Вие четете...
История

Пътят на Комунизма

Само нова, прогресивна и модерна обществена система, само Комунизмът, основан на реално народовластие, на общонародна собственост, на планомерно обществено развитие, може да гарантира дългосрочното и устойчивото развитие на човешката цивилизация.
Защо Комунизмът се превърна в най-сигурната и най-подходящата система за развитие на човечеството и как комунистическите идеи се развиха през вековете – това ще разкажем в тази статия.

1. Първобитен Комунизъм
В ранните степени на развитие първобитният комунизъм, основан върху общата собственост на имуществото, е бил единствената форма на човешкото общество.
Първобитнообщинният строй обхваща времето от появата на първите хора до възникването на класовото общество, което по археологическата периодизация съвпада на практика с Каменната ера. За първобитнообщинния строй е характерно, че всички членове на обществото са били в еднакво отношение към средствата за производство и, съответно, са имали общ начин за получаване на част от обществения продукт, което определя и защо наричаме този етап от развитието „първобитен комунизъм“. От следващите етапи на обществено развитие първобитният комунизъм се раличава по отсъствието на частна собственост, по липсата на класи и класови различия, по липсата на държавен тип образувания.
2. Комунизмът през средновековието
Комунистическите възгледи при своето зараждане са се опирали на търсенето на социално равенство въз основа на общност върху имуществото. Една от първите формулировки на комунизма в средновековна Европа са били опитите за модернизиране на християнската теология и политика чрез концепцията за бедността (нека не се бърка с нищетата като концепция). През 13-14 век тази идея е била разработена и са направени опити за реализирането й от представители на радикалното крило на францисканците. Те се противопоставяли на мистичната и моначеската аскеза и на абсолютизирането на частната собственост. В бедността те откривали условията за справедливост на земята и за спасение на обществото. Става дума не толкова за общо имущество, колкото за отказ по принцип от имущество.
През средновековието идеологията на комунизма може да бъде наречена християнско-религиозна.
Лозунги на революционната борба за радикалните участници в хусусткото движение в Чехия през 15-ти век (Ян Хус), в Селската война в Германия през 16-ти век (Т. Мюнцер) станали призивите за отхвърляне на властта на вещите и парите, за построяването на справедливо общество, основано на човешкото равенство и общо имущество. Тези идеи могат да бъдат приети за комунистически, макар тяхната основа да е тясно религиозна – всички са равни пред Бога и притежаването или непритежаването на собственост не трябва да нарушава това равенство. Ето защо тези революционни движения изисквали и равенство в изпълнението на религиозните обреди.
3. Светските идеи за Комунизъм
Няколко века по-късно се появява егалитарният Комунизъм – основна част от буржоазните революции на 17-18-ти век, в частност на Английската през 17-ти век (Джерард Уинстенли) и във Франция през 18-ти век (Франсоа Бабьоф). Възниква светската идеология на комунизма. Развива се идеята за създаване на общини, в които се реализира свободата и равенството на хората един пред друг чрез общо общинно владеене на собствеността (решава се по егалитарен начин конфликтът между индивидуалната и колективната собственост). Собствеността вече не се отрича, а се прави опит за нейното подчиняване за благото на цялата община.
Теоретичната разработка на първите систематизирани възгледи за комунистическия начин на живот се опира на идеологията на хуманизма от 16-17 век (Томас Мор, Томазо Кампанела) и на френското Просвещение от 18-ти век (Етиен-Габриел Морели, Габриел Боно де Мабли). Ранната комунистическа литература отразява прехода от плебейско-дребнобуржоазната революционност към пролетарската, но характерната за ранната комунистическа литература проповед за всеобщ аскетизъм и уравновиловка съствлява реакционния елемент в нейното съдържание. Основният проблем в обществото не се търси в икономиката, а в политиката и морала.
4. Научен Комунизъм
Научният Комунизъм като теоретичен израз на пролетарското движение, насочено към унищожаване на капитализма и за създаване на комунистическо общество, възниква в 40-те години на 19-ти век, когато класовата борба между пролетариата и буржоазията излиза на преден план в най-развитите европейски страни (въстанията на лионските тъкачи от 1831 и 1834 година, подемът на движението на английските чартисти в средата на 30-те и началото на 50-те години, въстанието на тъкачите в Силезия през 1844-та година).
Опирайки се върху материалистическото разбиране за историята и върху теорията за добавената стойност, разкрила тайната на капиталистическата експлоатация, Карл Маркс и Фридрих Енгелс изработват научната теория на Комунизма, изразяваща интересите и светогледа на революционната класа на наемните работници и въплъщаваща най-прогресивните достижения на обществената мисъл. Те разкриват световната историческа роля на класата на работниците като гробокопач на капитализма и като създател на нова система, на нов строй в общественото развитие. Доразвито и обогатено, съобразено и с ежедневно променящите се условия на развитие (от Владимир Илич Ленин, от теоретичните разработки и практическата работа на комунистическите и работническите партии по света), това учение разкрива историческата закономерност на смяната на капитализма с Комунизъм, за пътя към изграждането на комунистическото общество.
5. Определение за Комунизъм
Комунизмът е най-развитата обществено-икономическа формация, която ще се появи и ще замени капитализма. Той се основава на обществена собственост върху средствата за производство и притежава два етапа в своето развитие – социализъм (като непълен, незрял, недоразвит комунизъм) и пълноценен, развит комунизъм. В тесен смисъл Комунизмът се разбира като една от двете, по-висшата в сравнение със социализма фаза, степен на зрелост на комунистическата обществена система (формация) – пълноценен, развит комунизъм, естествен резултат от осъществяването на историческата мисия на класата на наемните работници.
6. Комунизмът като идеология
Комунизмът, като идеология, представлява система от идеи, ценности и идеали, която изразява светогледът на класата на наемните работници и на нейния авангард – комунистическата партия. Комунистическата идеология въоръжава комунистическите партии, международното комунистическо движение с ясна и изпълнима програма за революционна промяна на света.
Научността на комунистическата идеология е тясно свързана с нейната революционна партийност. В противоположност на буржоазната идеология, криеща своя експлоататорски характер зад маската на обективизма, Комунизмът открито провъзгасява своята партийност. Тази негова особеност не противоречи на научността, а, напротив, предполага последователно и дълбоко знание за обективните закономерности на обществения процес. Научната идеология на пролетартиата открито се противопоставя на буржоазната идеология. Тя е активна, настъпателна и последователно изразява стремежите и надеждите на обикновените хора, на широките народни маси. Комунистическата идеология е мощно оръжие за революционна промяна на света, за реално утвърждаване на идеалите за справедливост, за свобода и равенство, за братство между хората и нациите.

Павел Иванов

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 393,246 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

септември 2012
П В С Ч П С Н
« Авг   Окт »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: