разказващ за живота на местната младеж, която няма предразсъдъци, няма и собствено мнение). Влизаме в информационния център, предаден за управление на младежката организация. В него има студио за графичен дизайн. Преминаваме през амфитеатъра, чийто покрив са контейнерите. Пред очите ни се показва библиотеката и кафенето, студио за звукозапис и радиостанция Radio Verdura, която се помещава в два камиона, изрисувани от горе до долу.
Но проектът не завършва с това. Вървят строителните работи по построяването на спортна зала, площадка да скейтборд, концертна зала и столова.
Някои колективи си сътрудничат с още една авангардна група: М-28. Срещаме се с участниците от това студентско движение. Независимо от младостта им, те “използват всички форми на борба” – от пръскането със спрей на децата с богати родители до политически дискусии. Младежите си взаимодействат и с такива организации като Армията за комуникационно освобождение и El Tiuna.
Даниела Морено говори бързо, ярко и с голяма надежда. Тя е истински революционер. Тя разказва, че младежите се канят да започнат нов социално-производствен проект, защото развитието на колектива ги довело до осъзнаване на това, че само с помощта на идеи и политически действия е невъзможно да се извоюва победа.
Разказът за прекрасния идеализъм на Венецуела още не е завършен. Всичко се движи бързо към общата цел. “В тази война участва целия народ, и само народната власт може да даде нов тласък на революцията”. А това го казва с огнен плам Даниела.

Петя Паликрушева-Иванова

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 399,397 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

октомври 2012
П В С Ч П С Н
« Септ   Ноем »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: