Вие четете...
История, Новини

Интелигенция и капитализъм – Гуша за гуша или Ръка под ръка

Един от точните индикатори, свидетелстващ за прехода от „класа в себе си“ към следващото състяние „класа за себе си“ е натрупването на идентифицираща се с тази класа интелигенция, способна да произвежда и да транслира в обществото значимите ценности на тази класа. Зрелостта на класата се проверява по нейната способност да изкарва от своите редове собствени идеолози, коментатори, пропагандатори, способни да натрупват в съзнанието определни принципи.
Такива специалисти, като правило, се концентрират или в партиите, или са формално безпартийни, но с дейността си обслужват целите на партиите чрез някакви институти, фондации, НПО-та, средства за масова информация. Например редица активисти на различни екологични организации са членове на висшето ръководство, кандидати за депутати или за общински съветници на две-три „зелени“ партии и се борят за тесните политически и икономически интереси на бизнесмени, инвестиращи в един високоплатен бизнес, какъвто е енергетиката. Така са създадени редица откровено политически еко-организации като WWF, Агролинк, Блулинк, БААТ, БДЗП, ЗБ, Коалиция „За да остане природа в България“, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, „Природата за хората и регионите“, Българската фондация „Биоразнообразие“, „За земята“ и др., чийто генезис може да бъде проследен до няколко парламентарни структури (консервативно-десебарски или социално-бесепарски) и които много се дразнят, когато се повдигат въпроси, свързани с този генезис.
Обикновено интелигенцията върви след партията на властта – която и да е тя (така в Европа преди векове дойде и ромският етнос). Политолози, социолози, журналисти потъват радостно и доброволно в управляващия политически субект веднага щом разберат кой държи парламентарното мнозинство.
Артисти, журналисти, художници и др. интелигенция се превърнаха в неотменна част от предизборните баталии. Тяхната гъвкавост струва милиони на партийните вождове.
Трябва да отбележим промяната на мястото на интелигенцията в състава на населението на България. През последните двадесет години се наблюдава забележителен ръст в числеността на лицата, заети с преимуществено умствен труд. Тази промяна се случва забележително бързо на фона на демографския срив. Ако през 80-те години хората с висше образование бяха 3.1% от населението на страната, то през 2012 год. те вече са 813.8 хил., или 28.5% от всички заети лица
Интелигенцията, „хората със свободни професии“, както е известно не са някаква обществена класа. Реставрацията на капитализма в България доведе до разслоението на този „образован слой“. Обуржоазяването и пролетаризация силно му повлияха. В България днес са възпроизведени и буржоазната интелигенция, и трудовата интелигенция. При това значителна част от хората с професии в тази област значително деградира и се маргинализира. Хиляди интелигенти-труженици продължават да работят като учители, лекари и т.н., преживявайки с мизерно ниски доходи. Огромното мнозинство от интелигентите са съсредоточени в професионалната си дейност, те са обществено пасивни или заемат конформистки позиции.
Заедно с това, за 20 години се изгради интелигенция, интегрирана със цялото си съществуване и образ на мислене към буржоазно-пазарната система. Средствата за масова информация, принадлежащи на 4-5 близки до властта субекта, са пълни със съобщения за доходите на всевъзможните „звезди“ от ефира, музиката, спорта, много от които имат и свой собствен бизнес. Наред с рейтингите на политици, монополисти и олигарси се появяват рейтинги на най-богатите спортисти, на същества от шоу-бизнеса. Немалка част от интелигенцията се зае с предприемачество, напусна България, за да продължи научната си работа или изпълнява небългарски поръчки, оставайки в страната.
Икономически и политически на управляващата класа и на нейните партии са необходими, освен фабрики и заводи, и тяхна журналистика, литература, изкуство и т.н. Те са готови да притежават плътно присъствие в тези сфери стига това да им помогне да прокарват своята линия, да налагат в обществото своите ценности, все по-здраво да привързват обществото към капитализма, да утвърждават преклонението пред „Златния телец“ и „светостта“ на частната собственост. Те са готови да пожертват своите сегашни търговски интереси, дори да понесат някакви загуби в името на налагането на тези „общочовешки ценности“. Управляващата класа и бизнесмените много мразят някой да се опитва да им „отнеме“ парите, когато интересите им се разминават с интересите на обществото, но са готови да се разделят с известно количество финансови средства, ако интересите на обществото съвпадат с интересите на бизнеса им. Обикновеният капиталист-„човекоядец“ много обича да демонстрира социална ангажираност и мисионерство, особено, ако интересите му, властта му и бъдещото му забогатяване са гарантирани и обслужвани чрез подобна кауза. Ето защо търговците много обичат да плащат, за да четат по страниците на книги, по вестниците, по учебниците всякакви „истории на успеха“, да четат за себе си, да се разказва за „възможностите“, с които разполагат богатите хора в условията на капитализма.
Интелигенцията винаги се е стремяла и се стреми да изразява интересите на други класови групи, търси социален партньор и покровител, на когото може да се облегне, за сметка на когото може да преживява. Затова днес основните възможни социални партньори на интелигенцията могат да бъдат, на първо място, политическия управляващ елит, притежаващ властта; на второ място – едрият български бизнес; на трето – религиозните организации; на четвърто – политическите партии и движения, утвърждаващи капиталистическата система.
Близкото бъдеще на България ще бъде повлияно от това коя от тези социални сили или обединение между тях (напр. власт и бизнес; власт, бизнес и църква; опозиционни на тези обединения социални групи) ще привлекат към себе си основната част от интелигенцията. На свой ред, все повече представители на интелигенцията ще се включват в различни социално-политически „лагери“, вследствие на което тя, най-накрая, ще започне да играе важна роля в политическия живот на обществото, а няма да остане върху плоскостта на професионалната си реализация, както това става днес.
Наемните работници, работническата класа на България все още не е осъзнала необходимостта да се обедини около своята интелигенция, а тези малобройни остатъци от предишната „социалистическа“ интелигенция, които им предлагат своите идеологически и политически услуги, предизвикват слаб интерес. Сред работниците съществуват и засилени антиинтелигентски настроения. Но, извън всякакво съмнение, „умственият пролетариат“ ще прояви себе си, съобразно ръста и засилването на работническото движение.

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 393,246 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

август 2012
П В С Ч П С Н
« Юли   Септ »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: