Вие четете...
"Че Гевара" - България, Новини, International

Има ли шанс радикалната левица II /Възможна ли е СИРИЗА и в другите европейски страни?/

Преди няколко дни попаднах на интересен репортаж. Икономистът, всъщност по-скоро „икономистът” Лъчезар Богданов от един от бесните десни тинк-танкове на българска почва „Индъстри уоч”, организация, защитаваща по талибански начин икономическата идеология, която щеше да унищожи света, коментираше програмата на гръцката партия СИРИЗА. Богданов не пестеше определения и жлъч в описанието на техните идеи – с пяна на устата обясняваше, че СИРИЗА може да върне Гърция 50 години назад, ако изпълни своята програма. После сбърчи вежди (любимата поза на десния икономист, когато трябва да си защитава хонорарите) и обясни, че левите идеи били непродуктивни, ако СИРИЗА спечелела изборите, това щяло да захвърли не само Гърция, но и цяла Европа в непредвидим сценарий. Тези шамански поучения се разпростряха върху цели 5 минути, което в телевизионно време се равнява почти на една вечност. Основният извод на стресирания Богданов беше, че СИРИЗА е някаква форма на политическо бедствие и цяла Европа трябва да се пази да не я сполетят подобни неща.
Подобен икономически вопъл се вписа в една друга прелестна медийна тенденция. Въпреки че всички проучвания дават най-много проценти на СИРИЗА, а рейтингът на нейния лидер Алексис Ципрас скочи неимоверно много само за два месеца, цялата европейска преса (включително и българската, която преписва като луда западните гледни точки) започнаха да вадят фундаментални и неверни заглавия за това как „Нова демокрация” започвала да набира преднина…
Какво да ви кажа? Целият финансов свят на Европа иска да живее в своя собствен въображаем розов свят, където няма гадове, които искат веднъж завинаги да сложат край на диктата на европейската икономическа олигархия.
Най-интересното е, че Лъчезар Богданов все пак беше прав в едно нещо. СИРИЗА наистина иска да върне Гърция 50 години назад във времето, когато все още нямаше военна хунта, или по-късно, когато 15 семейства владеят цялата икономическа и политическа власт в страната. 50 години назад е красива мечта, защото идеята е Гърция отново да бъде изведена във времето, когато нейната собствена олигархия не я бе засмукала като вампир, за да я остави години по-късно с огромни дългове, с нефункционираща политическа система и елит, който на практика даде страната си на командно управление от Брюксел. Защото Европейският съюз също има вина. Той сключи пакт с гръцката олигархия и изостави народа встрани. В този смисъл – да се върнеш 50 години назад е най-прогресивното възможно действие на този свят.
Преди около година, когато написах статията „Има ли шанс радикалната левица” не подозирах, че събитията ще се развиват с такава зашеметителна скорост. А и че ще се наложи да ревизирам термина „радикална левица”. Ако се замислим ще видим, че това не е обяснително, а заклеймително словосъчетание. То е създадено с идеологическа цел – да отхвърли предварително много идеи и да ги припише на някаква екстремистка крайност, която няма право на живот в конвенционалното политическо битие. Всъщност радикалната левица днес не изразява нищо крайно – това е просто добрата, стара, реформаторска левица, която обаче не иска да поръсва с неолиберална пудра своята идеология и да се примири с диктата на финансовите елити, които искат да си създадат санитарно поле в политиката, при което техните интереси ще бъдат недосегаеми.
В последните 25 години стана нещо парадоксално – нормалните леви идеи се превърнаха в субкултура, защото нито една партия не искаше повече да ги защитава. Десните напълно откачиха и се самозабравиха, левите сложиха скъпите костюми и си наляха шампанско в чашите. Така се получи огромен вакуум. Това не беше особено голям проблем докато старият финансов свят не се изкорми самичък заради своята естествена свръхалчност, която не познава ограничения. Но когато кризата дойде като древно икономическо проклятие, стана ясно, че политическият вакуум може да унищожи Европа, която отказа да се промени под естествения натиск на събитията. Оказа се, че няма партия, която е в състояние да изрази естествения интерес на хората, които загубиха в тази криза, защото елитите изсмукаха техните средства, за да спасят себе си.
И субкултурата на левицата в един момент придоби форма. Преди това тя може би беше само културен призрак, който бродеше из целия свят, но после придоби сила, плътност, привлекателност и нов заряд. Хората в цяла Европа излязоха по улиците, за да настояват за справедливост и да искат финансовите касапи да спрат да окървяват ръцете си с поредната доза безработни, бедни, отчаяни и изтощени от лъжи и алчност хора.
Оказа се, че идеите могат да бъдат запазени като субкултура, дори и когато официалното статукво се е опитало завинаги да ги отстрани от сцената. В този смисъл СИРИЗА не е някакъв нов феномен, просто левицата се завръща по нов начин, в нови условия. Гърците, защото са докарани до ръба на пропастта и предадени от своите политици, първи потърсиха изхода. А изходът много често е просто отхвърляне на статуквото, преподреждане на приоритетите, завръщане към онова, което старите социалисти знаеха като основен житейски принцип – само солидарното общество може да бъде силно, защото без солидарност няма общество, а хормонясал зоопарк.
Има една велика мисъл на Джонатан Суифт: „Яви ли се на света истински гений, ще го познаете по туй, че глупците всинца са в сговор против него.“
Така ще разпознаете как на политическата сцена се е завърнала радикалната левица – глупците всинца, по целия свят ще я изкарват най-лошото, което може да се случи. Защото левицата в своя автентичен вид е сила на голямата промяна и това не е нелеп идеализъм, а политическо правило.
Това, което радикалната левица прави днес, а глупците не могат да понесат е, че тя започва да търси начини за нов Европейски съюз. Няколко пъти четох това, което може да се намери на български като думи на Ципрас – той никъде не говори антиевропейски, просто неговата партия е носител на идеята за нов вид на Европейския съюз. Старият ЕС наливаше до побъркване пари в ръцете на гръцката олигархия и сега дори я оставя да се държи като извънземно, което случайно е кацнало на планетата.
Има още един европейски процес. Стихийните движения на хората по целия свят започнаха да променят дори и на левицата статуквото, която също носи своята кармична вина за кризата. В един момент традиционните леви партии видяха, че има огромно море от гневни хора, до които те не могат да стигнат по никакъв начин. Някои от тези хора, в желанието си да накажат всички, гласуват за фашистки партии, но това е гневът на озлобеният малък човек, който не вижда по какъв друг начин да накаже огромното финансово зло, което се е подиграло с живота му. Изобщо културата на гнева се настани на Стария континент и някой трябва да предложи проект за различна Европа, ако не иска да се сдобие с Европейски съюз на елитите и Всеобщ хаос на обикновените маси.
Заради това шансът на левицата е в нейната тотална радикализация. Или си радикално ляв или си на страната на финансовите акули. Днес вече не може да се говори за половин промяна или за частично облагородяване на старите модели. Мисля, че крайната левица се бе оттеглила встрани, за да дочака своя истински час и да се появи в подходящото време. А то е точно сега.
Жил Дельоз и Феликс Гатари, двама френски активисти и радикали, се увековечиха в историята на философията, когато само няколко години след прословутатата 1968 година издадоха своята книга „Анти-Едип. Капитализъм и шизофрения”. В този текст, който е на ръба между философията, поезията, психоанализата и лунатичното писане, двамата французи първи се опитаха да се саморазправят с цялата мисловна система, която конституира капитализма като незаменим, за да не може да се види, че той е просто поредната репресия върху свободната човешка душа. На едно място в книгата можем да срещнем откровението, че по някакъв начин капитализмът е натрапчиво и е навестявал всички форми на общество, но като техен плашещ кошмар. Сега не е късно да се огледаме и да видим, че кошмарът е стигнал до своя краен сюрреалистичен етап. Лудостта, която не иска да свърши, защото е изчерпана и вместо това се самоудължава истерично, защото е институциално, но вече не и морално закрепена.
Струва ми се, че новата радикална левица се появи, за да доразтърси това състояние на системата. Пукнатините се появиха и вече няма сила, която да удържи целия свят в едно. Моделът не работи, лудостта тържествува, хората търсят промяна. Субкултурата се оказа перфектното хапче срещу модерната шизофрения. Просто запазените там идеи се появиха в точното време, на точното място, сред точните хора.
Сега е време за ново начало.
Един призрак броди из Европа…

Александър Симов, pogled.info

Advertisements

Коментари

Коментари са забранени.

Blog Stats

  • 393,338 hits

Работнически Литературен Фронт

Светът днес / The World Today

Календар

юни 2012
П В С Ч П С Н
« Май   Юли »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА

%d bloggers like this: