Вие четете...
История

Кризата на капитализма

Капитализмът е последната система, която е изградена на основата на користта и егоизма. Тези първични инстинкта днес не се назовават толкова директно, но както и да бъдат наречени, в крайна сметка капитализмът си остава общество на егоистичния интерес, на користното право на частна собственост и на алчния нагон за присвояване, т.е. на екплоатацията — на узаконеното право на ограбване.
Привилегироваността на капиталистическата класа се корени в правото на частна собственост над ресурсите и средствата за производство на блага. Чрез тази частна собственост капиталистът автоматически се превръща в собственик и на произведените блага, от които обществото неотменимо се нуждае. И не на последно място, частната собственост го прави и работодател, който се разпорежда с правото на труд като наема, уволнява работници и ги експлоатира. По такъв начин капиталистът се превръща в частен собственик и на труда, единствения източник за препитание в съвременото общество, с което в крайна сметка той става господар и над правото на живот на трудовите хора.
Достатъчно дългият исторически период на съществуване на капитализма позволява категорично да се направи извода, че той е по-хаотичната, по- трудно управляемата, по-неконтролируемата и по-трудно коригируемата система за стопанска дейност за обществото в сравнение със социализма. Частнособственическата разпокъсаност на икономиката и разхождащите се интереси на отделните собственици го правят почти неуправляема система за производствена дейност във всеобщ интерес. Ето защо някои автори с право го наричат макроикономически анархизъм.
Задължително трябва да се оттчете и ролята на основния закон на капитализма, който гласи, че главната движеща сила за икономическата активност на капиталистическата класа е неудържимият й нагон към максимална печалба. Тази на пръв поглед невзрачна дефиниция обяснява абсолютно всичко, което става при капитализма.
Тя дава отговор на фундаменталния въпрос: защо дейността на капиталистическата икономика и интересите на обществото се разминават? Простото обяснение, на което не се дава необходимата гласност е, че производството на стоки за капиталиста според закона за максималната печалба не е дейност, която той извършва за удовлетворяване на нуждите на обществото, а лично производство на печалба. Собствените му предприятия за него са не заводи за стоки, а фабрики за пари. В тях той вкарва като суровина заети на кредит от банката пари, за да ги превърти през производствения цикъл и да ги получи обратно от пазара с печалба. В този кръговрат на парите банките играят ролята на склад за финансова суровина, стоките са междинен продукт, а обществото с неговите нужди е пазарният ресурс, осигуряващ извличането на печалбата.
Завладяващата игра на «make money»(правенето на пари) превръща капиталиста в хазартно зависима и социално нечуствителена личност, която не се вълнува от потребностите на неплатежоспособните, социално слаби слоеве от обществото, които не могат да му платят цената на пазара и да гарантират преследваната печалба. Този факт означава нещо изключително важно — капиталистическата икономика работи не за цялото общество, а само за богатата му, платежоспособна прослойка.
Тези, а и други подобни изводи, пораждат съвсем основателни въпроси за легитимността на капитализма като система за обществена организация:
1. Полезен ли е капитализмът за обществото като цяло?
2. Законно ли е частното владение на ресурси и средства за производство на блага, които би трябвало да ползва цялото общество?
3. Законно ли е правото на експлоатация (т.е. на декриминализирано ограбване), ако тя представлява рекет над нуждите на хората на основата на частната собственост.
4. Законно ли е притежанието въобще на едра частна собственост, ако по обем и стойност тя не може да бъде легитимно придобита с личен труд и средства от никое физическо лице?
Тези въпроси трябва настоятелно да се поставят на вниманието на манипулираното общество, за да може най-после да се осъзнае, че капитализмът е криминална по същество система. Този очевиден, но и старателно прикриван факт, косвено се признава и от самите капиталисти, ако бъдат запитани за първия им милион. Криминалният генезис на забогатяването си те наричат благозвучно «първоначално натрупване на капитала». Но проблемът с криминогенния характер на капитализма не приключва само с първоначалното забогатяване. Всяко по-нататъшно увеличение на богатството също е от криминално естество и се осъществява чрез експлоатация, която си е псевдозаконно ограбване. Бизнесотношения на границата на закона също не са рядкост при капитализма. Тогава съвсем не е за очудване, защо, въпреки пропагандните призиви за прозрачност, дейността на капиталистите винаги е обгърната във воала на непроницаема фирмена и банкова тайна. Факт е, че в трезорите на световните банки днес са скрити повече престъпления, отколкото в криминалните архиви на която и да е държава. Всичко това превръща шумните декларации на апологетите на капитализма за морал, законност, права на човека, свобода и демокрация в отблъскваща демагогия и лицемерие, зад които се крие криминалната същност на системата. Ето защо, идеята за хуманно и социално справедливо общество, от дълбока древност занимава най-светлите умове на човечеството. И техния отговор е СОЦИАЛИЗМА.
Автор: venziko

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 399,396 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

юни 2012
П В С Ч П С Н
« Май   Юли »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: