Вие четете...
Документи, История

Писмо от един комунист

„Време е не само да обясняваме света, а да го променяме“
„Няма да бъде пресилено ако кажем, че обстановката днес в България наподобява на обстановката след подписването на Ньойския договор, с който на България бяха наложени катастрофални решения  като страна, победена в Първата Световна война.
Какви са фактите? Разрушена е продоволствената база България. От огромен износител на земеделска продукция, днес тя е нетен вносител на храни. Едва 20% от производствените нужди на населението може да се задоволят със собствено производство. Извърши се пълен погром над българската индустрия. Унищожиха се или се продадоха на безценица всички индустриални обекти, които поддържаха високо технико-технологическото и научно развитие на българската индустрия… Днес имаме занаятчийско производство и услуги, които не могат да поддържат интелектуалното и квалификационно равнище на населението. Брутално се разпродадоха българските банки. Днес банковият сектор е в ръцете на чужденците. Разгромени са армията и органите за сигурност. Провежда се катастрофално дебалансирана външна политика – противопоставяме митично „богатия” Запад срещу Русия, от което губим суровинен тил и огромен пазар.
Отговорността за тази тежка обстановка в България трябва да се търси в партиите на прехода – преди всичко БСП и СДС, които заради партийните си и лични егоистични интереси, нанесоха тежките удари срещу националните интереси на страната. Ние (комунистите) не сме адвокати на ГЕРБ, но генезиса на криминалния преход и варварското унищожение на българската държава и национално богатство се дължи на борбата за власт и пари между БСП и СДС.
Как стана така, че многомилиардни национални активи попаднаха в ръцете на няколко хиляди фамилии? Проследете действията и законите на правителствата на Филип Димитров, Иван Костов и Сергей Станишев, за да се убедите в тяхната антинационална и антидържавна насоченост. От политическите борби за власт и пари бяха засегнати най-тежко църквата, семейството, морала – нещата, които крепят българското общество.
Днес политическите централи поддържат конфликти и напрежение около изкуственото противопоставяне на „комунисти-фашисти”, „българи-турци” като скриват главното противоречие в днешна България – 3%-4% свръхбогати срещу 90% бедстващо население.
Тук става дума не за богатите, а за мръсно забогателите, които днес държат партиите, структурите, властта и медиите. Така те искат да заличат не следите, а дори спомена за грабежа на България. Вижте парадокса – все още говорят за „декомунизация” и „ченгета”. А за съжаление, българският народ все още не се е научил зад думите и пропагандните крясъци да открива действителните интереси на принцовете на парите. Дори виртуозната БСП успя да се сдобие с „пес“, който да ръмжи и хапе, когато ги попиташ:
– Къде пропаднаха след 10.09.1989 г. милионите долари валутен резерв на България?
– Къде са 3-4 милиарда долара изнесена стокова продукция, които трябваше да получи страната?
– Защо грамадна част ( около 70% ) от активите на криминалната приватизация попаднаха в ръцете на хора от БСП?
– Кой прокара закона за „заменките” на гори и т.н.?
– Кой продаде на безценица и чрез престъпна безотговорност: петролната рафинерия „Бургас”, БГА „Балкан”, „Булбанк”, добивните отрасли, машиностроителните и химичните заводи и т.н.
… Това може би ще охлади ентусиазма на Иван Костов да продължава да се изживява като „белия дроб”, чрез който диша България.
Според нас (българските комунисти) сега първостепенно условие за бъдещето, което ни настига, е  българският народ да запази самообладание. Оцеляват само народите, които запазват мъдрост и самообладание. Трябва да намерим сили и пътища за постигане на национално помирение. Докато се раждаме в омраза и дишаме омраза, в страната ще се вихрят враждебни вътрешни и външни разрушителни сили.
Ние предлагаме внимателен прочит на българската история – повод за това е навършването на 100 години от първата национална катастрофа през 1913 година. Време е да си отговорим на въпроса – как допуснахме една малка група хора /тук перифразирам една мисъл на Чърчил/ да причинят толкова мъка и страдание на толкова много хора?! Защо позволихме и мълчахме две десетилетия да ни управляват откровени престъпници? Защо мълчахме, когато партии и групировки образуваха политико-криминални банди, които разпродадоха националните интереси и националното богатства на България?
Само осмислянето на тези въпроси и широкото съгласие на гражданите може да положи фундамента за ревизия и преоценка на прехода. Все по-ясно става и резултатите в тази насока са категорични, че България е поела погрешен исторически път. Главна задача в това направление е да върнем в разумни граници националната собственост. Няма щастлив народ без силна държава. Това означава – да възстановим стратегическите регулиращи функции на държавата и нейните разпредително-изпълнителни органи. Спешно трябва да преоценим ролята на данъците и данъчната политика. Според нас данъците не са счетоводни операции. Те са морала и цимента на едно общество. Спешно ни е необходима нова философия за данъчната политика на България. Време е да преодолеем примитивното схващане, че може да просперираме като народ, като закачим „вагона” си на влака на „богатия” Запад за сметка на конфронтация с Русия. Това е политика с катастрофални последици за България. Трябва да изградим и постигнем баланс в позицията на страната между евроатлантическия и евразийския проект за устройството на света. Това ще ни отвори пътя към нови пазари, нови технологии, нови работни места и рязко увеличаване на брутния вътрешен продукт като основен за динамична социална политика.
Казано накратко – трябва да престанем да се ебаваме с Русия!
Не на последно място стои въпроса за острия дефицит на социална справедливост. Спешно е необходимо ново законодателство, което ще обяви, че няма давност за престъпления срещу икономическата, банковата и финансовата система на държавата и че тези престъпления ще се преследват не с върха на щиковете, а с ръката, авторитета и властта на Закона /в момента такъв закон има в САЩ/. Докато всеки не докаже произхода на своята собственост няма да има справедливост и държава, която да служи на народа.
Не можем повече да живеем в потъващия кораб „Титаник”, в който първа класа се качиха на лодките и отплаваха към лазурния бряг, а втора и трета класа, заключени в трюмовете потънаха в океана на бедността и страданието.
Затова – нашият призив е – когато Държавата е на колене, народът трябва да се изправи!
П.П. Искам да завърша с една мисъл на Комунистическия манифест: „Време е не само да обясняваме света, а да го променяме.”

Костадин Чакъров е председател на ЦК на Съюза на комунистите в България и политически съветник на Тодор Живков и дъщеря му Людмила до 10 ноември 1989г. Роден е в Пловдив. Завършва  Юридическия  факултет на Софийския университет „Свети Климент  Охридски”.  Преди 1989 г. последователно е първи секретар на ДКМС в  Пловдив, съветник в апарата на Държавния съвет, заместник-завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП. Автор е на книгите „Вторият  етаж” и „Нашествието на демократите”. Другарят Чакъров подготвя поредния си труд – този път ще анализира българския преход и ще разкрие кой ни доведе до тук. Теория на конспирацията или строго секретна информация, която е била достъпна само за най-близкостоящите до властта.

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 393,246 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

октомври 2012
П В С Ч П С Н
« Септ   Ноем »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: