Вие четете...
История

Какво търсят работниците в религията?

„Религията е опиум за Народа“. Тези няколко думи на Карл Маркс изразяват цялата същност на религията.
Да си припомним какво представлява опиумът. Това е наркотично вещество, употребявано в медицината като болкоуспокояващо средство. Но то успокоява болката само за известно време, след което отново, най-често с по-голяма сила, тя отново напомня за себе си.
В някои страни от Азия и Африка, особено в колониите и полуколониите, отдавна е разпространено пушенето на опиум. То замайва, опиянява. Благодарение на него, за известно време, работникът може да се откъсне от своята тъжна съдба, да престане да чувства болката от постоянните унижения и да се гмурне в розови мечтания, които да го разтушат, да му дадат усещането на удовлетворение и топлота.
Но, рано или късно, действието на опиума свършва, и човекът се връща към действителността. Точно тук се крие и цялото коварство на наркотика: човек се връща след него променен. Опиумът оставя в организма дупка, която започва да го разрушава. И безрадостният живот вече изглежда още по-мрачен и отблъскващ. На човека му се иска да избяга от него. Но къде? И отново е готов да потъне в същото кратковременно и лъжовно опиянение. Влечението към употребата на опиум постепенно прераства в потребност, прави от човека наркоман. Пагубната страст отслабва неговата воля, прави го равнодушен към всичко, което го заобикаля, принуждава го да забрави за борбата за достоен човешки живот. Той самият вече не живее, а прилича на работно животно, което може да бъде безсрамно експлоатирано. Заради щипка опиум той е готов да върши всякаква работа, да пропилее последните си пари, да остави семейството си без залък хляб…
А сега да сравним действието на опиума с действието на религията върху наемния работник в съвременното експлоататорско общество. Какво търси мизерният работник в религията? Утеха, забрава за своите нещастия. Религията също води съзнанието към оглупяване. Ленин наричаше религията „духовна пърцуца“. В религията ние разкриваме същата самозаблуда и стремеж на човека да избяга, дори за малко, от реалния живот. Религията притежава особена примамка: тя съблазнява хората с безсмъртие на „онзи свят“, със свободен живот в Рая, с всякакви чудеса. Откъсвайки се от своите религиозни мечтания и поглеждайки трезво върху реалната действителност, отруденият и потиснат работник я намира за още по-непривлекателна. Той иска да избяга от нея. Но къде? Той отново е готов да избяга със своите мисли и чувства по изтърканите коловози на религията, за да намери забравата. Затъпял от религията, като от опиума, човек става равнодушен към целите на обществото, отказва се от борбата за по-добър живот на земята, от борбата за справедливо обществено устройство.
Точно това чакат експлоататорите.
Наричайки религията опиум за Народа, Маркс призоваваше да се борим с нея в името на изграждането на нов свят и щастие на земята за всички трудови хора.
Капиталът е готов да приеме и да наложи каквато и да е вяра: християнска, еврейска, мохамеданска, – само за да спаси своето богатство, само за да съхрани своята власт“. Е. М. Ярославски, революционер

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 393,310 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

август 2012
П В С Ч П С Н
« Юли   Септ »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: